Евгений Иванов, изпълнителен директор на КРИБ, пред “Труд”: Необходими са закони, които да ограничат сивия сектор

Малките обекти за дестилиране ощетяват държавата със 100 млн. лева на година и въобще не става дума за домашната ракия

- Г-н Иванов, в Народното събрание тече обсъждането на промените в данъчното законодателство, предстои и сериозният дебат какъв трябва да бъде бюджетът на държавата през 2016 г. Кои са основните предизвикателства пред Бюджет 2016?

- Основното предизвикателство за 2016 г. е посочено в самия проектозакон за бюджета - увеличаване на приходната част спрямо тази година с повече от 1 милиард лева. Това е смела, но и изпълнима прогноза на правителството. Изпълнима, защото в събираемостта на приходите в държавната хазна има сериозни резерви. В България продължава да вирее значителен по размерите си неформален сектор. Това е т. нар. сива икономика, която води до две изключително негативни последици за държавата и обществото като цяло. На първо място - държавната хазна ежегодно се лишава от приходи от данъци и осигуровки в размер на милиарди лева. Те биха могли да бъдат преразпредели в полза на обществото - за здравеопазване, образование, сигурност, реформи и цялостно подобряване на жизнената ни среда. На второ място - сивата икономика руши усилията за създаване на нормална бизнес среда и здравословна конкуренция между стопанските субекти. Сивата икономика дава конкурентно предимство на закононарушителите и е в ущърб на всички, които искат да развиват нормален бизнес в България, да си плащат данъците, да правят инвестиции и да откриват работни места тук.

- Каква е ролята на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България при обсъждането на данъчните реформи и на държавния бюджет?

- Пряката роля е на правителството и на парламента. Те подготвят, обсъждат и приемат законите. Като национално представителна работодателска организация КРИБ има за цел всичко това да се случва в условията на конструктивен диалог между държавата и бизнеса, за да могат да бъдат вземани информирани решения в полза на обществения интерес. Той включва в себе си както интереса на държавата, така и на бизнеса, и на гражданите като цяло.

Преди няколко месеца КРИБ заедно с други социални партньори инициира кампанията „Бизнес на светло за по-добро бъдеще”. Изборът на време, през което да се разгърне тази кампания, не е случаен. В тази част от годината, чрез промените в данъчните закони и определянето на бъдещата бюджетна рамка, управляващите до голяма степен предопределят и условията, при които ще се прави бизнес през следващите години. В тази връзка за пореден път поставяме акцент върху необходимостта от приемане на правила, които да ограничат сивия сектор в икономиката и да насърчат светлия бизнес, който прави инвестиции, осигурява работни места, плаща данъци и осигуровки, и то в пълен размер. Подкрепяме всяка инициатива, която може да спомогне за постигането на тези цели. Така подпомагаме и държавата, като насочваме вниманието й към сфери на икономиката, в които сивият сектор е силно застъпен и където има големи резерви за събиране на допълнителни приходи в хазната.

Конкретен такъв пример е оказаната от нас подкрепа за Националната лозаро-винарска камара и направеното от депутата Емил Димитров предложение за изменение на Закона за акцизите и данъчните складове. Това предложение има за цел да изсветли производството на алкохолни напитки, в частност - производството на ракия. По наши разчети чрез тези промени могат да бъдат събрани допълнително 100 млн. лв. в хазната само от акцизи.

- Разкажете малко повече от тази поправка - наистина ли става дума за казаните, в които хората си варят по десетина литра ракия от домашното грозде?

- Данните на официалните органи като Министерството на финансите и Министерството на земеделието и храните са красноречиви. Зад малките обекти за дестилиране стои сериозен дял сива икономика, която не плаща данъци и ощетява фиска. Производителите на алкохолни напитки в България, които работят на светло, внасят 185 млн. лв. акциз на годината, преработвайки половината от произведената в страната суровина (грозде и плодове). Работещите на тъмно малки обекти за дестилиране, които обработват другата половина, внасят средно по 700 000 лв. акциз на година. Дори и да се ползват с намалена ставка на акциза, която е 550 лв. вместо 1100 лв. на 100 литра произведен чист алкохол, тези малки обекти би следвало да внасят 100 млн. лв. акциз в хазната.

В КРИБ членуват пряко почти всички най-големи производители на алкохолни напитки в страната. Членове на КРИБ са също така вносители и търговци на алкохолни напитки. Пълноправен член на КРИБ е и Националната лозаро-винарска камара, която е представителната организация в сектора на производство на вино и ракия и чийто статут и правомощия са уредени в Закона за виното и спиртните напитки. Инициативата на КРИБ за защита на светлия бизнес и за противодействие на сивия сектор в икономиката обединява усилията на всички легални производители на алкохолни напитки в България. Сред тях има както големи винпроми, така и малки и средни предприятия, които се занимават съвсем законно с тази дейност, плащат си данъците и осигуровките, осигуряват работа на хората, инвестират в производство и качество на продукцията. Именно за да бъде защитен по адекватен начин този сектор, бе потърсена и получена подкрепата на КРИБ.

С промените в акцизното законодателство, които подкрепя КРИБ, се цели точно това: да се създадат условия всички стопански субекти в сектора да работят при равни условия, Агенция „Митници” да осъществява необходимия контрол и държавата да събира дължимото й. Става въпрос за 100 млн. лв., които със сегашните правила тя не може да събере. С тези 100 млн. лв. на година могат да се направят много полезни неща за обществото.

- Ще имат ли воля политиците да приемат тези промени?

- Това е по-скоро въпрос на здрав разум. Oще през 2009 г. Министерството на финансите, от съображения за защита на фиска, беше предложило по-строг контрол върху малките обекти за дестилиране, но тогава над здравия разум в парламента надделяха популизмът и неверните послания.

Темата за незаконното производство и търговия на ракия в индустриални количества от определени търговски субекти, които се ползват с облекчен режим на данъчно третиране, се повдига от години. Тъй като е с голям популистки заряд, някои политици я интерпретират погрешно пред обществото, скандирайки, че се посяга върху домашната ракия на хората, чието производство е изконна българска традиция. Приетите от депутатите промени в акцизното законодателство обаче нямат нищо общо с производството на домашната ракия и не засягат по никакъв начин тези наши традиции.

НАШИЯТ ГОСТ

Евгений Иванов има магистърска степен по международни отношения от Дипломатическата академия във Виена. През 1993 - 1997 г. е посланик на България към Европейския съюз в Брюксел. През дипломатическата си кариера е бил трети секретар в мисията на България към ООН в Ню Йорк, директор в Министерството на външноикономическите връзки и координатор на всички финансови помощи за България от Япония. От 1998 до 2000 г. е бил изп. директор на Българския форум на бизнес лидерите. През 2000-2006 г. е генерален секретар и член на УС на Съюза на работодателите в България. Изпълнителен директор на КРИБ.