Внукът на Димитър Талев: Политиците ни служат на чужди интереси

Климент Талев е роден през 1970 година в София. До 5 клас учи в 7 училище „Св. Седмочисленици“ (тогава „Георги Димитров“). След това продължава в училище „Христо Ботев“ в с. Бистрица - причината е, че баща му Братислав Талев решава да се преместят в родовия им дом в Бистрица, за да спаси архива на Димитър Талев от постоянните тараши, които прави ДС в апартамента им в тяхно отсъствие. След 8 клас учи два курса в селскостопански техникум, но заради засилените репресии над семейството им през 1987-а се налага да работи и да учи в Четвърта работническа гимназия в София. През 1990-а записва богословие в Духовната академия, но в IV курс прекъсва в знак на протест срещу разкола в БПЦ. Понастоящем се занимава с биоземеделие и съхранява дядовия си дом, архив и идеи.

- Какво е за Вас Македония, г-н Талев?

- За мен България и Македония са двете половини на едно цяло - моето сърце и душа.

- Чест или проклятие е да си потомък на такава знакова за българската литература и за българщината въобще фигура като Димитър Талев?

- Има една военна клетва, която гласи „Моята чест се нарича вярност“… И щом моят баща ми е гласувал доверие, за мен е чест да защитавам тази кауза въпреки пречките, които са навсякъде, дори и днес в демократична България.

- Какво ви подтикна да напишете това отворено писмо до българските държавни институции, което разпространихте?

- Честно казано, доскоро си налагах да вярвам в българските институции. Възпитан съм да търся доброто във всеки, но като видях как си измиха ръцете с проблема с македонизирането на един български класик и отказа да дадат поданство на българи от Македония, просто съм отвратен, да не казвам по-силна дума.

- Наясно ли сте с ролята на Руската империя за неслучването на българското национално обединение?

- Този проблем не е от вчера, но и западното мълчание е за критика. За мене така наречените велики сили са против всякакво обединение. Те са наясно, че сме стратегическа, а не крайна граница, и не желаят да сме икономически силни, за да може по-лесно да ни водят за носа.

- Имате ли информация какво е сегашното състояние на българския дух у населението в егейската част на Македония и в Република Македония?

- Знаете ли, когато повдигнах въпроса за пиратското издание на „Железния светилник“ в Македония, бях поканен на неофициална среща във външното министерство. Не мога да казвам имена, защото им обещах да не го правя. Тогава ми казаха, че положението в Македония сега е както у нас през 80-те години - психически и икономически тормоз над хората. Неслучайно Лазар Младенов (председателят на българския културен клуб в Скопие „Димитър Талев“) казва, че ако македонските българи не получат поданство, ще бъдат затрити. Аз му вярвам, защото знам какво е репресия, изпитал съм я на 16-годишна възраст.

- Преди 1989 година учебниците по история бяха написани по такъв начин, че ние - тогавашните ученици - да не можем да проумеем историческата истина, че в Македония и днес живее част от българския народ. Имате ли поглед върху сегашните учебници - съществува ли този проблем, граничещ с националния нихилизъм?

- Докато за образованието се грижат некачествени „интелектуални бижута“, снахи на величия от близкото авторитарно минало, не чакам нищо хубаво.

- Какво пречи на България да провежда самостоятелна външна политика в защита на българската диаспора в съседните ни страни?

- Тук най-тревожното е това, че родните политици обслужват чужди интереси.

ОТВОРЕНО ПИСМО

ДО ПРЕЗИДЕНТА, НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ И МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ

ОТ

КЛИМЕНТ БРАТИСЛАВОВ ТАЛЕВ

През 1965 година литераторът Иван Сестримски гостува с приятели в дома ни в Бистрица и както сам казва в своите спомени - остава слисан от думите на дядо ми въпреки жестокостите, на които бива подлаган от тогавашния режим: „И в гласът му, трепетен но твърд ,прозвучаха метални нотки: „Ако сега ме изправят пред тази тук стена за разстрел и ми кажат да се отрека от своя български род, да заявя, че не съм българин, ще предпочета куршума, вместо да спася живота си с една национална измяна.“ Точно тези дядови думи, както и завета на баща ми Братислав Талев винаги да браня името на дядо ми от македонизация, бяха причината да се обърна към институциите, за да защитят един български класик. Вашата реакция за жалост беше нежелание, шикалкавене. Преди дни получих съобщение от председателя на българския културен клуб в Скопие „Димитър Талев“ - Лазар Младенов, в oтговор на мой въпрос: „Благодаря г-н Талев. Но за съжаление, чини ми се, че това не е случайно. Днес разбрах, че са отказали и наши документи, в които удостоверяваме произхода по статистиките на Васил Кънчев и статистиката на секретаря на Екзархията Стоян Мишев, в които са описани всички села в Македония. Ако това е вярно, това е самонегация на собствената история и окончателно отказване от Македония и българите в нея!“ Това ваше държание за мен е геноцид спрямо българите от Македония и грубо неспазване на българската конституция и погазване правото на самоопределение и националната идентичност. Това е продължаване на репресията над Димитър Талев, който е символ на свободата за българите от Македония. Днес, когато ни делят дни от най-големия християнски празник, ще споделя с вас думите на блажени Августин: „До всеки връх има няколко пътеки. Праведните избират най-трудната, тази на идеалите, морала и честността .Тези, които изберат заобиколните, лесните пътеки, рано или късно се сгромолясват там, откъдето са изпълзели.“ Господа управници, не злоупотребявайте с търпението на така наричаните от вас „обикновени хора“, защото на този свят всяко нещо има своето начало и край.

Господа управници, все още имате време да се осъзнаете!!!