Ректорът на СУ проф. Анастас Герджиков пред “Труд”: Университетът не произвежда безработни

- Проф. Герджиков, представихте мащабна програма за управление на университета и бяхте избран за негов ректор. Сега, няколко месеца след избора ви, разбрахте ли кое няма да може да изпълните?

- Още е рано за това. Надявам се да успея да изпълня голяма част от заложеното в програмата - най-вече мерките за подобряване на финансовото състояние на университета и за повишаване качеството на обучението. Както и изпълнението на поредица от мерки за оптимизиране структурата на администрацията и най-вече за нейната енергична работа. Предполагам, че няма да успеем да изпълним всичко, но в момента вървим добре по набелязаните мерки. Академичният съвет прие да се създаде едно малко звено за административно-финансов контрол, така че да можем да следим процесите в различните звена на университета. Ще има промени в отделите на администрацията, въведохме и разделяне на планирането и отчитането на бюджета и предварителния финансов контрол, които до момента според мен бяха неудачно свързани. Академичният съвет прие да бъде въведена длъжността „главен мениджър” на университета, който да отговаря за голяма част от финансово-административната дейност.

- Какъв е срокът за избор на финансов мениджър? Как се кандидатства, какъв човек търсите за тази работа?

- Сега обсъждаме точните параметри. Но това, за което има съгласие, е, че конкурсът ще е максимално прозрачен и широк.

- Промените в администрацията са свързани само с финансовите параметри, или ще доведат до конкретно по-добро обслужване на студентите?

- Засега са свързани с централната администрация, с финансовата част. Що се отнася до студентите - променихме ръководството на поделение „Студентски столове и общежития”. Там имаше изисквания за по-добра работа по отношение на бита на студентите и различни предложения от достъпа до общежитията до записването. Смятам, че новият управител ще успее да се справи с тази задача. Идеята е целият процес от приема до завършването на студента да бъде електронизиран и това се отнася не само за общежитията. Не е възможно да се направи много бързо. Поне една година ще отнеме този процес, но се надявам, че конкретно за битовото настаняване на студентите ще стане по-бързо. Работим в тази посока.

- Една от вечните критики е за начина на заплащане на труда на преподавателите. Ще промените ли формулата за възнагражденията според това, което ви позволяват законовите норми?

- Към момента не можем да направим нищо за повишаване на заплатите, въпреки че това е нещо, което съм обещал. Защото имаме някои задължения към външни фирми, към Столичната община и първата задача е да изясним тази ситуация и да се разплатим. Тази година няма да има промени. Иначе повишението на заплатите ще е сериозно предизвикателство, тъй като от сегашния бюджет 3/4 отива за възнаграждения. Друга тема е справедливото разпределяне на заплатите съобразно образователната дейност или броя на часовете, които има даден преподавател и, от друга страна, научните резултати от неговата работа. По това работим от миналия мандат и то на практика бе решено, но не бе ясно откъде ще дойде самото финансиране, имаше и спорове по отношение на оценяване на научните резултати в различните дисциплини. Но по тези неща вече има яснота.

- В кандидатстудентската кампания, която започва в Софийския университет, има ли промени?

- Тази година не предвиждаме промяна на реда и начина на прием. Защото моят избор бе само два месеца преди старта на кампанията. Но ще има промени от страна на държавата. Доколкото разбирам, ще има намаление на приема на студентите в част от професионалните направления и това според мен е добре. Защото една от основните причини за понижаване качеството на обучение през последните 25 години е масовизацията във висшето образование. Разбира се, че целият випуск не може да има качествата, които показват първите 20 на сто. Намаляване на броя на студентите, съчетано с промяна на финансовия модел на финансиране на университетите, който изисква отчитане на качеството, а не само на броя на приетите студенти, би повлияло по два различни положителни начина на повишаването на качеството. Иначе вероятно догодина ще предложим промени в процедурата на кандидатстване в СУ.

- В каква посока ще са тези промени?

- Най-малкото ще се съобразим с това, че студентите ще са по-малко. Ще завишим изискванията, ще преценим какъв брой да поискаме. Най-вече ще има промяна на модела.

- Ще преразгледате ли отношението си към признаването на матурите?

