Сопраното Цветелина Василева пред „Труд”: Моята Турандот не е кръвожадна, а женствена

НАШИЯТ ГОСТ: Цветелина Василева е сред най-успелите днес български оперни певци в чужбина. След като музикални критици я определят като „голямото оперно откритие на международния фестивал в Уексфорд, Ирландия”, тя прави забележителна кариера на сцените в Сан Франциско, Лондон, Берлин, Брюксел, Амстердам, Глазгоу, Севиля, Сантандер, Сантяго, Кардиф, Токио, Торонто, Москва, Санкт Петербург, Прага, Букурещ, Белград, Ню Йорк, Детройт, Маями и др. Пее с прочути имена като Агнес Балца, Дмитрий Хворостовски, Анна Нетребко, Хосе Кюра… На 14 февруари ще я видим за пръв път като Турандот в едноименната опера на Пучини, постановка на Пламен Карталов в Софийската опера.

- Все по-често се връщате в България през последните години – Варна, Моцартови празници в Правец, сега дебют като принцеса Турандот в Софийската опера. На какво се дължи това, г-жо Василева?

- Дължи се и на факта, че независимо къде пея по света, аз си живея в България. Освен това сега ангажиментите ми в чужбина се стекоха така, че мога да отделям внимание и на българската публика.

- Не само вие го правите. Само през 2015-а за концерти тук се върнаха певци със световна кариера като Александрина Пендачанска, Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Ина Кънчева, Соня Йончева, Владимир Стоянов, Орлин Анастасов, Кирил Манолов… Може би по-често ви канят вече?

- Има го и този момент. Никой не би отказал покана в родината си, стига да е добре комбинирана с другите му ангажименти. И знам, че всички имена, които изредихте, с голямо желание се връщат и пеят в България.

- Споменах специално Веселина Кацарова, защото преди концерта си в София тя каза: „Забравете това чуждопоклонничество, обърнете внимание на българските таланти…”

- Точно така е. Ще ви дам пресен пример. Участвах в концерт, посветен на диригента Методи Матакиев, и пътувах с такси към зала „България”. Шофьорът ме заговори: „А, зала „България”, откога не сме ходили.” Отвърнах му: „Ами ето, има богата концертна програма, заповядайте.” И тогава той каза, че можел да отдели само пет лева за концерт. Знаете ли, не му съчувствах на този човек. Как можеш да отделиш такава сума за нещо, за което хората с години са се готвили?! Един концерт не е плод само на четири дни репетиция, артистите се развиват цял живот, а ти искаш да се насладиш на това нещо с цената на една кутия цигари! Много журналисти са ми казвали, че операта трябва да стане по-масово достъпна. Не, аз смятам, че тя е елитарно изкуство, което си има публика. Няма нужда чак толкова да се масовизира. И трябва да се обръща внимание на българските изпълнители, които са оставили образци с изкуството си по света. А не, както обикновено се случва, дайте да поканим някоя чужда знаменитост, че е по-лесно да напълним залата…

- Пеете и в Европа, и в САЩ - отшумява ли вече модата на т.нар. режисьорска опера, в която заради стремежа към осъвременяване трудно се разпознава една класическа творба?

- По-скоро нещата се уравновесяват. Според мен е важно винаги да има красота. Тогава говорим за изкуство. Наистина вече се търси баланс, хората обръщат внимание повече на музиката, естетическите изисквания са по-големи, в същото време артистите трябва да са по-подвижни, за да се справят с по-сложните задачи. Нямам предвид само килограмите – не всеки е надарен с фигурата на Райна Кабаиванска. Но ако си подвижен, ако съумяваш да изпълниш това, което режисьорът иска от теб, и в същото време изпееш нещата, както трябва, тогава какъв е проблемът?!

- Склонна ли сте на рискове?

- Да и съм имала проблем с това.

- Проблемът с костюмите, ушити от дизайнерката на Мадона, в Лондон ли?

- Не само. Наскоро в Брегенц например, в една изключително тежка постановка на „Аида”, имах проблем с крака. А аз съм склонна буквално да се хвърлям, прегръщам идеите на режисьора и така нещата се дообогатяват. Защото когато почувстваш инстинктивно и оправдаеш идеята на режисьора, винаги се получава нещо много хубаво. Тогава отминава и здравословният проблем.

- А само смелост ли трябва, за да се противопоставите на неща, които не ви харесват?

- Смелост и кураж. Защото в такива моменти знаеш, че си затваряш вратите към този човек. Но в края на краищата е важно да намерите път един към друг. Да, всеки изработва концепцията си и гледа да я наложи. Но за да вървят гладко нещата, трябва да можеш и да я преразгледаш.

- На какво и на кого дължите успеха си?

