Експертът по сигурност проф. Николай Радулов: Законът за МВР не решава проблема с раздутата администрация

Проектът за противодействие на тероризма има минуси

- Проф. Радулов, Законът за МВР мина на първо четене. Започва ли с него реформата в министерството?

- Това е доста по-сложен въпрос, отколкото хората предполагат. Причината е, че такива структури, които се занимават с опазването на обществения ред и сигурността, не са структури, в които реформата се извършва веднъж и завинаги. Предвид това, че престъпният свят непрекъснато се изменя по посока на подобряване и повишаване на възможностите си за печалба. Това става непрекъснато. Затова би трябвало да не говорим за реформа, а за възможността на структурите за обществен ред и сигурност да се променят, и то така, че да изпреварват промените в престъпния свят. Тоест реформата не е нещо застинало, а нещо, което непрекъснато трябва да става в Министерството на вътрешните работи и другите специални служби.

- Да очакваме значи още промени?

- Ние трябва да очакваме непрекъснати промени. Те трябва да са проактивни - да изпреварват промените в организацията на престъпната дейност. Ако днес трафикът на хора не носи печалби, каквито носи трафикът на цигари или наркотици, престъпният свят се ориентира веднага към тях. Там няма администрация, необходимостта да се изготвят документи, които да се придвижват с месеци. От тази гледна точка промените трябва да са перманентни и задачата им е поддържане на високо ниво на сигурност на гражданите.

- Но тези постоянни реформи не умориха ли полицаите, които са на първа линия в борбата с престъпността?

- Въпросът е в какво трябва да се състоят тези промени. Всъщност те трябва да са свързани с изграждане на мобилни звена, които да могат много бързо да разгъват обсега си на дейността, така че да противодействат на съществуващата криминогенна обстановка. Това, което се извършва сега, е доста архаичен подход за извършване на промени. Законът предвижда и още няколко неща, които се обявяват за панацея, за нещо, което ще доведе до някакви коренни промени. Министърът на вътрешните работи казва, че тези промени ще ни спестят 65 милиона лева всяка година, които ще се дават за развитие на научно-техническа дейност, за снабдяване. Но всъщност защо това, което бе декларирано от няколко правителства, няма да се случи - намаляването на администрацията. Защото ако администрацията се намали наполовина, ние ще имаме ежегодно спестени към 200 милиона лева. Не 65! Никой не се осмелява да съкрати реално администрацията, непрекъснато са в ход някакви палиативни мерки. Вероятно ще са необходими около 200 милиона лева, за да може тази администрация да си смени категорията. Прехвърлянето в трета категория ще доведе до това, че тези хора няма да се пенсионират след шест години, а след 15-16 години. Тоест хората, които работят по този закон, ще заковат сегашния брой на администрацията в следващите 15 години непроменен. А от фонд “Работна заплата” на МВР 45 процента отива за администрацията. Преминаването на администрацията от първа в трета категория носи своите рискове. Част от хората в нея имат контролни, управленченски и методически функции към другите хора, които остават в първа категория. Това означава, че те няма да са достатъчно авторитетни, минавайки в трета категория. Има два подхода, които трябва да се използват – първо, администрацията да остане първа категория, но да бъде рязко намалена до една трета от сега съществуващата. Другата възможност е задължителното изискване служителите от администрацията да имат минимум 10 години на терен, на улицата, непосредствено с хората.

- Да разбираме ли, че с този закон не се решава проблемът с т.нар. чантаджии?

- Кардиналният проблем не се решава. А и фактът, че някой ще мине от първа в трета категория, не значи, че ще му се намали заплатата.

- Част от критиките към закона са, че в промените има само финансови икономии и нищо за подобряването на работата на полицаите.

- Факт е, че и икономиите – такива, каквито биха могли да се извършат, няма да станат. Ето пример - намаляването на обезщетенията при пенсиониране от 20 на 12 заплати. В целия свят в края на службата полицаите получават една сума, която не е оспорвана от никого. Тъй като те трябва по някакъв начин да се устроят, когато спрат с полицейската си дейност. Тя е специфична и не им позволява да работят на друго място. Така че тези пари са компенсация за много от предвидените и непредвидените по закон намалени възможности по време на самата служба. Компенсация за това, че семействата на полицаите дълго време остават сами, без да могат да са подпомогнати, тъй като служителите на МВР работят на ненормиран работен ден. Друго нещо - законът би трябвало да предвижда възможността недокомплектът в МВР да не надхвърля 3-4 процента. Ние обаче продължаваме последните 25 години да работим с недокомплект, който е между 12 и 20 процента. Тези щатни бройки, които съществуват, но не са запълнени, са обикновено там, където хората са униформени, нископлатени и е най-трудната работа. Незаетите щатни бройки са там, където ние най-много се нуждаем от полицаи - на улицата, в малките населени места.

- Това орязване на привилегии няма ли в един момент да доведе до противопоставяне между стари и нови служители?

- Неминуемо ще доведе до вътрешно противопоставяне. Защото едните ще продължават по стария режим да работят, а новоназначени по новия закон, ако бъдат изпратени на акция, могат да кажат: “Вие ще получавате повече, като се пенсионирате, вие отивайте.” Или: “Защо трябва да работим толкова прецизно, след като няма да вземем такива заплати като вас.” Когато хора работят една и съща работа, всичко, което им се полага, трябва да е адекватно. От тази гледна точка орязването на парите в края на пенсионирането ще доведе до сериозни проблеми в системата. Да, хората не трябва да постъпват в МВР заради обезщетенията при пенсиониране. Когато започват тази работа, тези пари ще са далеч в бъдещето. Но те знаят, че някъде на края на тяхната рискова служба ги чака нещо, което ще им помогне след това да продължат нормално живота си.

- Като експерт по сигурността как бихте коментирали новия Закон за противодействие на тероризма?

- Като всеки проект той си има плюсове и минуси. Надявам се, че минусите ще бъдат забелязани в Народното събрание. В това напрегнато време е добре да има такъв закон. Но има неща, които са странни и нямат логическа връзка с това, което се казва в закона.

- Например?

- Ясно е, че трябва да има превенция. И част от нея е забрана за промяна на местоживеенето или забрана за напускане на страната. Противодействието на тероризма в голямата си част е скрито противодействие. Всеки път, когато забраниш нещо на лице, за което има обосновано предположение за участие в терористична дейност, то веднага ще бъде сигнализирано, че е обект на интерес от службите. И ще законспирира още повече дейността си. В такива случаи се извършват тайни разработки, лицето е негласно наблюдавано и ако трябва, бива арестувано.