Проф. Христо Матанов пред “Труд”: Цивилизация, която не се брани, е обречена

Между Европа и Арабския свят съществува демографски дисбаланс, който няма как да не доведе до преселение

Проф. Христо Матанов е преподавател по история на Балканите в Софийския университет. Автор е на над 15 книги и на над 80 учебници и научни статии. Специализирал е в САЩ, Германия и Гърция. Последната му книга е “В търсене на средновековното време”. В момента подготвя книга за падането на България под османска власт.
Бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията към Министерския съвет.

- Хората прибягват до историческите аналогии, когато около тях се случват тревожни неща, които не могат да си обяснят. Бежанската криза например често е сравнявана или с падането на Римската империя, или с османското нашествие на Балканите през XIV век. Доколко са коректни подобни аналогии, проф. Матанов?

- Историческата аналогия е старо изкушение. Има цяла теория, според която историческите събития се повтарят циклично. Когато се прави аналогия, винаги има някаква подобие. Примерно, когато се казва, че нещата приличат на Великото преселение на народите, се има предвид безконтролното нахлуване на хора от Изтока в Европа и промяна на демографската, политическата и етническата картина. Освен Великото преселение на народите, довело до падането на Римската империя, има и едно по-малко преселение през XI-XII век. Резултатът от различните преселения е различен, някои народи са асимилирани напълно от местните, други не са и съответно са променили статуквото. Например при второто преселение на Балканите последователно идват печенеги, узи, кумани, които са асимилирани. Т.е. тогава българският демографски потенциал и цивилизационен хъс са били достатъчно големи, за да се асимилират пришълците. При османското нашествие имаме друга асимилация, при която нашествениците са активната страна.

- Съвременната вълна на кое от преселенията прилича повече?

- Ние още не знаем какъв ще бъде изходът от съвременната ситуация, за да видим на коя историческа картина можем да я уподобим.

- Как са вървели процесите след преселението, мирно ли са протичали?

- Повечето, уви, са достатъчно зловещи. Защото в повечето случаи има драстични промени. При Великото преселение на народите рухва Римската империя, раждат се нови държави. За тогавашните хора това е разруха. При османското нашествие възниква една грандиозна османска империя - на три континента, местните държави са унищожени. Това е свързано с вливане на много мощен ислямски елемент в българското и в балканското пространство. Все ми се иска да вярвам, че съвременната ситуация няма да стигне чак дотам, че Европа ще намери сили да овладее това.

- Ще се ислямизира ли Европа? Все пак тя невинаги е била християнска.

- Нито една цивилизация не може да просъществува, без да има някакъв хъс, а сега виждаме прекален либерализъм в Европа. Когато видя в Саудитска Арабия да строят немюсюлмански молитвени храмове, както това се прави, да кажем, в Рим, ще кажа - да, баланс има. Сега виждам прекалена толерантност от европейска страна и липса на толерантност от страна на другите. Ислямският свят не проявява интерес към християнската цивилизация. Има дисбаланс в отношението към образа на другия и това мен лично ме безпокои като психологическа нагласа за близкото бъдеще. Нека бъдем откровени със себе си. Всяка цивилизация се защитава, тя не е даденост. Свети Августин Блажени е прав, когато твърди, че християнството трябва да се разпространява и защитава със сила. Иначе тази цивилизация в перспектива е обречена като психологическа даденост.

- Йоан Кантакузин е обвиняван, че е поканил османците на Балканите. Той ги вика като наемници на своя страна в гражданската война за византийския трон. Без тази покана историята на Балканите би ли била друга? Питам ви, защото днес германският канцлер Ангела Меркел е обвинявана за това, че каза „Добре дошли” на бежанците.

- Във всички трагични събития хората търсят грешника, търсят изкупителната жертва. Не искам да оневинявам нито Кантакузин, нито г-жа Меркел, но когато нещо е тръгнало да става, то става. И необходимият грешник все се появява. За българи и сърби е много лесно да обвиняват някогашния византийски аристократ, претендент за трона и император Йоан Кантакузин. Той действително е един от първите, който кани османски отряди. Има известни основания да се каже, че той отприщва османската агресия. Както и г-жа Меркел каза на бежанците: „Вие сте добре дошли!”, но за да бъдат добре дошли в Германия, трябва да минат през половин Европа. А никой не пита другите европейци дали са съгласни или не. Но нещата по-скоро са по-дълбоки. Очевидно Меркел не е виновна за конфликта в Сирия, очевидно всички европейски лидери не са виновни за демографския дисбаланс, който съществува между Европа и Арабския свят.

