Натиск от президента или парламентарните групи за служебното правителство е неуместен и недопустим

След като сътвориха тези калпави конституционни поправки, техните автори поне да спазват това, което сами гласуваха в Народното събрание

Новият конституционен статус на служебното правителство продължава да създава очакваните политически проблеми, за които многократно предупреждавахме. За да се нормализира обстановката, а новата конституционна разпоредба на чл. 99, ал. 5 от Конституцията да бъде тълкувана и прилагана правилно, е необходимо да се държи сметка за следното:

Първо, свободната политическа преценка на президента е ограничена до подбор на служебен министър-председател измежду длъжностните лица, които са изчерпателно и лимитативно изброени в изречение второ на цитираната ал. 5 на чл. 99 от Конституцията. 

Второ, тази свободна преценка на президента относно фигурата на служебния министър-председател е допълнително обусловена от задължението да проведе консултации с парламентарните групи. Тези консултации са с важно значение за огласяване на политически позиции, искания или предложения на парламентарните групи, но имат единствено и само консултативно, т.е. неангажиращо значение за крайната преценка на президента за назначаването на служебен премиер. 

Трето, определянето на състава и структурата на служебното правителство е предоставено изцяло в дискрецията на служебния  министър-председател. Неговото предложение обвързва президента, който може да изразява политически позиции по предложения състав и структура, но не може да бламира и да отказва назначаването на официално предложеното от служебния премиер служебно правителство.

Четвърто, политически натиск и вмешателство от президента или парламентарните групи при определянето на състава на служебното правителство от служебния министър-председател е неуместен и недопустим. Това е така, защото нито парламентарните групи, нито държавния глава са натоварени с политическата отговорност за служебните министри - тази отговорност се носи от служебния министър-председател, който от своя страна носи политическа отговорност пред президента.

Добре е, след като сътвориха тези калпави конституционни поправки, техните автори поне да спазват това, което сами гласуваха в Народното събрание. А президентът - да не се опитва да узурпира власт и да влияе при определянето на състава на служебното правителство, тъй като такава власт не му е предоставена според действащата норма на чл. 99, ал. 5 от Конституцията.

От фейсбук, заглавията са на редакцията