Бойко Борисов в интервю пред „Труд“: Имаме пълната подкрепа на Камерън, Меркел и Оланд за газовия разпределител „Балкан“ (втора част)

Вчера публикувахме първата част от новогодишното интервю, което министър­-председателят Бойко Борисов даде на главния редактор на „Труд“ Петьо Блъсков в първите часове на 2016 г. Днес ви предлагаме отговорите на Борисов за отношенията му с големите европейски лидери – британския премиер Дейвид Камерън, френския президент Франсоа Оланд и германската канцлерка Ангела Меркел.

– Камерън за какво дойде? Каза ли си за какво дойде? И това, за каквото дойде, ли видя, или нещо, което не очакваше?

– Великобритания не се е славила с топли чувства към България и затова някак си британските премиери са ни заобикаляли. Преди 15-­16 г. Тони Блеър е бил за няколко часа, да ни убеди тогава да приемаме бежанци от Албания, доколкото знам. Дали е така, или не, не съм бил свидетел на ситуацията. С Дейвид толкова години работим в Брюксел и сме си говорили много пъти за нашия регион, за Изтока, за бившите социалистически държави, и винаги сме стигали до извода, че те не ни познават добре. Или пропагандата, пресата...

– А, журналистите винаги са виновни.

– Не. Всяка една държава се представя в различни светлини. Аз съм споделял и друг път, когато започнаха да идват колеги в София, и да ги водя на Ларгото, на катакомбите пред „Света София“, всички казваха: Бойко, ние не ви познаваме достатъчно. Перперикон, Плиска, каква история имаме. Така че и с Дейвид Камерън много пъти сме говорили, че не се познаваме добре, сприятелихме се. С идването си в България имаше възможност да види не само нашите традиции, защото много се радваше на нестинарите. В същото време на българо-­турската и българо-­гръцката граница, така го направих, че да прелетим над Черно море, видя, че и нашето море и топло и през нашето могат да карат лодки с бежанци, и нашата граница е същата като с Турция и Гърция. Но просто ние сме положили усилия, поставили сме си заграждения, така че бежанците да отиват на КПП-тата. Видя при какви трудни условия и в пек, и в зима, българските граничари, полицаи, жандармеристи изпълняват тази си функция да пазят шенгенската граница. Видя колко средства държавата е вложила за това. Аз разбира се благодарих в Брюксел пред колегите – той разказа на всички, беше си направил и клипчета в телефона си от посещението, от това, което вижда, и беше действително една голяма реклама за свършеното от България.

– Много свойски се държахте. В един момент Дейвид Камерън напусна тежката британска официалност и облече якенцето и дънките. На какво се дължеше това?

– Качихме се да го повозя в джипката, за да огледаме границата...  Аз карах, той на предната седалка до мене.

– Премиер вози премиера.

– Точно така. И тогава британските служби се отказаха да се занимават с нашата сигурност. 

– Гарантирана на най-­високо равнище...

– Не, в смисъл като дадохме газ нагоре в планината, част от моята охрана си знаеше какво ще стане, че караме по-­бързо в гората, и те тръгнаха втора джипка, ама докато се усетят... От София до Бургас ходихме с българския правителствен самолет, след това летяхме с българския правителствен хеликоптер. Той можеше да си лети с неговия.

ВИЖТЕ ОЩЕ:

Премиерът Бойко Борисов на Нова година пред „Труд“: Ако не ни бяха спретнали пуча, „Южен поток“ вече щеше да се строи (първа част)

Бойко Борисов в ексклузивно интервю за "Труд": Да бъдем единни, солидарни, работливи

– Казвате, че империята се е държала чистокръвно, с добро отношение, с уважение. Как дойде и как си отиде?

– Аз му благодаря за това, че се съгласи да станем в 4 ч през нощта, да отидем до Бургас и Елхово, на няколко пъти да кацаме и да излитаме от бивши казарми, където са дислоцирани нашите центрове. Българинът казва: ръка да пипне, око да види. Ами след като видя и усети колко е трудно това, разказа в Брюксел на колегите, че се справяме прекрасно, нямаше иначе да може да го произнесе на глас. Винаги имат резерви към Изтока, към бившия соцлагер. Но мисля, че с подобни визити на място те се убеждават в това, че се справяме добре.

– Каква е температурата на заседанията на Европейския съвет, когато се обсъждат енергийните въпроси?

– В Европа са два лагера – едните против Северен поток 2, и други, които искат да им се случи като частен проект. Аз защитих тезата, че трябва едновременно да ни се случи и Северен поток 2, и газовият хъб „Балкан“. Точка. Дадох на колегите ясно да разберат, че това трябва да стане и бързо, защото газовите тръби за бившия Южен поток стоят в Бургас и Варна и корозират, защото са направени да стоят под вода.

– Приеха ли го колегите ви?

– Ами... На този етап мога да кажа, че има пълното съдействие на Европейската комисия. В самолета дори Камерън, понеже пита какво си говорихме, бях взел всички скици и чертежи, така че на него самия му обясних. На следващия ден той направи връзка с неговия газов специалист на Томислав Дончев, за да огледа всеки детайл. Говорили сме го това и с Франсоа Оланд – имам пълната му подкрепа. С канцлера Меркел – тя и декларира на Европейския съвет, че подкрепя България. Ние не сме като Орешарски – подпише договор с Южен поток и да отиде в Брюксел да каже: Не съм подписвал.

– Вдигни малко завесата на тия чудесни отношения с Меркел.

– Те се дължат на това, че сме дисциплинарана държава. Прогнозируема, стабилна. Експертите ни работят добре в много сфери. Аз от нейно име не мога да давам оценка, но фактът, че беше в България и винаги правим срещи на четири очи преди или след Съвет, което е 30 минути, все едно си на държавно посещение. Последният път бяхме в библиотеката в Брюксел. Имаш възможност да те изслушат по всички теми, които те интересуват. Това не се прави за всеки. Затова сме на второ място по усвояемост на еврофондовете, затова успяхме да намалим реално безработицата, да се увеличат спестяванията, а и потреблението се вдигна доста в последните дни и месеци. 3% ръст на икономиката. 2,854 млрд. лв. сме събрали повече от 2014 г. Това са огромни неща.

Очаквайте утре на www.trud.bg трета част на интервюто на главния редактор на „Труд“ Петьо Блъсков с министър-председателя Бойко Борисов. Цялото интервю четете на 4 януари, понеделник, в първия брой за 2016 г. на хартиеното издание на в. „Труд“.