- Да се изградиш като актьор и певец – това е дълъг процес. Откриваш непрекъснато. Разбира се, учила съм в Консерваторията, след това съм се учила при световни имена като Карло Бергонци. Учила съм се от Мария Киара, с която се подготвих са първото си участие в Ковънт гардън с „Отело”. Учила съм се и от колеги, с които си партнираме. Разбира се, и от диригентите! Когато постъпих в Софийската опера, заварих Борис Хинчев, Руслан Райчев, Недялко Недялков… Учила съм се от маестро Карталов – той ми даде шанса да изпея моята първа роля на софийска сцена - Лиу в „Турандот”, даде ми шанса да пея с Гена Димитрова.

Знаете ли, смятам, че започнах международната си кариера малко рано. На 26-27 г. животът ми ме сблъска с големи роли от най-разнообразен характер и трябваше да се образовам в движение, което не беше леко – репертоарът беше разнообразен, по-лиричен, по-драматичен. Когато ме поканиха за Леонора в „Трубадур” в Сан Франциско – първият ми задграничен ангажимент, там например беше Априле Мило. Тогава тя беше това, което е Ана Нетребко днес. Следващата година получих Шарка в едноименната опера, която пък ме изстреля в Ковънт гардън… В технически план аз съм си лиричен сопран, но някъде критиката ме определя като драматичен, другаде – като спинтов. Това е следствие на ролите, които съм изпълнявала. Защото когато се потопиш в образа, от само себе си ти обогатяваш и гласа си. А като включиш и емоцията, гласът добива друго качество. Така се случи - обучавах се в движение.

- А как се излиза на една сцена с големите звезди? Страхувахте ли се, или по-скоро се опитвахте да се докажете?

- Когато си по-млад, много неща са на твоя страна. Младостта е важен фактор, но младите не го оценяват. Както и аз не съм го оценявала. Когато си млад, ти си зареден с ентусиазъм и като че ли изпускаш момента с осъзнаването колко е трудно даденото произведение или героиня. И просто не обръщаш внимание на факта, че излизаш до голям артист. Гледаш да се потопиш в образа си и когато му се отдаваш 100-процентово, това се оценява – и от публиката, и от колегите ти. Няма да забравя, когато дебютирах с „Травиата” в Метрополитън, Хворостовский пееше ролята на Жорж Жермон – славянска душа, оцени това, което правех, разпитваше ме откъде съм и т.н. Когато ееей такива големи имена те харесват, това е окриляващо, вдига ти духа. Просто виждаш, че ако дадеш 100% от себе си, колегите ти не само го оценяват, а и те се раздават. Заразяващо е.

- На 14 февруари ще пеете коронната роля на Гена Димитрова – принцеса Турандот. Какво помните от партньорството си с нея?

- Гена бе и е един от изключителните гласове на всички времена! И така ще остане. Изключително дарование. Първите ми изпълнения в „Турандот” – на „Варненско лято” и на премиерата в Софийската опера - бяха в партньорство с Гена. Тогава пеех Лиу и много внимателно я наблюдавах, случваше се дори да сме в една гримьорна, споделях вълненията си, а тя ми казваше: „Цветелина, винаги трябва към лиричното пеене да се стремиш. Лирично, лирично – това ще ти запази гласа.” Показваше ми какво трябва да правя в чисто технически план… Много хора я смятаха за особен човек. Да, Гена беше особен характер, но изключително честен човек. А честните хора не винаги са удобни… За нейната Турандот спор няма. Всички помнят какво правеше Гена в постановката на Франко Дзефирели в Арена ди Верона. Беше паметно изпълнение! Гена бе във вихъра си!

- А каква е вашата Турандот?

- Аз не мога да повторя това, което бе Гена. Моят глас е друг. И като характер съм различна. Когато миналата година ми предложиха тази роля (в Канзас, САЩ, бел.р.), за мен бе предизвикателство да я приема. Не бих казала със страх. По време на репетициите следвах интуицията си и без да искам, открих женствената страна на Турандот. Открих, че не може една красива, както е поставена в пиесата, жена да е толкова проклета и кръвожадна. Реших, че в този образ е най-важен контрастът - една объркана, женствена, слаба, романтична принцеса. Върху това акцентирам. И се получава интересно.

- Какво освен глас е нужно на оперния артист, за да успее?

- Много качества! Ако някой си мисли, че само с глас може да се направи кариера, това не е просто лъжа, а голяма заблуда. Да, в чисто творчески план ти трябват глас, артистичност, музикалност, но не само това – нужни са характер, хъс, сила, воля, здраве и вяра, защото ние сме човешки същества. Понякога можеш да изпаднеш в криза, да се обезвериш, да си кажеш край, не искам да се занимавам повече. Но ако имаш вяра, това те води напред. Дори здравето да ти изневери, с вярата и с хъса можеш да преодолееш всичко.

- Какво ви предстои след принцеса Турандот?

- Имам едно заминаваме до Страсбург. А след това едни героини като Аида, Ана Болейн и Саломе…ох, не искам да споменавам точно…

- О, суеверна ли сте?

- (Смее се.) Е, добре – в САЩ и Южна Африка.