Иде време за българския вариант на Drill, baby, drill!

По време на първия мандат на Тръмп фракингът доби такива размери, че можехме да говорим за „шистова революция“

В момента фракингът се прави само с вода. Чиста вода

Годината е 2012-та. Партиите в парламента, водени от широко съгласие и без кой знае каква съпротива, гласуват безсрочен мораториум върху проучванията и добива на шистов газ и петрол, както от територията на страната, така и от нашата акватория на Черно море. Месеци наред преди това обществото се тресе от протести и обществено недоволство срещу идеята за такъв добив.

В странна коалиция се озовават както АТАКА и БСП, така и съществуващото тогава РЗС, както и всичките зелени партии и сдружения. Управляващите клякат и прокарват мораториума, единствено малцина от тогавашната десница са против, но техните гласове се броят на пръсти. Мнозина участват активно в процеса по спиране на проучването и добива на шистов газ и петрол. Има и партии, както стана дума, има и много обикновено граждани и организации. Аз също съм бил част от гласовете в подкрепа на това решение.

Днес, от дистанция на времето, трябва да отчетем един основен факт. Този мораториум тогава беше добро, но днес вече не е. Има няколко обстоятелства, които обясняват необходимостта да преразгледаме това решение. На първо място технологията вече е различна. Тогава фракингът използваше химикали, които се вкарваха в земята, за да разбиват по-добре шистите, а тези химикали после се извличаха от извадената суровина. От години вече не се ползват такива вещества, защото са опасни, но и защото оскъпяват процеса.

В момента фракингът се прави само с вода. Чиста вода се вкарва на голяма дълбочина и под ъгъл и с налягане се използва, за да раздроби скалата и да позволи извличане на газа и петрола. Впоследствие водата се маха от суровината и я оставя чиста за употреба. Технологията е дотолкова различна, че вече дори и силно екологосъобразни места, като например Калифорния, извършват фракинг. Щом в меката на най-истеричните климатични политики може да се добива шистов газ и петрол, значи екологичен проблем няма.

На второ място е много различна геополитическата ситуация. Когато се прие този мораториум, отношенията с Русия не бяха такива, каквито са сега, а руските суровини течаха спокойно за целия свободен свят. Затова и руската „Газпром“ чрез свои проксита наля много пари в България, за да постигне целта си да спре добива от шисти.

Информация за това изнесе преди години Трайчо Трайков, който към онзи момент беше ресорният министър в кабинета. Дори без достоверната информация на г-н Трайков можем да заключим, че Русия наистина активира всички свои опорни хора и организации, които бяха впрегнати да спрат този добив. Не защото Русия се е загрижила за българската природа, разбира се, а защото това щеше да създаде алтернатива на руските енергоносители и щеше да ни извади от енергийните зависимости от Москва.

Днес Русия е парий в международната политика и съвсем правилно - след нейната варварска агресия над суверенна Украйна, Русия стана неприемлив партньор за свободния свят. Руските енергоносители изчезнаха от пазара, а значението на Кремъл за нашата енергийна система все по-осезаемо ще намалява.

На фона на избора на Доналд Тръмп и обявената от него идея за засилване на добива на петрол и газ в Щатите, която най-лесно можем да обозначим като концепцията „Drill, baby, drill“, ситуацията още повече се променя. По време на първия мандат на Тръмп фракингът доби такива размери, че можехме да говорим за „шистова революция“. Америка от най-големия вносител на петрол в света за няколко години се превърна в нетен износител. При потребление от около 10 милиона барела дневно Америка започна към един момент да произвежда над 12 милиона барела на ден. Този квантов скок преобърна енергетика, геополитика и икономика. Щатите вече нямат геополитическа нужда от петрол из Близкия изток, а зависимостта от картела ОПЕК намаля.

Байдън наложи нови рестрикции върху фракинга и стимулира основно ветрогенератори и соларни панели, които се доказаха като нефункционални решения. Днес Тръмп връща Америка на световната горивнодобивна карта. Танкери с американски петрол и газ все по-често ще кръстосват Световния океан и ще носят просперитет и независимост за американския избирател.

В тази нова геополитическа ситуация и с оглед на променената технология ние имаме само един логичен ход. В най-скоро време е необходимо България да преразгледа мораториума върху добив на шистов газ и петрол. Ние трябва да провеждаме политика, която прави държавата ни по-свободна и по-независима. Самостоятелният добив на енергоносители е един от крайъгълните камъни на такава политика.

По оценки на редица организации и отделни експерти България разполага с огромни залежи на шистов газ, а залежите на шистов петрол са почти непроучени. Това създава огромни възможности пред страната ни. Двете причини, които тогава спряха този добив вече ги няма. Екологичният проблем е отстранен технологично, а руския външен натиск изчезна под напора на геополитическите реалности. В момента няма нито една членоразделна причина да не премахнем мораториума и да не започнем да добиваме газ и петрол. Първо, за да задоволим собствените си нужди и второ, защо не и да започнем да изнасяме. България има добра газова свързаност и инфраструктура, а особено след като е ясно, че Русия ще се изтегли от рафинерията в Бургас, имаме и нефтопреработвателен капацитет.

Никой не е казал, че непременно трябва да оставим проучването и добива само в ръцете на чуждестранни компании. Български дружества, както частни, така и държавни като например БЕХ, биха имали капацитета да изградят такава инфрастуктура. То, впрочем, не е и много сложно. Една инсталация за шистов добив на петрол е толкова опростена машина, че буквално може от поръчката до първия добит барел да минат едва няколко броени месеца. Както българската държава оперира самостоятелно АЕЦ „Козлодуй“, така може да оперира и находища на шистов газ и петрол. Махаме мораториума, включваме БЕХ в играта и започваме да работим. Какво ни спира? Нищо. Инерция. Хайде, стига толкова вече с носенето по течението, време е да си вземем съдбата в ръцете.

В новата геополитическа реалност ние трябва да защитим максимално собствения си национален интерес. Нямаме нужда да слугуваме ни на Изтока с неговото самодържавие и високомерен манталитет, че сме им длъжни, нито на който и да е друг. Ние сме Европа, ние сме част от Свободния свят, Америка е нашият най-голям съюзник и приятел. Но ние сме българи и трябва да си защитим собствения интерес. Той върви през политики, които правят обществото ни по-силно и по-богато. Какъв е проблемът дизелът по бензиностанциите да стане левче? Какъв е проблемът газът за индустрията и битовите потребители да стане на символична цена? Отговорът е еднозначен - проблем няма. Никакъв. Това ще ни направи и по-конкурентоспособни, и по-богати, и по-успешни. Време е да се грижим за себе си.

Drill, baby, drill!