Eвродепутатът Костадинка Кунева пред „Труд“: Българската нищета няма равна в отчаянието си

- Г-жо Кунева, удивителен е вашият живот и филмът за него разплака зрителите на премиерата в кино „Люмиер“. Българка, завършила история, става чистачка в гръцкото метро, за да плати лечението на сина си, после застава начело на синдикатите в Атина и не спира да се бори за работническите права дори и след като я изгарят с киселина. Доста време мина от атентата срещу вас, но сега ви грози нова опасност – от борец да се превърнете в евробюрократ?

- Да, бюрокрацията в европейските институции става все по-видима и по-отблъскваща за все повече хора в Европа. Старая се да не стана част от нея, да не се отдалечавам от проблемите на хората, които са ме пратили в Европeйския парламент ( ЕП). Ще ви кажа как. Аз съм синдикалистка. Бях такава преди да стана евродепутатка и съзнателно продължавам да бъда такава - срещам се с работници, с колеги от синдикатите в цяла Европа, създавам връзки между тях. В течение съм на злоупотребите с работническите права и в Гърция, и в България, и в други държави. Като член на комисията по заетостта и социалните проблеми в европарламента защитавам интересите на работниците във всеки случай, с който се заема.

- Има разнопосочни мнения: мит ли е евробюрокрацията, или е реалност, която загрози идеята за обединена Европа и предизвика Брекзит?

- Не е мит. Евробюрокрацията я има. Една инсталация от метал, изградена на парадното  стълбище в сградата на ЕП - с едни объркани метални пръчки, които се пресичат, засичат и разминават от първия до последния етаж, изобразява бюрократичната структура на тази организация. Аз се сблъсках с нея още в първите дни на своя мандат, когато ми казаха, че ще ми дадат един помощник, който да ми помага в коридорите да се придвижвам, тъй като киселината изгори очите ми. Аз отвърнах, че нямам нужда от специален водач, а от човек, който да ми помага и в работата, защото в коридорите мога да получа помощ от охраната. Но установих, че говоря на стената - бюрократите не се интересуват от нуждите на хората, а само от това за кое колко пари трябва да дадат. Пак по това време един португалски колега обяви, че напуска ЕП, защото е разбрал, че с осигурителния фонд на евродепутите се играе на фондовата борса. „Ние сме институция, която трябва да се бори срещу такива злоупотреби, а не да ги прави“, каза португалецът. Почувствах думите му като шамар. По-нататък неведнъж се сблъсквах със сметкаджийството на еврочиновниците. От 3 години с моите колеги от СИРИЗА се борим в Гърция да се върнат колективните трудови договори за основна работна заплата. Оказва се, че европарламентът, независимо от опитите на колеги от Левите-GUE/NGL, от  Зелените и от социалистите,  не може резултатно да се намеси в разговорите и да промени мерките, които се налагат над Гърция от Комисията, ЕЦБ И МВФ. Европейският съвет и Европейската комисия, които се състоят от политически функционери и технократи, са много по-силни от него - от европейското народно събрание, където всеки от нас, евродепутатите, представлява хиляди хора, които са го избрали и са го пратили да работи за тях. Това е парадоксално! Европейският съвет на министрите да блокира решения на Европейския парламент! Как гражданинът на Европа да се довери на този парламент, като вижда, че неговият пратеник там няма сила да наложи решение в негов интерес, че там с политически пазарлъци се взимат решения, които нямат нищо общо с неговите тежнения? Има криза на демокрация в самия Европейски парламент. Крайната десница напоследък взема връх в него. Крайнодесните екстремисти доскоро бяха изолирани в ъгъла по естествен начин, защото се смяташе за недобър политически тон да се подписват например с тях общи декларации. Причината е, че те вдигат лъжливи популистки лозунги за социална политика, а после гласуват само и единствено в интерес на едрия капитал. Но какво стана? След последните избори за председател на ЕП те бяха извадени от сянката, под която ги държеше политическото приличие и след едно активно празноговорене, че всички депутати са с равни права и прочие,  излизат все по-напред и играят все по-големи роли.

- Европа на две и повече скорости! Какво мислите за това разделение - на Европа Център и Европа Периферия?

- Мисля, че с това разделение на евросъюза се върви към неговото разпадане. По този път се върви и със зачестяването на двустранните споразумения между страни членки – групират се двойки по интереси, къде отива солидарността?

- Българският  президент Румен Радев даде да се разбере, че България не  приема да бъде обявена за периферия. „Има тенденция – каза той -  ЕС от съюз на принципи и ценности да се превърне в съюз на сметки и пазарлък“.

- Аз поддържам това мнение на президента.

- Един български евродепутат – Петър Корумбашев  употреби по-силни думи за това, което става. Той сравни идеята за Европа на две скорости с апартейд, водещ към разрушение на ЕС. И се пошегува горчиво, че скоро европарламентът  ще отвори тоалетни за източноевропейци. След което френският посланик нарече казаното от него „синдром на плачливата периферия“.

