Проф. Младен Григоров пред „Труд”: Рецептата за здраво сърце е лесна

Реформата в здравеопазването е бягане по тъч линията

- Проф. Григоров, по какъв начин влияе на сърцето преместването на часовника с час напред?

- Смяната на времето с час се отразява на целия организъм. Сърцето е основният орган на приспособяването към настъпващите промени, каквито и да са те - климатични, метеорологични, психологични и т.н. Здравите хора няма да имат никакъв проблем, освен че ще им се спи. А при болните едва ли на някого ще се изостри болестта.

- А това, че тази промяна съвпада с пролетта и очакваната умора през този сезон?

- Надценява се влиянието на промените във времето и климата върху сърцето. Ние от хилядолетия живеем тук и сме адаптирани към климата и към какви ли не промени в тия географски ширини. Организмът е пригоден да ги поема, включително и болният организъм. Що се отнася до сърцето, едва ли има по-здрав орган от него. Сърцето се съкращава 80-100 хиляди пъти в денонощие, в което време изтласква 8-10 тона кръв - на всеки удар по 100 милилитра. Така че сърцето е невероятно здрав орган. Той е зависим от мозъка, от вегетативната нервна система, от цялата обмяна на веществата и, както казваме лекарите, влияе хемодинамично, т.е. основно чрез промените в пулса и налягането регулира живота на всички органи в организма.

- От вашия дългогодишен опит бихте ли казали кое причинява сърдечните проблеми в живота на българина днес?

- Според световната здравна организация за здраве означава пълно благополучие - телесно, психическо и социално.

- Съществува ли такова благополучие?

- Почти не дори и при най-здравите и богати хора. Но така или иначе неблагополучията идват главно от телесни проблеми. При други - от психически проблеми, при трети - от социални, особено напоследък. Несъмнено стресът влияе върху цялото човечество много зле и аз ще ви дам конкретни примери. Когато бях млад лекар, хипертонията в България, доколкото е имало точна статистика, беше 5-6%. Сега е към 30%. Тогава за хипертония имаше 1-2 лекарствени групи, сега са 6-7. И въпреки това тя нараства. Явно има друг проблем, който е свързан с психиката и стреса. Трябва да уточним, че има два вида стрес - положителен и негативен.

- За негативния знаем достатъчно, но какво наричате положителен стрес?

- Положителен е стресът, при който преградата пред човек е преодолима. Това е тонусът, хъсът в живота, състоянието на увереност и преодоляване. Когато човек има нагласа, че няма да се справи, е смачкан.

Друг пример за ролята и значението на стреса днес е, че когато бях студент, трудно ни показваха инфаркт на миокарда. За сметка на това имаше много цирози, вероятно защото българинът доста си е попийвал. Но тогава нямаше толкова сърдечни недостатъчности.

- Докога ще сме на челни позиции по инфаркти и инсулти?

- На година имаме 15-18 хиляди инфаркта, инсултите са над 45 хиляди. Инсултите са повече при жените, инфарктите - при мъжете. Ние сме по-слабата част на човечество.

- Защо да сте по-слабата част, нали сте силният пол?

- Силният пол сме на приказки. Историята на човечеството показва, че силният пол са жените. Още траките и нашите прапрародители са почитали Богинята Майка, която е в основата на живота. Препоръчвам ви да отидете да видите една пещера над Кърджали, издялана от траките като женска утроба. В деня на зимното равноденствие слънчевият лъч влиза като фалос и опложда, така да се каже, утробата. Та от ония времена жената е водеща, тя създава живот. Големият писател Стефан Цвайг беше казал, че най-голямото достойнство на жените е мълчанието им, защото ако се разприказват, ще обърнат цялата история на човечеството с краката нагоре.

- Каква е вашата рецепта за здраво сърце?

- Хич не е трудна - поддържане на нормално кръвно налягане, отказ от тютюнопушене, нормална кръвна захар и нормален холестерол. Плюс движение - от 3 до 5 км на ден, това са 5-10 хил. крачки.

До болка известни неща, но те трябва да се набиват на хората в главите. Физическите упражнения са от изключително значение. Движението на кръвта трие стените на артериалните съдове. Това предизвиква физиологично отделяне на азотен окис, който е най-добрият разширител на артериалните съдове и пречи на образуването на атеросклеротичните плаки. Големият проблем в живота ни, над 80%, е атеросклерозата.

- Каква е оценката ви за нивото на кардиологията в България?

- Кардиологията е на добро средноевропейско равнище, отиващо към много добро. Отнася се за реномираните болници, които се знаят от пациентите. Това обаче не се отнася за доболничната помощ, а тя ще бъде решаваща за реформата, ако има такава.

- Според вас ще има ли реформа в здравеопазването?

