Иван Ласкин: Аз съм запетайка, Азарян е разказ!

- Разпадащият се свят на Чехов - какво може да вдъхне той на българите днес?

- "Иванов" имитира Разпадащия се свят! Чеховият свят е една структура, която трябва да се разпадне, за да се възстанови. Но за да не бъда глупашки елитарен, както обикновено са петдесет процента от хората, които дават интервюта, бих искал да кажа, че той е и театър на емоцията, театър на предателството, театър на смеха, но и на дълбоката тъга - какъвто има у всеки от нас. Поставени в Чеховия свят, пред нас въпросът е дали той ще ни отлъчи от живота, или ще ни вкара в него.

- Мнозина казват, че сте прекалено самоуверен. Умишлено ли създавате дистанция?

- Самоуверен за кое? Създавам ли дистанция спрямо тебе в момента?

- Не...

- Ето, виждаш ли! Тъкмо обратното. Имам толкова добри приятели, в чийто разкош се къпя. В живота обаче следвам правилото "колкото по-малко приятели, толкова по-добро приятелство!"

- Имате ли влияние върху крайния вид на постановките?

- Имам 20 години във Военния театър, който е един великолепен театър, ала за който не искам да говоря. Защо ли? Защото няма да кажа кой знае какви добри неща за сегашното му състояние. Да, напуснах го, но няма как да не призная, че той е в сърцето ми, там съм имал честта да играя, примерно, с един Наум Шопов, както и при велики режисьори като Крикор и Красимир Спасов. Не искам да се самоизтъквам, но това е факт, вписан в Енциклопедията на България. Е, да, думите ми може да се вземат и като самохвалство, но един факт не е самохвалство.

- Въпросът ми бе...

- Няма нужда да повтаряш! Разбрах го още от първия път, не искам обаче да отговоря. Знай, твърде смешно е да се смята, че режисьорът е тамадата на една постановка! Представлението е като зачеването и раждането на дете. Не е по силите на сам човек...

- Последният ви спор с режисьор?

- Нямам такъв. Може би защото режисьорите ме канят и с уплаха, и с надеждата да изкарат от бутиков актьор като мене някой и друг лев. Това, разбира се, е шега, но - с проценти истина.

Вече сериозно, как можех да споря с един Коко Азарян, например! Че аз пред него съм запетайка, докато той е разказ!

Може би му е времето да кажа, че в съсловието ни има една вярност към режисьора, един сантимент, една сърдечност от наша страна към него за това, че ни е избрал. Но като помислиш, трябва ли да имаме този сантимент, тъй като той пък по каква причина ни е повикал? Ами защото сме талантливи!..

- Границата на сцената, която не сте прекрачвали?

- Да изляза пиян на сцената, за разлика от други, които го правят пияни като трътки.

- Коментарът ви за спорадичното припламване на взривове в родното актьорско братство?

- Взривове?

- Да кажем, поисканата оставка на Христо Мутафчиев...

- Христо Мутафчиев!.. Него не го знам като управител на Съюза на артистите, а като мой съученик. Бих попитал на колко от хората, които са се подписали срещу него, той им е помогнал? Доста са! А колко от тази орда недоволници срещу Христо Мутафчиев са членове на съюза! И какво искат? Да назначат техен човек на мястото му ли? Бил от ГЕРБ-МЕРБ... Не ме интересува това! Христо Мутафчиев е зодия Овен и като такъв е камък в театралния ни градеж, който е непоклатим, дори с кирка да блъскаш по него! Той е разпознаваемо значим от 1983-та и в театъра, и в бизнеса, и в киното!

Няма как аз да съм от тази паплач пикльовци срещу него, които се друсат по цял ден и не знаят откъде, как и защо са дошли в Народния театър! Не ми харесва това нещо! То е в противоречие с етиката на нашата професия. Актьорите трябва да се поддържаме!

Ако обаче наистина се докаже, че Христо Мутафчиев се е самозабравил, аз лично ще му кажа: "Разкарай се!" Впрочем, аз съм му правил някои забележки...

- Иван Ласкин - режисьор?

- Определено ми се иска. Бих опитал да дам реализация на някои мои фантазии...

- Кой драматург стои на входа към театралния рай за Иван Ласкин?

- Има драматурзи всякакви. Някои от тях наистина могат да сътворят само текстове, достойни за "Работническо дело" от 1978 година!

- Задушава ли се театърът ни в търсенето си на модерност, на експерименталност?

- Разбирам накъде биеш... Виж, театърът е като читалището, той също е осъден да просвещава, да възпитава в умереност - дори нас, актьорите. Хайде да спрем малко да ламтим само по парите! Днес си при "Комиците", утре си никой. Защото просто не си гений като Парцалев! Трябва да има естетическа мяра на предлагането от колегията.

- Готов ли сте да си признаете на глас - случвало ли се е да се олеете жестоко на сцената или в киното?

- Няма какво да признавам. Дори да не ми харесва, играя на макс, безкомпромисно!

НАШИЯТ ГОСТ
Обичният палавник на Мелпомена Иван Ласкин допусна наш екип в една от гримьорните на Драматичен театър-Ловеч срещу две условия. От тях първото е, че ще говори/м само за театър, а второто, по-императивното - "Труд" да склони да упомене имената на Светла Тодорова, Ивалин Димитров, Христофор Недков, Елена Азалова, Светослава Иванова, Иван Калошев, Миленка Сотирова, Илчо Димитров, Стефан Борисов и Галя Александрова, все негови колеги партньори в постановката "Иванов" по А.П. Чехов на Стефан Савов на Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора, чието представяне на сцената в Ловеч бе единствената причина той и те да замръкнат в града на р. Осъм срещу завчера.