Кардиологът проф. Младен Григоров пред „Труд“: Всички беди идват от площад “Народно събрание”

В България съвременният Кириак Стефчов е соросоидът и тъжното е, че гласът му се чува най-силно

Наскоро поредният министър на здравеопазването подаде оставка – професор Николай Петров си тръгна заради скандал с обществените поръчки. Телевизионен репортаж показа как не са спечелени от фирмата на мъжа, от когото дъщеря му има дете. Това хвърли ново петно върху морала на управленците. Проблемите в здравеопазването обаче не стихват – болници са заплашени от фалит, а ядовете със Здравната каса продължават. За тези проблеми разговаряме с кардиолога професор Младен Григоров - един от най-известните и уважавани български лекари.

- Професор Николай Петров е поредният министър след 1989 година, който си тръгна от поста преди да е изкарал пълен 4-годишен мандат. Защо става така, професор Григоров – хората не стават, или батакът в здравеопазването е толкова голям, че няма оправия?

- Има две причини за това – първата е, че медицината е надстройка, а не база. Тоест, не може базата да е гнила, а пък надстройката да е читава – няма как. Втората причина е, че в България тези неща са толкова изкривени, че дори Айнщайн персонално да беше доктор, да го възкресят и да го докарат за министър на здравеопазването, той също нямаше да може да се оправи. Всичко зависи от онези хора, които се намират на площад „Народно събрание“. А нещастията на България започват и завършват точно там.

- В България всички са братовчеди, както казваше един премиер, и за всеки има уличаваща папка. От всичко, случващо се през последните години, не стигаме ли до извода, че може би добрите лекари не трябва да стават министри?

- Медицината до голяма степен като управление е и икономика. Може да си много добър лекар, но да си лош мениджър. И обратното, може да не си дори никакъв лекар - в много страни министрите на здравеопазването въобще не са лекари. И тези страни имат доста по-читаво здравеопазване от нас.

- Вие сте един от създателите на Военна болница, били сте неин началник, както и на Правителствена болница, сигурно е доста болезнено за вас всичко това, което виждате през последните години?

- Естествено, че ме боли. Мъчно ми е за цялото здравеопазване, та аз съм трето поколение лекар. Но няма как да не стигнем и до моралната страна на въпроса - не конкретно за бившия вече министър, а въобще за нашето съсловие. Да не си кажем искрено, не всички но не малка част от тези, които са по върховете на нашето лекарското съсловие, са доста скарани с морала. Всеки обича парите, и аз ги обичам. Абсолютна лъжа е, ако чуете някой да казва, че не се страхува от смъртта и не обича парите. Но във всички професии и най-много в нашата, има една червена линия, която не може да се преминава.

- Институция като ВМА, която разпределя бюджет от около 130 милиона лева годишно, няма как да не е от стратегическо значение, там интересите са големи.

- Естествено. След републиканския и бюджета на НОИ във Военна болница има огромно перо. Апетитите наистина са огромни.

- Докарахме здравната система доникъде. Реформата върви вече толкова години и още доникъде не сме стигнали. Защо?

- Ще ви дам два примера, които са огледало на случващото се. В Монтана има държавна и частна болница. В частната има катеризационна лаборатория за най-съвременно лечение на острия инфаркт на миокарда. С пациента от областта – от Монтана или Лом, се постъпва по следния начин: той се обажда на Бърза помощ, тя го взима и го закарва в държавната болница, където няма такава лаборатория. Частната е на 300 метра, но от държавната се обаждат на болницата във Враца, която е на 40 км от Монтана. От Ломската също звънят на врачанската, нищо, че градът е на 90 км. Най-парадоксалното е, че вместо линейката да тръгне от града на пациента, тя тръгва от Враца – да го вземе и да го закара обратно за съответната инвазивна манипулация във врачанската болница.

- Но така се губи страшно много време, болният може като нищо да умре?

- Още във втори курс по медицина се учи, че всяка клетка на нашия организъм има праг, в който може да издържи без кислород, респективно без кръв. За сърдечната клетка е 20 минути. Правете сметка размотаването с какво е свързано. И това се случва на много места в България. За да разберете какъв е батакът в здравеопазването, ще ви дам втори пример. В София има 12 катеризационни лаборатории. Бърза помощ директно ги кара в някои от тях, което е добре. Но! - ако човек получи инфаркт след 14-15 ч. следобед – жална му майка. Тогава той изцяло зависи от това къде ще реши да го закара Бързата помощ. В целия свят е прието това да е най-близкото място – да приемем, че е изпълнено. Но екипът го няма – той трябва да се събере, да се създаде съответната организация. А дежурство няма – нито следобеда, нито през нощта.

