Имарет в пазвата на храма? Може

Гравитацията на прагматизма и конформизма тегли поповете

С Велзевулски ходове настоятелството на „Св. Преображение Господне“ резили БПЦ

Възмущение сред столичната общественост предизвика разследване на телевизия „България он ер“ за луксозен ресторант, изникнал във владенията на храма „Преображение Господне“. Шикарното заведение е обозначено с табелата „имарет“.  То ще  рече, че новопоявилият се кулинарно питеен обект реставрира традициите на Османската империя, където на подобни места утолявали глада си бедняци, поклонници на вярата и всякаква несретна паплач, щъкаща из султанските вилаети. Та елитният кв. „Лозенец“ се сдоби с „имарет“ до храма. Как се е получила тази парадоксална близост, официално обяснение няма. Затова и находката на електронната медия не можем да наречем разследване, а констатация, разгласяване на публичен факт.

Разследване щеше да има, ако беше установено кой строи и ще стопанисва имарета, кой му е осигурил тази възможност, какви са взаимоотношенията между ползвателя на имота и неговия собственик, какво е отношението на св. Синод на Българската православна църква към подобно взаимнопроникване, налични ли са идентични случаи с джамиите – да подслоняват християнски гостилници и пр.  Но тези въпроси отговор не получават. От телевизията обещават продължение и отговори скоро. Свещенослужителите в „Преображение Господне“ отказват всякаква комуникация, със същата убедена категоричност, с която отбягват теми от социално-политическия живот. Извън синора на духовната нива, светът е обект на съзерцание и ненамеса.  Проблемите – от парливи до скандални, които периодично  възникват при съприкосновенията между автономната и неприкосновена божия наместница и обществото на неоцърковените, са първородно обречени да потънат в мъглявините на мълчанието. Затова и опитите да се осветлят промислите и деянията на бялото и черното духовното са обречени на провал. Каквато и нишка да поддръпне и най- амбициозният разледващ, накрая ще се оплете в такива кълчища, в такава виртуозна велзевулщина, че ще си плюе първо в пазвата, после – на петите.

Току пред нас сега се явява примерът със „съслужението“ между стария храм и новия имарет. Каква му е предисторията през погледа на живущите в околността миряни?

В първото постдемократично десетилетие, когато светини им – поповете, се бяха по суетному политизирали така, че свитки им изскачаха от очите, екипът, обслужващ Богу „Св. Преображение Господне“, се славеше като прононсирано предан на синята идея. Зер кв. „Лозенец“ се бе наложил като меката на реститутите. На една датираща оттогава Великденска проповед пред дверите на храма се разнесе такава пропагандна реч, че настроените на по-възвишена вълна миряни недоумяващо се заизнизваха.

Още в тогавашния попски патос се долавяше, че в средите на светини им се задейства неумолимо гравитацията на  конформизма и  прагматизма. За тези времена свидетелства Христо Латинов, бивш началник на имотите на Софийската епархия. Като се започнало връщане на имотите, църковната управа се насочвала единствено към градската собственост. Догадила се, че от тях ще се печели добре, за разлика от поземлените имоти, оставени на произвола. И ето ти бърз ош-беш с банките, бизнеса, с паралиите на деня.

И с „Преображението“ нищо ново. Подличкото и особено дразнещо е, че цялата меркантилна игричка започва под благовидни предлози, включително и документирани заявки в общината: В непосредствена, удобна  близост до черквата щял да се издигне енорийски център, в който кухня за бездомни да раздава безплатно топла храна, да има и специални помещения, които да приютяват закъсалите без покрив, неделни училища щели да разпръскват правата вяра сред подрастващите и прочее благочестиви хубавини.

Такава заявка постъпила и при кмета на община „Лозенец“ Любомир Дреков, за която той смутено свидетелства. Как първоначалното проектиране претърпяло преработки, като при последната аптеката била трансформирана в сладкопекарна с кухня и пещ. Предвидена била зала за раздаване на храна и друга за обучение на деца…  Всичко по документи от благовидно по-благовидно. А накрая  - имарет да ти види окото. Като със стария виц за Тулския военен завод – уж самовари сглобяват, а все излиза „Калашников“.

Та от „Енорийския център със смесено предназначение за нуждите на храма“, се получава чист доход от ресторантьорство – все за нуждите на храма.

Така го било решило църковното настоятелство, а на него хатъра му се не кърши. А този вездесъщ „орган“ благословение от св. Синод получи ли досежно имарета?  Нали такъв е там, Божем, редът?

Развълнувана от „своеволието“ на църковната управа скромна жителка на престижния квартал с трепет споделя пред камерата какво получили миряните  в отговор на загрижеността си: „Един свещеник толкова грубо се държа, че ние даже влязохме в спор, но видяхме, че е безсмислено. Аз тогава попитах „Светият Синод как позволява това?“

Такива въпроси на Св. Синод не се задават, госпожо! Дребнави са като  кухненските ви грижи. Светият Синод по въпроса за съприкосновението с исляма се е изказал капитално още преди две години, миналата година строго  напомни, че становището му е непроменливо и повече не го вадете от вглъбението. Обръщението  към българския народ е отправено по повод кризата с бежанците и съдържа следният назидателно - предупредителен текст:

„Църквата ни бива обвинявана в пасивност. Пасивност като позиция и пасивност като действие. Нека се знае, че в хилядолетния опит на Православната църква не се предвижда вземането на прибързани решения, продиктувани от моментни ситуации. По своя характер Православната църква е длъжна да мисли с категориите на Свещеното Писание, Божиите заповеди, така също и с категориите на историята, което означава да промисля позициите и решенията си с оглед на последствията от дадени събития и как те биха се отразили дългосрочно на православния народ… Защото, ако те (бежанците – б.а.) биха имали проблем да приемат подкрепа от християнска общност, то това ще означава, че християнската общност в бъдеще би имала по-голям проблем, отколкото в момента подозираме.”

Значи, бежанците са неприемливи, защото не са християни и като друговерци представляват заплаха? А кръчмите на друговерците в обятията на нашите храмове, какво означават? Мирно съвместно съжителство в резултат на дълбоко премислено решение? Или е просто „моментна ситуация” от кулинарно естество?

И за да не бъде обвинявана в пасивност,  дали ще се активизира църквата и с категориите на Свещеното писание белким обясни появата на „имарет” в пазвата на столичен храм.