Гинка Чавдарова: Кабинетът е раздал 150 млн. лв. на общините без правила

- Г-жо Чавдарова, финансовият министър Владислав Горанов предложи нова схема за финансово оздравяване на общините. Какви са плюсовете и минусите на предложения механизъм?

- Моята позиция по този въпрос е експертна, тъй като все още не е готово проучването на позициите на общините, което ще отчетем в институционалното становище на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Но тъй като тази идея не е нова и не би трябвало да се правим на изненадани от нея, бих искала да кажа, че от експертна гледна точка тя е крачка в добра посока. Знам, че доста от общините ще реагират негативно, но положителното е, че се прави се опит със законови регламенти да се регулира един реално съществуващ процес – как държавата да подкрепя общини, изпаднали в тежка финансова ситуация по субективни или обективни причини. Затова не разбирам медийните реакции, които бяха критични към Министерството на финансите и в които се твърдеше, че то се готвело да харчи публичен ресурс за неблагоразумни общини. Според мен това не е така.

- Идеята на критиките беше, че механизмът допуска вероятността общините да станат по-недисциплинирани.

- Всъщност това не е така, тъй като и сега съществуват механизми за допълнително отпускане на средства за общините, но не по силата на ясни законови регламенти. Това се потвърждава и през последната година, тъй като само през 2015 г. на общините извън закона са дадени допълнително над 150 млн. лв. Те не са насочени само към финансово слаби общини, а към всякакви.

- Това с решение на Министерския съвет ли е ставало?

- Да, по предложение на министъра на финансите с решение на МС периодично се е случвало това нещо.

- Не е имало ясни критерии за тези допълнителни средства, така ли?

- Да, това е ставало без ясни критерии. Не е ясно дали в бъдеще тези неясни критерии няма да останат за групата общини, които са извън тези в тежко финансово състояние. Защото понякога се налага в името на национални приоритети, неотчетени в закона за държавния бюджет, на следващи етапи да се подкрепят някои дейности. Но така или иначе тази възможност за допълнителни средства от бюджета за отделни общини остава.
В обобщение, въвеждането на по-силно дисциплиниращи мерки спрямо неразумно, безотговорно харчене на публичен общински ресурс има смисъл. Колкото и общините да са против въвеждането на тези мерки, има логика те да бъдат въведени. Но тук стигаме до основния въпрос – дали подходът, който е възприет в проектозакона, е приложим за нашите условия, а именно – за най-централизираната финансово държава в ЕС. Обикновено такъв тип мерки се прилагат в страни със силна финансова децентрализация, когато общините имат много висок относителен дял на собствените си приходи и неразумно управляват собствените си средства. В България ситуацията е точно обратната. Въвежда се процедура за финансово оздравяване, която не е ясно как ще се прилага към 170 общини, чиито бюджети зависят над 80% от държавните трансфери. Държавата със своите решения може да вкара всяка община във финансово затруднение и по този начин да я накаже, като промени начина на разпределение на държавните трансфери. Това става чрез промени на трансферите със Закона за бюджета, на методиката за разпределението на парите между общините. Така, още преди общините да имат възможност да правят каквото и да е, те могат да изпаднат не по своя вина, а по вина на държавата в процедура за финансово оздравяване. И тук е най-голямата сложност – как критериите за прилагане на оздравителната процедура да включват фактори, които наистина зависят от самостоятелните решения на местната власт, т. е. когато действително кметът или общинският съвет са виновни за лошото финансово състояние на общината.

- Но това биха били много субективни показатели – как да се прецени вината?

- Защо смятате така? Показател може да бъде например процентът на събираемост на собствените приходи на общината, защото това зависи само от нея. Но в проектозакона няма такива критерии, той залага на друг подход и това ни притеснява.

- Да разбирам ли, че малките общини ще реагират негативно на предложението на Горанов, защото имат много малък дял на собствените приходи?

- Не е само това. В момента имаме критична реакция и от големи общини заради този механизъм. Там има показател „поети ангажименти за разходи”. Когато възникват големи ангажименти по договор за следващите 10-15 години, сумата се отчита в този показател бруто за 15-те години. Това касае и големите общини, които поемат по-сериозни инвестиционни ангажименти.

- Съгласна ли сте с анализа, че този механизъм предполага и голяма доза субективност в действията на финансовия министър?