- Обидно, много обидно. Истина е, че страните в Европа и досега се развиваха  на различни скорости – на една скорост са Германия и Франция, на друга е Испания, на трета са България, Гърция, Румъния и Португалия... Но Юнкер като председател на еврокомисията узаконява съществуващото разделение на бедни и богати, на център и на периферия, вместо да създава условия то да се преодолее. Това е цинизъм. ЕС не беше изграден само заради интересите на Германия и Франция. В основата му беше план за равенство, солидарност и взаимопощ между държавите. Но какво се оказва сега? Че е работено подмолно по друг план. Страните от бившия соцблок спряха проекти и производства на своята територия по европейски директиви,  уж за доброто на всички. А сега това, че нямат едно-друго, им се брои за негатив и ги причислява към т.нар. Периферия.  Същевременно страните от Центъра създават проблеми и конфликти в държави извън ЕС, а когато хората побягнат оттам, гледат да ги настанят в Периферията - да я превърнат в бежански лагер с врати,  затворени  за икономическата интеграция. Както страните от Вишеградската четворка затварят вратите си за бежанци от Сирия и Ирак, така страните от Центъра затварят вратите си към Периферията. Има опасност ние българите, гърците и румънците да станем вътрешните бежанци на Европа. И даже вече сме. Неслучайно България се опразва все повече и повече.

- В последните години ЕС е в постоянна криза. Първо дълговата криза, после мигрантската, Брекзит, а напоследък и призивите за разпадането на съюза, които идват от Германия, Франция и Нидерландия - неговите основателки.   Защо така?

- Влизаме от криза в криза - факт. В началото на евросъюза е идеята за свобода на търговията между  европейските държави. Този процес е завършил вече, както знаете. Изглежда, че на държавите от Центъра нищо повече не им трябва. Те си имат вече широкия пазар, защо им е обща социална политика и общо икономическо развитие? Постараха се някои от местните производства в страните от Периферията да бъдат ликвидирани, стигнаха дотам, че ни забраниха да отглеждаме местни сортове зърно, плодове, зеленчуци. Сега внасят при нас нискокачествени продукти на по-ниска цена и населението, чиято покупателна способност е сведена до минимум, ги купува – веднъж от немай къде, друг път от доверчивост. Търговският обмен върви в тяхна изгода дотук.

- Ами ако се разпадне евросъюзът?

- Няма да лесно разпадането на евросъюза – аз така мисля. Но не изключвам след години да се стигне и дотам, ако не се смени политиката на неравенство.

- Вие делите живота си между четири държави, нали така?

- Да. Между Франция, където учи синът ми и аз се лекувам, Белгия, където е европарламентът, Гърция, където са моите работодатели и България, където съм родена.

- Къде е най-хубав животът според вас? Къде е най-очебийна бедността?

- Бедността е най-очебийна в България. Като влезеш в страната, веднага те удрят в очите олющените и ръждясали сгради с паянтовите врати, с прозорците – потрошени и немити,  такситата – раздрънкани, мръсни  и хората - изнервени, угрижени, намръщени, облечени в тъмно.  Мария, една моя приятелка, неотдавна ми каза: „25 години не се бях прибирала в България. Като заминах, София беше един хубав град. Сега е грохнал, изморен, прилича на беден човек, състарен, който не се грижи за външността си.“ Такива признаци на упадък започнаха да се появяват и в Гърция.  Градовете стават все по-мръсни, затварят се магазини, все повече хора живеят на улицата...Относно Белгия – за живота там аз нямам много впечатления, тъй като ставам рано сутрин, влизам в Европарламента и излизам късно вечер.  До миналото лято не бях видяла Брюксел, макар да бях живяла почти две години там. Добре че, като дойде синът ми, реших да му покажа града, та покрай него видях за първи път парковете, старинните къщи.

- А Франция?

- Нея по-добре я познавам.  За Франция мога да кажа, че бездомниците са най-много там като че ли и се чувства дефицит на сигурност. Аз живея в квартал с чужденци и виждам как хората там се затварят в къщите си все по-рано, в 6 часа следобед улицата обезлюдява, виждаш само тук-там някой, който бърза да се прибере от работа. Все по-несигурни се чувстват хората в Париж, все повече армия и полиция се вижда по улиците. Същото е впрочем в Брюксел – униформени с автомати стоят пред подлези, банки, обществени сгради. Но,  струва ми се, че във Франция е най-видима мигрантската криза, както и страхът от престъпност и атентати. В Гърция също съм виждала множество имигранти, които чакат да мине процедурата, за да идат в желаните от тях държави от Центъра и да се заселят там със своите семейства. Това са десетки, стотици хиляди хора от Сирия и Ирак. Те не искат да останат в Гърция, както и в България, а искат да идат  в държавите от първа класа, които са виновни за тяхното състояние. Но тия държави затварят все по-плътно вратите си за тях, макар Германия да ги покани в началото. И бежанците, щат не щат, ще останат в Периферията или ще се върнат назад.

