Стерилитетът на администрацията

Стерилитетът на администрацията

При цялата демографска криза семействата с репродуктивни проблеми са смазвани от чакане и бездушни работодатели

Преди време, когато пишех дипломата си по темата за сурогатното майчинство, бях изпратила запитване за стойността на процедурата в една руска клиника. Получих ценоразпис за всеки един от етапите.

В неделя сутринта се събудих с репортаж за това колко струва инвитрото у нас, как се кандидатства, какво финансира държавата и какво не при семейства с репродуктивни проблеми, които искат да имат дете. Разгледах процедурите за финансиране и кандидатстване в Центъра за асистирана репродукция. За пореден път почувствах дискомфорта да разсъждавам как и едно от най-безценните неща в живота има своята цена. Финансова.

Основен проблем за хората е, че тази цена е непосилна. Не говоря само за процедурите инвитро, защото се оказва, че едва 5-10% от хората стигат до използването на асистирана репродукция. За да си направи пълен диагностичен пакет изследвания, което е задължително в повечето случаи за установяване на проблема, една двойка трябва да приготви доста солидна сума.

Всяка жена изпитва през живота си онова неопределимо чувство да бъде майка. Всяка жена мечтае да чуе думата „мамо“. Убедена съм, че и мъжете искат в един момент от живота си към тях да се обръщат с „татко“. Няма по-страшно за едно семейство от това да чуе, че няма да има бебе по обичайния начин, защото някой от партньорите е с репродуктивни проблеми. Остава само надеждата, че често след много опити, болка и неразбиране чудото може да се случи.

През 2014 г. заместник-председателят на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве д-р Йосиф Димитров посочи, че 170 хил. двойки в България имат репродуктивни проблеми. Днес говорим за 200 000 хил. двойки, много от които не могат да финансират сами скъпоструващите процедури. И то на фона на поредния спад на раждаемостта. През миналата година имаме едва 57 965 новородени, а през 2014 г. те са били 67 585.

Тези дни стана ясно, че се бавят процедурите на одобрените двойки за инвитро. На фона на увеличените от държавата пари за инвитро бавните процедури оказват своето негативно влияние. И за съжаление бюрокрацията и държавните решения засягат и неродените.

През 2013 г. финансирането на Фонда за асистирана репродукция, който подпомага семействата, беше прехвърлено от здравното министерство към НЗОК. Там обаче работата по изплащането на парите за инвитро започна да се бави и въпреки че година по-късно фондът отново е прехвърлен към здравното ведомство, вече има забавяне с около осем месеца.

Осем месеца е времето, което двойките, които вече са одобрени, трябва да чакат, за да започне процедурата им. Често обаче тези 8 месеца имат много голямо значение. Например има жени, които са оперирани от кисти на яйчниците, за да започнем процедурата им, но в периода на чакане е възможно те отново да се появят. Тук ви разказвам реален случай. А и времето на изчакване много често е съчетано с години чакане.

Друг проблем, които епизодично се появява, така както и епизодично се появява и темата за безплодието, е липсата на важни акценти в трудовото законодателство. В него жените, които се подлагат на инвитро процедури, не са защитени. В разговор с моя близка, прeминала цялата процедура, останах шокирана от това, което човек трябва да преживее. И въпреки процедурите и начина, по който се е чувствала, се е връщала на работното си място. Но има и редица случай на жени, уволнявани заради излизанията. Защото са решили да имат дете.

Законотворците очевидно трябва да намерят златната среда между тези хора и работодателите.

И освен тези важни проблеми, които трябва да намерят най-ефективното си решение, е важно държавата да обърне като цяло внимание на важния въпрос, а именно как по-малко хора да стигат до необходимостта от инвитро.

„Мила моя мамо, сладка и добричка, как да кажа, мамо, колко те обичам!“ Нека отговорните институции да дадат повече шанс на семействата с репродуктивни проблеми да чуят тези думи, изречени от техните деца.

Забавяне

След прехвърлянето през 2013 г. на Фонда за асистирана репродукция от здравното министерство към НЗОК 8-месечното забавяне на изплащането на парите за инвитро започна да се стопява с по 1-2 месеца на година. Тоест ще трябва да минат между 4 и 8 години, за да няма вече никакво чакане.