- Да, въпросът за високата доза на субективизъм на финансовия министър е много важен. Според проекта той „може да прецени”, но може и да не прецени. И когато не прецени, какво става? Как осигуряваме равнопоставения подход към всички общини? И на този фон Министерството на финансите ще продължава да си раздава допълнителни милиони на част от общините. Така те ще избягват попадането в процедурата, а другите, нелюбимите общини, напротив – ще влизат в нея. В крайна сметка министърът на финансите управлява наш, общ централизиран публичен ресурс и трябва да има ясни законови правила, които да гарантират равнопоставен достъп до този ресурс. Хубавото е, че все още проектът е на първоначален етап и според мен в течение на обсъжданията тези проблеми ще могат да бъдат отстранени.

- Не е ли проблем и това, че се дава възможност безлихвените заеми за общините понякога да се превръщат в грантове, т. е. да не се връщат?

- И в този случай също не е ясно при какви условия заемите ще стават грантове и при какви – не.

- Другата идея, която Горанов отново изнесе на дневен ред, е да се увеличи данъкът върху личните доходи от 10% на 12% и тези допълнителни 2% да се разпределят от общините. Какво мислите по този въпрос?

- Това е твърде съществен въпрос, за да разговаряме с министъра на финансите по него чрез медиите. Още повече, че в случая има позитивна промяна, защото министърът изчаква да се сформира новият управителен съвет на сдружението на общините в края на февруари, за да може в началото на март да започне един спокоен диалог по този въпрос. Тоест диалогът по тази тема предстои и ние се готвим за него.

- Как се развива проблемът с финансовите корекции по европроектите на общините?

- Този проблем си остава неуправляем, непредсказуем. За общините е много трудно да се защитят, да докажат правотата си, когато бъдат обвинени в нарушения на правилата, защото обикновено, когато се оспорват в съда, санкциите падат. Но това важи за общините, които имат време и възможности. В противен случай санкциите трябва да се плащат. Това е един от взривяващите общинските бюджети фактори, които могат да предизвикат всяка българска община да попадне в механизма за финансово оздравяване.

- Може ли да посочите някакви числа, за да придобием представа за мащаба на проблема?

- Нека числата да ги предоставят тези, които отговарят за тези средства. За нас числата са много големи и се притесняваме от тяхното нарастване.

- Има ли общини пред фалит?

- Ние никога не употребяваме този израз, но имаме общини в затруднено финансово положение заради финансови корекции или други проблеми. Има общини с блокирани сметки, с неизплатени задължения към изпълнители. Но засега това са отделни общини и списъкът динамично се променя.

- Каква е равносметка Ви за Фонд „Региони”, който преди около 2 години преразпредели 500 млн. лв.? Съгласна ли сте с твърдението, че това беше добра идея с лошо изпълнение?

- Ние винаги сме възразявали срещу централизацията на ресурси. Ако държавата има инвестиционна възможност да подкрепя повече общините, този ресурс може да се разпредели чрез закона за бюджета по обективни формули и общините да го ползват. Но така или иначе този фонд беше еднократна мярка, сега никой няма намерение да прави нещо подобно. Но, както Ви казах, сега и без фонд пак се раздават милиони.

- Не е ли добре тези пари да се раздават на конкурсен принцип?

- Да, би следвало това да е така – да има ясни правила защо тези пари се дават на една или друга община. Но това е психологията на централизираната държава – „аз държа и хляба, и ножа и ще режа от него колкото реша”.

- Със санирането процедурите вървят ли нормално?

- Да.

- Ще спазите ли призива на премиера от преди Нова година общините да си събират данъците?

- Това си е воля и самостоятелно решение на всяка община. Но предложението звучи разумно и логично. Предполагам, че някои от общините ще се съобразят тази година, други общини – през следващата. В момента градим капацитет за повишаване на събираемостта. Работим и по по-нетрадиционни мерки, като например изграждане на общи данъчни служби за няколко по-малки общини, които ще са с по-силен капацитет и възможност за натиск спрямо недобросъвестните данъкоплатци.

Нашият гост:

Гинка Чавдарова е изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) от самото му създаване. Завършва Киевския държавен университет. Доктор е по икономика с дисертация по ефективност на инвестициите. Има специализации във Франция и САЩ. Омъжена, с три деца.