Палат на палатка не вярва

Дали палатките не бодат очите на властта и защото са нещо като алтернатива и на нея самата, и на богатството, строящо „луксозни къмпинги“?

Противопоставянето не е като свобода срещу забрана, а като дивачество срещу цивилизация - мани ги тия бе, те се къпят само на Коледа и Великден!

Палатки се издигнаха на Орлов мост, след като се разбра, че депутатите въпреки възраженията гласуват с „да” предложението да не се къмпингува на плажа. Според протестиращите обаче действията им са в „защита на конституционното ни право да ползваме свободно плажовете и до 100 м зад тях”. Възмутени са още, че: „Строителството е разрешено, а къмпингуването - не.”

Минават годините, сменят се термините. Сега да вдигнеш палатка е знак на протест, преди време беше напираща мъжка сила. По-отраканите зевзеци се будалкаха с нас, момчурляците, дали вдигаме палатките, а ние се червяхме смутени от неудобния въпрос. Тогава „вдигането на палатките” беше възможно, нямаше ги днешните впити и тесни слипове и боксерки, ходехме с широки шорти, бели и черни на цвят. Дори официалната униформа в часовете по физкултура беше такава - черни шорти с бели потници. Шортите имаха бял кант отстрани, когато тичахме, се вееха около тънките ни момчешки крака - а бе, палатки, как да не ги вдигаш.

Днес за тези шорти никой не се сеща, но палатките са на мода. Може би защото, тръгвайки от онези майтапчийски заглавичквания, палатката е освен всичко и израз на сила, проява на мощ. На потентност: едно от най-готините преживявания на морето беше да тръгнеш на палатка с някое момиче - безкрайни купони, пълна свобода, усещане за сливане с вселената... Който е гледал „Кецове”, знае за какво говоря, не случайно Джералдин Чаплин се появи с кецове на 33-тия московски кинофестивал. Цялата безметежност на съществуванието, цялата хипарска неограниченост такава, каквато я разбираме тук, в България, е в този филм. А и не само в България: дъщерята на Малкия скитник Чарли, внучката на Нобеловия лауреат Юджийн О’Нийл, актрисата от „Ана и вълците” и „Нашвил”, чиято младост е минала под знака на Удсток и „Прави любов, а не война” - девиза на Децата на цветята, нахлузвайки кецовете, връща не само годините, връща и опиянението да си „волен ездач”, движещо се „по пътя” на „дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет”. В този смисъл ограничаването на палатките е не просто продиктуван от полза и прагматика управленски акт, ограничаване е на свободата, на правото да се рееш по света без цел, но със смисъл.

Дали тези палатки не бодат очите на властта и защото са нещо като алтернатива и на нея самата, и на богатството, строящо „луксозни къмпинги”? Палатка е умалително от палат, а знаем ширещия се из народнита маси слоган: „Не къща, а палат”, който можем да сменим на: „Не луксозен къмпинг, а царски палат.” Свидетели сме на нещо като схватка между палатите и палатките или, ако употребим един лозунг от времето на Великата френска революция: „Мир на палатките, война на палатите.” Изпълнителната власт обаче се намеси в схватката на страната на палатите, пренебрегвайки възмутата на палатките. Нормално, палата е по-близо до палат, отколкото до палатка (казваме Сметна палата, не Сметна палатка например; а и ако назовем сградата на Народното събрание Палата на депутатите, никак няма да звучи неуместно), така че съюзяването между власт и бизнес не е изненада. Друг е въпросът, че тази „антанта” се обоснова с екологични аргументи или, казано иначе, бие със зелени камъни зелените глави: много боклук се прави, това не може да продължава. Министърката на туризма Николина Ангелкова точно на тази струна засвири: „Съгласете се, че не можем да мерим с двоен аршин - дюните и опазването на плажовете не се случват, когато върху тях се паркира, когато върху тях има палатки и къмпинги безразборно, когато има тонове боклуци.” Демек ние сме не по-малко загрижени от вас за опазването на българското Черноморие и този акт срещу палатките е само част от нашата загриженост. И съвсем не е справедливо да ни осъждате, нито да роптаете, просто чистотата на крайбрежието иска жертви, включително зелени.

За боклука, че е вярно - вярно е. Макар че еколозите обвиняват: „Манипулирате, няма по-чисти плажове от „Корал” и „Карадере”. Георги Лапчев обаче, кметът на Царево, в чиято юрисдикция се намира къмпинг „Корал”, още преди време изрази задоволство от предвидените мерки: „Факт е, че всяка година само от района на „Корал” изнасяме 130 тона отпадъци за месеците юли и август.” Кметът, разбира се, не пояснява точно кой е източник на отпадъците, но който и да е, числото е внушително, следователно рестрикциите са съвсем резонни. Предположението е, че зад тези тонове боклук се крият някакви брадясали и космясали оръфляци, целите обвити във водорасли, прегърнали нечистоплътни мацки, за които хигиената е непозната дума, а миенето на очи, ръце и въобще тяло - най-отвратително занимание. Изреченото цели да експонира противопоставянето не като свобода срещу забрана, а като дивачество срещу цивилизация - мани ги тия бе, те се къпят само на Коледа и Великден! Прочее някога в това са подозирали българския селянин, така че, ако се предпоставя мръсотията като нещо осъдително, ще рече, че в цивилизационно отношение българите все пак сме мръднали напред, тоест онзи прочут виц, в който се тюхкаме: „Ух, гледай каква хубава баня, що не беше събота, че да се изкъпем!”, вече не важи.

Аргументът с боклука обаче препраща към едно друго българско главоболие, а и не само българско - европейско, главоболието с бежанците. От тях тези, приютените, са що-годе настанени във фургони, изоставени казармени помещения, а в Германия дори в бивш концлагер - Дахау, място с мрачна слава. Но другите, напиращите към Обетованата земя Европа, където медът и маслото текат като водата в Рейн и се плискат като вълните в Ботническия залив, са принудени да живеят предимно на палатки сред боклуци, мръсотия, липса на елементарни хигиенни условия. Дали пък грижата на българските власти за чистотата на плажовете, трансформирала се в забрана да се издигат палатки на 100 м от морето, не крие и този страх? Че ще дойдат варварите, тези мургави нашественици (така ги нарича един български националист, развяващ руско знаме), и ще се настанят по девственото българско Черноморие, което няма да издържи на напъна и ще се срине? И така ще срине родния туризъм: случайно ли например тъкмо министърката на туризма, а не на околната среда се изправи срещу протестиращите, за да обоснове необходимостта от мерките? Българското море не ще бежански молби, а туристически пари, ето защо: Война на палатките, мир на хотелите!

Да, така е, палат на палатка не вярва, затова и не ще да вижда никой да ги вдига...