- Дай Боже, да има, но засега няма. Това, което предлага министър Москов, е бягане по тъчлинията. Основните неща трябва да се разделят на две. Едно е икономическата част на проблема, друго е медицинската част. Когато медицинската част иска повече пари, а те не й се дават, то трябва приоритетът да е за медицинската част, защото медицината е създадена за болния човек, а не за нас, лекарите и сестрите. Т.е. не може да съществуват болници, за да си получаваме ние заплатите. Болниците са заради хората. Това означава няколко неща, които засега ни бягат.

- Кое е това, което ни бяга?

- Първото е истинска конкуренция. Докато има една здравна каса, това е невъзможно да стане. Преди хиляди години финикийците са установили, че за да има прогрес, трябва да има конкуренция във всички сфери на живота. Второто изключително важно е пренасяне на три четвърти от възможностите на медицината в доболничната помощ. Защото сега е обратното. За всяко нещо - и за едно кихане - пациентът отива в болница. Това е крайно неефективно и неполезно за пациента. Също и от финансова гледна точка. Ще ви дам пример извън кардиологията. Една гастроскопия - изследване, с което се проверява стомахът, дванайсетопръсникът и т.н., в доболнични условия с всичките му разходи струва 60 лв. Ако се направи в болница, струва 600 лв. - 10 пъти повече. Защото има болничен престой с режийни, заплащане на персонал и т.н. Това финландците го решиха преди половин век.

- Как?

- Като три четвърти от парите отидоха за здравеопазване в доболничната помощ. Това ликвидира излишните болници, източването на каси и т.н. Ние се въртим в омагьосан кръг, здравните власти го знаят отлично, но не искат да го променят. Явно има някакъв интерес, има лобита и т.н. Ще дам друг пример с най-масовото заболяване в кардиологията. Това е сърдечната недостатъчност. Американците още през 1999 г. създадоха в някои щати система за домашно лечение дори на тежката сърдечна недостатъчност с т.нар. патронажни системи. Означава следното - пациентът минава на първичен преглед при кардиолог, който установява степента на сърдечна недостатъчност. Назначава лечение, при по-ниските степени го предава на семейния доктор, който има патронажни сестри, които обикалят по домовете. Пациентът вкъщи няма да е по-лошо гледан, отколкото в болница, нали така. Психическото му самочувствие е много по-добро. С тази система на лечение американците спестиха 9 милиарда долара.

- Това ли е истинската реформата в здравеопазването?

- Да, това е истинската реформа - и от финансова, и от медицинска гледна точка. Да направиш системата така, че да е по-удобна за пациентите. Пръстови отпечатъци и тем подобни са някакви глупости. Без децентрализация на касата и приоритет на доболничната помощ нищо няма да стане. Към това има още две условия.

- Кои са те?

Моментално премахване на тъпите клинични пътеки. Това е невероятно вредно за пациентите. Защо? Защото ние вкарваме пациентите в един коловоз. А от столетия има максима, че няма болест, има болни хора. Аз имам кръвно, вие имате кръвно, но при всеки то е различно. Не може да се лекува по едни и същ начин. И това се отнася за всички болести. Недолекуваният болен е най-скъпият болен. Типичният пример е със сърдечна недостатъчност. Като го изпишеш „клан-калн недоклан“ и той след 15 дни, цъфва отново.

- Наричат ви най-добрия историк сред медиците и най-добрия лекар сред историците... Липсата на историческа памет днес не ви ли притеснява?

- Липсата на памет е уверена стъпка в посока отказ от националност. Второто е, че животът е надграждане. Освен при варварите не може да има тотално разрушаване и започване от нулата. Това варварско деяние го направихме преди 25 г. Овидий го е казал: „Помни и уважавай постигнатото, махни лошото от него и надгради добро.“ Иначе има опасност да се загубим като народ. Има и друга максима: „Който не вижда назад, не може да гледа и напред.“ И не може политиката да бъде диригент на миналото, както е в момента. Аз не съм историк, но имам сърце.

- До каква възраст може да работи човек?

- За лекаря възраст няма, стига умствените и физическите възможности да му помагат. Да даде Господ и при мен да е така. На мъжете това носи огромно удовлетворение. Жените и в това отношение ни превишавате. Когато жената се пенсионира, поради директната й връзка със семейството и дома тя не рухва. Мъжът след пенсионирането психически се срива. Затова, ако може да човърка нещо, а не да върти броеницата по цял ден, казано символично, винаги е по-здравословно.

Нашият гост
Проф. Младен Григоров е един от най-известните български кардиолози. Роден е в София през 1937 г. Завършва медицина в София. 28 години е бил военен лекар и дълги години е ръководил кардиологията във Военна болница. От 15 г. управлява Клиниката по кардиология във Втора градска болница. Професорът е и запален историк.