- Да продължим сравнението между държавите. Усещането за корупция къде е най-силно според вас?

-  Като заговорим за корупция, аз най-напред се сещам за лобистите в  европейските институции. В Брюксел май най-силно ми мирише на корупция. Когато за  пръв път отидох  там и видях, че вечер около европарламента няма жива душа, не можех да разбера какво става. Попитах пребиваващите от по-рано там защо е толкова безлюдно, при толкова много сгради? Отговориха ми: о,тук не живее никой, това са само офиси на лобисти.

- А къде е най-голямото отчуждение между народа и политиците?

- В България. Тук хората са много уморени и песимистично настроени, не вярват в нищо и не щат да чуят за никой от политиците добра дума. Те боледуват най-силно от своето състояние на мизерия, на нищета, на неравноправие, на отхвърляне, на липса на справедливост.

- Защото са най-бедните европейци според статистиката.

- Най-бедните, но и най-отчаяните според мен. България е в криза от години, няма излизане.  Българите нямат вяра и надежда, те самите си го казват. При гърците не е така. Гърците вярват и се борят. Избират си водачи между политиците.  А в очите на българите, които  блестяха от надежда преди 30 години, сега просто няма нищо. Същите очи, със същия празен и угаснал поглед съм виждала у  група колумбийци, които посетиха веднъж европарламента в Брюксел. Но в Колумбия се води гражданска война от 50 години, там се убиват един друг съседи и роднини. А у нас в България е мир, но обезверяването е като след 50-годишна война. Българската нищета няма равна в отчаянието си.

- Гръцкият премиер Алексис Ципрас тия дни заяви, че кредиторите на Гърция нямат друг избор, освен да постигнат споразумение с неговото правителство и още, че Европа няма нужда от повече нестабилност. Това не е ли вид изнудване за сметка на други страни членки, включително и на България – най-бедната?

- Не. Гърция връща с лихва парите, които е взела взаем, за да съживи икономиката си. За да ги връща, тя взима назаем нови. Това  е робство. Трябва да се направи реконструкция на договореностите, както се направи в Германия след войната.  Ципрас се бори за това. И се бори упорито. И е прав. Защото гръцките банки взимат заеми от европейските банки, а парите се връщат от всички гърци – млади и стари, които нямат никаква вина. „Сименс“ примерно продава нещо на Гърция, тя няма пари, гръцките банки взимат заем от немските и френските, а парите се връщат от обществото по план до 2021 година чак! Заробват се и децата, и внуците даже! Товарят гърците с проблемите на европейските банки.  Гръцката безработица е най-голяма в европейски мащаб, пенсиите са намалени 12 пъти от седем години насам. Знам, ще кажете – въпреки това гръцките пенсионери взимат много повече от българските, които тънат в мизерия. Да, но българските пенсии са ниски не защото гръцките са по-високи, а защото работодателите в България са малко и не плащат осигуровки, пък и се краде поголовно от фондовете. Не бива гърците и българите да се противопоставят едни на други, а трябва да водят обща политика. Защото интересите са общи, като на комшии. В добрите за Гърция времена много българи работеха там и хранеха семействата си по този начин. В Гърция живеят много българи и сега, други най-редовно почиват там. Питайте ги, те ще ви кажат, че Гърция живна в последните години с политиката на СИРИЗА. Но в Европа има среди, които не искат да има успешно ляво правителство, гледат то да се провали и  правят искания към Гърция извън споразуменията, които са сключени. Ципрас не иска да го позволи.

- Някои българи предпочитат подхода на Ципрас пред този на Борисов, който от 10 години се съгласява за всичко с Брюксел. Но може би стратегията на Борисов ще се окаже по-печеливша?

-   Като евродепутат от СИРИЗА аз, разбира се, одобрявам стратегията на Ципрас. И работя в същата посока, само че на друго ниво. В комисиите на ЕП, в които участвам, се боря всячески да облекча съдбата на работниците и социално слабите.  За какво се бори Борисов, не знам.

Нашият гост

Костадинка Кунева е родена на 28 септември 1964 г. в Силистра. Завършила  училище по дървообработване и история във Великотърновския университет през 1991 г. Работила е като лаборант в Лесопромишления комбинат и в търговското представителство на завод „Камашит“ в Силистра, а после – от 2001 г. като помощничка в супермаркет и чистачка на метрото в Атина. От 2004 г. е секретар  на Синдиката на чистачките и домашните помощнички там. На 22 декември 2008 г. става жертва на атентат - залята е с киселина от престъпник,  неизвестен досега. Евродепутат е от СИРИЗА от 25 май 2014 г.