- Дайте пример с болница, за да не сте голословен, професоре.

- Психологически софиянецът е настроен, когато има остър проблем, да потърси помощ в „Пирогов“. Кардиологията там се работи от един много добър професионалист проф. Мария Миланова. Според неин научен труд, на който бях рецензент, се оказа, че дори в „Пирогов“ от обаждането на пациента до завършване на процедурата минават 26 часа за мъжете, а за жените 34 часа. И това вие наричате здравеопазване?! Но в „Пирогов“ не са виновни - цялото ми уважение към тях. Виновна е системата. И това се знае.

- Искате да кажете, че превърнахме здравеопазването едва ли не в сергия?

- Точно така. ЕС има две системи на здравеопазване – неолиберална (100% пазарна без никаква регулация от държавата) и социална. Нашата не е нито едната, нито другата и е взела най-лошите черти и от двете. Например от социалната – една обществена организация, каквато трябва да бъде НЗОК, е одържавена. Тя влиза в бюджета и тази година той дава 400 милиона. Не че е лошо, но защо бюджетът ще го дава? Нали е обществена организация. Все едно профсъюзите да са и те в бюджета. Или аз не разбирам или недоумявам.

- Ако трябва да дадете оценка на здравеопазването, как ще я направите?

- Здравеопазването се оценява по два основни критерия: смъртност (вкл. детска и у нас тя не е мръднала за последните години) и броя на хоспитализации. Как ви звучи това – тази година са планирани 2,3 милиона хоспитализации при реално 6 милиона население? Вярно е, че трябва да има и рехоспитализации (повторни), но и с милион да ги намалим пак остават 1,3 милиона – за какво говорим!

- И коя е причината за това?

- Причината е, че всичко се налива в болничната помощ за сметка на доболничната. А приказваме за профилактика – та тя е нула, а е една от най-важните. Не само тя, огромна част от нещата в болничната помощ могат да се правят в доболничната. За да се извърши една гастроскопия например, всичко струва 60 лева. А ако е в болница, то ще струва 600 лева по каса. И това се знае, но се прави нарочно.

- Как така нарочно? Кой има интерес от това?

- Прави се, защото тези пари трябва се изхарчат. Те се помпат все повече и повече и зад това се крият интересите на фирми за консумативи, за лекарства, на десетина души от нашето съсловие, които си правят каквото си искат в здравеопазването.

- Кои са те?

- Няма да ги казвам по име, защото ще започнат да ме съдят, но се знаят много добре от цялото лекарско съсловие. Връзката е базирана точно във въпросния търговски закон, измислен по времето на Иван Костов, който още не го махат, и той сам по себе си философски те определя като търговец. Ето, аз имам частен кабинет и по закон съм едноличен търговец. Същото се отнася и за болницата, и за медицинския център. Т.е. пациентите стават стока, щом аз съм търговец.

- Пак стигаме до мястото, където това е измислено и гласувано - Народното събрание.

- Точно така. А защо са го измислили - защото най-отгоре е политическият чадър. От него следва краденето в много посоки, като нямам предвид съсловието, покрито от същите тези политици. Вижте сами какво става – първо е собственици, фирми, надуване на цени и прочее, после - отплащане на съответната партия, от самия крадец, който е покрит от политическия чадър. Това са толкова очевадни неща – всички ги виждаме, но си мълчим. В предизборната програма на сега управляващата партия една от точките е демонополизация на Здравната каса. Колко месеци са на власт и дори не се мисли в тази посока!

- Защо политиците не смеят да го направят? Повечето големи партии говорят, че Здравната каса трябва да бъде демонополизирана, но не им стиска.

- Защото няма по-добър контрол от конкуренцията. Това е доказано още от финикийците преди 2500 години. Затова втора здравна каса скоро няма да има. Има ли монопол, има за крадене колкото искаш. Нали все цитираме Германия – там има над 200 каси! Едно е, когато съм задължен на някаква структура, друго е когато мога да избера поне между две. Говорят, че искат контрол - че какъв по-добър контрол от конкуренцията? Може ли да сложиш над главата на всеки по един контрольор – ами аз ще го купя, дори и да го има. Но да си купя конкурента, това вече няма как да стане. Има стотици начини здравеопазването да влезе поне в почтена конкурентна среда. Тогава много от нещата ще се оправят.