- Има ли демографски причини за нашествията, за които говорим?

- Абсолютно винаги има. Османското нашествие например се развива на фона на демографска стагнация на Балканите, предизвикана от пандемията Черната смърт. Османците също страдат от нея, но при тях идват нови групи от дълбините на Азия, които попълват загубите. През XIV век има обезлюдяване на Балканите и демографско напрежение в Мала Азия, няма как да се получи „осмоза”. Сега е същото - раждаемостта в Близкия изток е много висока, а Европа застарява.

- Народите, които по едно и също време обитават една земя, в една епоха ли живеят? Вземам повод от думите на руския режисьор Андрей Кончаловски, който казва, че „политическата коректност забранява да се каже, че има култури, които днес преживяват своето Средновековие”.

- Аз бих повторил думите на един швейцарски колега, че народите живеят в различни времеви зони, при което някои са изживели някакъв етап, други тепърва навлизат в него, а трети още не са го започнали. Този дисбаланс проличава във всички сфери на живота. Някои все още живеят с патриархални представи, семействата им са патриархални. Прави ми впечатление, че бежанците често твърдят, че имат роднини в Европа, които ще ги поемат, т.е. още живее представата за голямото семейство. Това е един времеви период, който ние сме изживели. Гераците са минало, тази задруга, за която говори Елин Пелин, я няма, такава солидарност не можем да очакваме. Те са в друг времеви период, който за нас е изостаналост. Образовани са, но образованието не променя психиката, то не действа на тези времеви зони. Това е една от причините старите емигранти да не могат да се интегрират в общества като германското, френското.

- При предишните преселения българските земи не са оставали настрана, а сега остават. Имате ли обяснение на какво се дължи това?

- Чувам различни мнения - едни се дразнят, че ни заобикалят като някаква локва, а други се радват, че нашествието ни е отминало. Но аз виждам някакъв „пръст” в това, защото не ми се вярва българската дипломация да е на такова ниво, че да е организирала това заобикаляне. Не бива да злорадстваме за съседите, които страдат от миграционната вълна, защото когато мечката заиграе у съседа, рано или късно идва и при теб.

- Доколко са прави тези, които оправдават бежанската вълна към Европа с кръстоносните походи и колониалното минало на Близкия изток?

- В терминологията на ислямистите много често фигурира думата кръстоносци, като под кръстоносци те разбират всяка форма на намеса в тяхното положение. Ислямът е много чувствителен на тази тема. За ислямистите кръстоносци са тези, които ги бомбардират и които се опитват да се намесват в сирийско-иракско-афганистанските работи. Това е исторически комплекс, който се дължи на една доста неуместна аналогия. Тези, сегашните „кръстоносци” нямат нищо с едновремешните. А едновремешният ислям не може да бъде сравнен с този, който е сега. За едновремешния ислям кръстоносното движение е периферна даденост, центровете на исляма не се интересуват от него. Сега, може би заради глобализацията, целият ислямски свят живее с това.

- Как ще коментирате завземането на територии от страна на Вселенския патриарх Вартоломей?

- Имате предвид случката в Одрин и забраната да се служи на български език? В Одрин има две църкви - „Св. Георги” и „Св. св. Константин и Елена”. „Св. Георги”, където служи отец Александър Чекръг, който е завършил в България и който поради битността му на български свещеник му е забранено да служи, и „Св. св. Константин и Елена”, в чийто двор са погребани български офицери от времето на атаката на Одрин. И двете църкви са възстановени с български пари. Ако нещата вървят така, трябва да очакваме ново повторение на схизмата. Вселенският патриарх по време на посещението си в България е казал на това злополучно събиране в БАН, че на следващия вселенски събор, който той възнамерява да свика през следващата година, няма да покани българите. Вселенският патриарх се нагърбва с доста амбициозна задача, зад която стоят определени политически сили - да бъде противовес на Руската патриаршия. Според мен няма потенциал за това.

- Някои дели православните църкви на русофилски и русофобски?

- Има такива тенденции. Но мисля, че от опита на Вселенския патриарх да се прави на православен папа няма да излезе нищо.