Научни сензации - Д-р Павлин Савов: В Interstellar има много истина

Павлин Савов от Казанлък е един от възпитаниците на златния Тео (нашумелия учител Теодосий Теодосиев ) и неговата национална школа по физика. Учил е две години физика в Софийския университет, след това завършва астрофизика в Масачузетския технологичен институт в Бостън. После започва докторат в КАЛТЕК (Калифорнийския технологичен институт) в Лос Андджелис. Темата му е свързана с откриването на гравитационни вълни от черните дупки и други астро-източници. Негов научен ръководител е проф.

Кип Торн. Благодарение на него се среща и работи и със самия Стивън Хокинг. През 2008 г. Павлин става най-младият доктор по астрофизика в САЩ. После, обаче, започва магистратура по финансово инженерство в Университета Бъркли. Така се озовава в инвестиционната банка "Голдман Сакс", където работи като куант (математически анализатор); понастоящем е вицепрезидент на клона на банката в Ню Йорк. Обаче астрофизиката остава в сърцето му. След сензационната новина за откриването на гравитационните вълни от екипа на проф. Кип Торн, д-р Савов коментира революционното откритие на изследователите от гравитационната обсерватория LIGO (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory).

- В какво се състои революционният характер на откриването на гравитационните вълни, д-р Савов?

- Не мисля, че е преувеличено да се каже, че засичането на гравитационни вълни от LIGO ще е едно от двете революционни открития на XXI век. Второто ще дойде, мисля си, много скоро от CERN (най-мощният ускорител на частици в Швейцария), където се опитват да покажат, че съществуват повече от 4 измерения (време + 3 пространство). До миналата седмица двата проекта бяха в неофициална надпревара кой ще достигне до своята цел първи. Между учените на двата екипа има немалко сключени облози, които се изплащат в момента… Само защото повечето хора са запознати с термините „черна дупка“, „хоризонт на събитията“, „допълнителни измерения“ от фантастичните филми, това не значи, че те не са понятия, описващи истински обекти във Вселената. Рентгеновите лъчи също са били абстрактна постановка на теоретичната физика, в която много хора, дори учени, са се съмнявали. Дори в днешно време ни е трудно да си представим какво точно представляват те, но не се замисляме много, когато ни се наложи да си направим рентгенова снимка. Ще минат години, преди да осъзнаем какво точно се е случило и да оценим значимостта на това събитие – откриването на гравитационните вълни.

- Какви практически последствия или приложения би могло да има това откритие?

- Ежедневието ни се върти около съвсем различни приоритети и забравяме да си задаваме въпросите, които са ни вълнували като деца, докато сме гледали звездите: “Откъде сме дошли и накъде сме се запътили?”. Благодарение на откритието на LIGO, днес сме много по-близо до отговорите на тези въпроси, отколкото бяхме миналата седмица. Това за мен е най-значимото последствие от засичането на гравитационните вълни. Един от основоположниците и лидер на LIGO проф. Торн, твърди, че целта на проекта е не да се засекат гравитационни вълни, а да се отвори нов прозорец към Вселената. Мисля, че така и стана и може би това е вторият важен резултат от откритието. Историята е показвала многократно, че всеки път когато човечеството погледне към Космоса по нов начин, ние откриваме нещо неочаквано, което променя коренно нашето мислене за Вселената. Ние сме подготвени за това, което ще видим и чуем, но очакваме с нетърпение изненадващи източници, които човечеството дори не може да си представи още. Като чисто научен резултат, LIGO е нов инструмент за изучаване на непознати за нас досега части на вселената. Рентгеновите лъчи проникват през човешката плът. Радиовълните „заобикалят“ сгради. Гравитационните вълни преминават непроменени през всяка позната ни материя. Те не различават времето от пространството. Те преминават през време-пространството и оставят следи, както камък, хвърлен в езеро, развълнува повърхността му. Това ни дава възможността за изучаването на части от Вселената, които са недостижими по друг начин, както и на процеси, които се случват сега и в миналото ѝ, чак до Големия взрив. Естествено, може да се говори за гравитационните вълни като източник на енергия, средство за пътуване във времето или за търсене на извънземен живот… но това са теми, които ще са по-реални за следващите поколения. За по-нетърпеливите препоръчвам “Interstellar” – един филм, създаден неслучайно по идея на проф. Кип Торн, в който науката и фантастиката се преплитат, но в който фантастиката е много по-малко, отколкото хората биха предположили първоначално.

- Вие познавате лично много от изследователите в екипа, направил това откритие…

- Моята докторат е посветен на LIGO и въпреки че от 2008-а съм извън тази област, няма как да не съм свързан с тези, които са част от този проект и да не се вълнувам от случилото се. Основоположниците на LIGO са проф. Кип Торн, проф. Рон Дривер от Caltech и проф. Рей Уайз от MIT, които през 1992 г. поставят официално началото на търсенето на гравитационни вълни чрез оптични интерферометри. Моите очаквания са, че точно те тримата ще са носителите на Нобеловата награда за физика тази година. Проф.Торн беше моят научен ръководител по време на докторантурата ми в Caltech. Аз бях в неговата група по теоретична и изчислителна астрофизика. Усилията ни бяха насочени главно към засичането на гравитационни вълни с LIGO и LISA (версия на LIGO, която е планирана да обикаля в орбита около земята). Основните проекти бяха организирани в три насоки: подобряване чувствителността на LIGO интерферометрите; изчисляване на теоретични и симулативни форми на гравитационни вълни; разработване на алгоритми за търсене на гравитационни вълни в каталог от теоретични форми. Дисертацията ми “Теми по физика на гравитационните вълни” и статиите, които сме публикували атакуват и трите групи проблеми, споменати по-горе. Например на база на нашите резултати са разработени силиконовите огледала в сегашната версия на LIGO. Някои от тогавашните ми колеги са още част от екипа и преживяват случилото се с обяснимо вълнение. Други са продължили в различни групи и университети, а трети, като мен, са избрали да продължат своите кариери в различни области. Всички, обаче, се радваме за невероятния успех на LIGO и се чувстваме горди, че сме допринесли макар и с малко към това историческо откритие.