- Вие лично вярвате ли, че скоро може да имаме втора здравна каса и така ще се спре монопола?

- Би трябвало, тук няма никакъв риск. Има друг риск обаче – на някои хора ще намалеят приходите. Най-много ме боли за лекарското и за сестринското съсловие. При медицинските сестри пък положението е трагично – от 70 хил. през 1990 г., сега те са 30 000. Как ще осигуряваш здравето на хората? Не зная доколко ние, хората в белите престилки, се усещаме, че икономическите феодали са ни превърнали в слуги! Понякога много добре платени, дори прекалено добре платени, но пак слуги!

- Чий слуги сте, професоре?

- На политическата класа, която отлично знае, че не трябва да бъде така, но така й е удобно. По причини, за които говорих. Че голяма част от частните болници в България (те не са бедата и там няма начин да крадеш, защото ще ти счупят ръцете) не са собственост нито на докторите, нито на сестрите. А на хора, които нямат никакво медицинско образование и дори не ги и знаем.

- Много болници днес са пред фалит, затънали са в дългове. Защо и как се стигна дотук?

- В България, която е 111 хил. квадратни километра, има 450 болници, като в тях не влизат медицинските центрове. Само в София болниците са 104. Във всичките заведения поне 50 на сто от пациентите не са за болнично лечение. Освен това – не може просто така механично да се слага къде колко болници да има. Трето, нали щеше да има здравна карта - няма я и нея. А за здравната култура да не говорим – почти я няма. Виновно за това е училището. Един голям мъдрец от XIII век - Моше Маймонид от Испания, е казал, че всички беди на човечеството идват от невежеството. Ние вървим към невежеството и това се знае много добре. Кога по официални данни в нашата страна е имало 20% неграмотни? А по неофициални са още повече. Кога е било четвъртокласници да не знаят да пишат и да четат – как са стигнали до 4 клас? Всичко е навързано и неслучайно е казано: прост народ - слаба държава.

- Българите имаме особено отношение към здравеопазването и образованието – това са най-петимните области за нас.

- Да, от тях се разбира какво е състоянието на държавата. И като лекар ви казвам, че по-важно от двете е образованието, защото без него не може да има нормално здравеопазване.

- Вие сте един от най-известните историци сред лекарите, може ли да намерим обяснение на проблемите от историческа гледна точка?

- Не бих казал, че може да се намери обяснение, но има една мисъл на Овидий „Помни постигнатото“. Сиреч - надграждай. Пак ще се върна до площад „Народно събрание“. Има две неща, които ако се преодолеят, България ще тръгне много бързо напред. И те не искат никакви пари – искат сърце. Напоследък запалянковците скандират по състезания не „Българи юнаци“, а „Сърце и душа за България“. Второто, по-същественото и то не иска никакви пари – ако нашата т.нар. политическа класа престане да бъде равностойна на това, което ни е казал Христо Ботев: „У нас свестните считат за луди“. За съжаление, вече години наред у нас свестните ги смятат за луди. Често можете да чуете квалификацията – „този е луд“. Защото в историята на Третата българска държава сме имали министър-председатели от изключителна класа – Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Драган Цанков. Ние не умеем да почитаме тези, които са били преди нас, да взимаме хубавото от тях и да надграждаме.

- Какво ви ядосва днес?

- Ядосвам се, не мога да си намеря място, като гледам как в родината ни днес напред са Кириакстефчовци. Съвременният Кириак Стефчов е соросоидът. И тъжното е, че техният глас се чува повече, защото те викат. Винаги е било така. Дори в здравната реформа най-кресливи сега са тези, които я забъркаха.

Нашият гост

Проф. Младен Григоров е роден на 12 май 1937 г., правнук е на съратник на Васил Левски. Той е трето поколение лекар. До 1997 г. е военен лекар. Един от първите, които въвеждат интервенционалната кардиология у нас още през 70-те години. Бил е директор на болница “Лозенец” във времето, когато се извършва трансформацията й от Правителствена болница. Там създава и кардиологичния център. След това е бил заместник-директор на ВМА, където ръководи отделението по кардиология. Повече 15 години е във Втора градска болница. Носител е на голямата награда на БЛС за цялостен принос в медицината.