- Не, напротив. Винаги съм поддържал държавните зрелостни изпити и смятам, че те могат да бъдат общ изпит за висшите училища. Матурите се усъвършенстваха през годините все повече и повече. Смятам обаче, че скалата на оценяването им трябва да бъде еднаква най-малкото защото при нас кандидатстват хора, завършили и предни години. Трябва да има предварително определяне на резултата, необходим за постигане на дадена оценка (сега броят на точките за двойка или шестица се определя, след като се види общото ниво на випуска, б.р.). Смятам, че това е единственото слабо място. Необходимо е да има равнопоставеност на випуските.

- Как ще коментирате промените в Закона за висшето образование, които в момента се дискутират в Народното събрание?

- Софийският университет подкрепи законопроекта, внесен от Министерския съвет, тъй като той е свързан с повишаване на качеството и с въвеждането на приоритетни професионални направления и защитени специалности - инженерните науки, физика и такива, които не се търсят масово, но са важни за обществото. На трето място, ние подкрепихме нещо, което за нас е важно, а именно при акредитацията на всеки преподавател да се отчита само в едно висше училище. Няма забрана преподавателят да чете лекции в няколко висши училища, но само в един да участва в акредитацията. Разбирам, че сега това предложение е оттеглено. Смятам, че законопроектът на Министерския съвет е полезен и важен. Имаше още пет законопроекта, някои от тях подкрепихме за определени промени, други текстове - не. Най-важното е, че финансовият механизъм, така както е предложен, има за цел стимулиране на всички висши училища, а не да подкрепи и помогне на най-добрите университети, както се говори. Тази промяна ще стимулира университетите да предлагат по-високо качество, включително и тези, които са веднага след най-добрите и които при сегашната система нямат стимул да повишават качеството, а да увеличават броя на студентите чрез разкриване на специалности, по които висшето училище няма традиции и капацитет.

- Някои университети изпаднаха в сериозно финансово положение. Без да ви карам да коментирате техните проблеми, смятате ли, че сегашната ситуация би предизвикала по-сериозни проблеми в сферата на висшето образование през тази година? И дали новият закон ще има реално време бързо да постави нещата на нова основа?

- Не познавам добре положението в другите университети. От шест години, откакто субсидията за издръжката на висшите училища беше намалена, в Софийския университет имахме сериозни ежегодни финансови проблеми. През цялото време обаче се твърдеше, че другите висши училища се справят и са по-добре от нас, а ние не управляваме добре. Често чувахме упрека: „Как другите се справят?” Ето сега виждаме как. Всички ме питат как СУ може да отиде по-напред в международните рейтинги за качество. Според мен това може да стане само с повишаване на качеството и в конкуренция между университетите. Това е важното, а не спорът дали сме на 720-о или на 740-о място. Както показва рейтинговата класация у нас, през последните години СУ има най-добрата реализация на своите кадри с изключение на военните специалности. Софийският университет е полезен на обществото, защото не произвежда безработни и има сериозен принос в областта на науката. Това трябва да се стимулира, а не да се раздува приемът на студентите и във всеки университет да има всички специалности. Не съм за намаляване броя на висшите училища, това ще спести малко пари, но в същото време ще ограничи достъпа. Така че, колкото ще спестим, толкова и ще загубим. Но съм за много твърди мерки за това да не може във всеки университет да има всичко. Трябва да бъдем строги и при акредитацията, и при определянето на приема. Трябва да има специалности по дадено направление там, където има капацитет.

Нашият гост

Проф. Анастас Герджиков е професор по римска литература, доктор на филологическите науки (антична и средновековна литература). Завършил е Хумболтовия университет в Берлин, специализирал е в Австрия (1994) и Германия (1997). Заемал е длъжностите заместник-министър на образованието и науката (2001-2003), управител на фонд “Научни изследвания” (2008-2009), заместник-ректор на СУ “Св. Климент Охридски” (2010-2011). Член е на редколегията на списание “Стратегии на образователната и научната политика”. Преподавателската му работа обхваща курсове по латински език и по римска литература. Научните му интереси са в областта на античната и средновековна литература, философия и политическа мисъл. Автор е на статии в български и чужди списания и сборници, на четири монографии, както и на първия български превод на Аристотеловата “Политика”.