Николай Овчаров разкрива тайни на прочути археолози в нова книга

Проучвателят на Перперикон описа и Камчатка, скоро тръгва към Индокитай на поредно пътешествие за "лов" на нови пътеписи

Да събереш на едно място любимката на народа Татяна Лолова и акад. Светлин Русев - това си е повод за бяла завист от конкуренцията. Точно това направи проф. Николай Овчаров на премиерата на най-новата си книга “Археолог” (От “осанна” до “разпни го”) в НДК. Томчето с очерци за 60 именити археолози (един от акцентите на Софийския международен панаир на книгата за 2015 г.) привлече изкушени от професията и просто почитатели на археолога пътешественик с любимо хоби... писането.

То е другото му “аз”. За по-малко от месец Овчаров представи две нови книги. А когато го питам защо се увлича точно от това, той се усмихва: “Голямо предизвикателство е! Знаеш ли, “Археолог” е 52-рото ми заглавие - научните са около 15, имам много пътеводители, пътеписи и т.н. Навремето проф. Николай Генчев казваше: “Какъв е този учен, та той не си е видял името на витрина!” Шегата настрана, но писането при мен дойде някак естествено. Както се казва, всяко нещо с времето си. През последните 15 г. с развитието на културния туризъм аз самият започнах да пътувам много по света и открих, че ми е интересно да пиша пътеписи.”

“Археолог” обаче не е сборник с пътеписи, нищо че голяма част от текстовете са свързани с пътуванията на проучвателя на Перперикон по света. Тук той разказва за авторите на най-големите археологически открития. Цели три години му отнема да разкрие и опише превратностите в живота им.

“Писах дълго, защото има много факти, която исках да представя по най-добрия начин за четене - твърди авторът. - Тук важни са личностите, 40 чужди и 20 български археолози. Голяма изненада за мен беше, че мнозина от тях поемат в политиката или стават шпиони по време на войните. “Археолог” не е научен труд, приближава се по-скоро до Керам и неговата “Богове, гробници, хора”, която навремето беше настолна книга за мнозина от нас.”

Подборът им е субективен. Често зависи от информацията, която може да се намери за тях. “Много ми се искаше например да разкажа кой е открил теракотената армия в Китай. Е, няма информация на езиците, които разбирам! Така е в източните общества, там има маса, а личността я няма! Намерих името на археолога, но не и данни за живота му”, признава Овчаров. И допълва: “Държах хората, за които разказвам, да са покойници, за да имаме дистанцията на времето. Но включих и един-два очерка за живи археолози - напр. Паско Кузманов от Македония, защото са интересни личности.”

Сред най-любопитните истории е тази за Валтер Хорн - немец, който бяга от нацистка Германия в САЩ, прекръства се на Уолтър, а после участва във войната в специалното отделение за издирване на нацистките ценности. Успява да се добере до любимото нещо на Хитлер, регалиите на императорите на Германската империя, които фюрерът укрива в Нюрнберг. Хорн ги намира, войната свършва, той става виден професор, но... започва т.нар. Лов на вещици и археологът, който бил преследван от нацистите в родината си, е принуден да подпише унизителна декларация, че няма нищо общо с комунистите. Ненапразно Хорн сравнява ситуацията в САЩ от 1949-а с Германия от 1936-1937 г.

Превратна е и съдбата на Богдан Филов - от една страна, археолог и учен със завидна биография, а от друга - политик с доста неприемливо поведение. Овчаров разказва и историята на любимия ученик на Филов - Димитър Димитров, който след разстрела на археолога политик трябва да оцелее и да спаси кариерата си. Така немският възпитаник Димитров си посипва главата с пепел и за награда получава правото да разкопава Севтополис. “Не искам да го наричам предателство, фактите са такива, каквито са - казва Николай Овчаров. - Истината е, че всяко откритие обикновено е съпровождано с катаклизми, със завист и т.н. Най-яркият пример е Стамен Михайлов, вечният Марко Тотев в българската археология, разкопавал Плиска и църквата “Св. Петка Самарджийска” в София.”

Общото между всичките 60 описани учени е любовта им към археологията, авантюризмът, пословичното им търпение и дива упоритост - самият Картър копае отчаяно цели две години, преди да стигне до плочата, която води към гробницата на Тутанкамон. “Няма случайни открития, всеки от тях преследва целите си с всички средства”, категоричен е авторът на “Археолог”.

Колкото до другата нова книга на Овчаров - “От Камчатка започва Русия”, тя е плод на поредното му пътешествие. Този път води читателите из Далечния изток, из земи на гейзери и вулкани; там, където живеят коряки и евени; при амурските тигри... Страстта си към пътешествията архелогът наследил от своя дядо, който обаче обикалял света само с пръст по малък глобус. Така сякаш сбъдва мечтата му. Затова през февруари поема отново на път - този път към Индокитай. С идея за следваща книга.