Цял ден конференция в парламента на тема икономическо развитие и приемане на еврото.
От двайсетина години не бях присъствал на такова мероприятие. Нивото на депутатите определено не се е повишило.
Иначе се развиваме. Но развитието може да е в положителна или отрицателна посока. Едното се нарича прогрес, другото регрес (или деградация).
Следобедното заседание беше за въвеждането на еврото от 1.1.2024. За сутрешната част виж Атанас Кацарчев, да не се повтаряме.
Поведението и изказванията на болшинството ми заприлича на комсомолско или партийно събрание от преди 40 години. С малки изключения всички се кълняха в правата европейска партийна линия. Всички аргументи бяха повърхностни и като взети от ръководство по партийна пропаганда на Фондацията или Съюза.
Някак си, на никой от присъстващите не им дойде на ум, та трябваше накрая да им припомня, че ние все още сме парламентарна република, а не компрадорско-правителствена. Това, че едни назначени от чуждо посолство министър-председател и финансов министър са решили нещо по искане на своите ментори, не е задължително за върховния законодателен орган. Всички правоверни компрадори се надпреварваха кой по-добре ще засвидетелства своята вярност към западните господари, ЕК и ЕЦБ. Тъжно.
Единствените сравнително смислени изказвания бяха на доц. Чобанов, Румен Гечев и Йордан Цонев, които се опитаха да обяснят, че нещата са по-сложни, отколкото изглеждат. Разбира се, не се осмелиха да се опълчат срещу предателството на финансовия ни суверенитет. Явно, това е условието за дълговечност в политическите коридори на българската власт.
С такива хора по върховете на политиката и бизнеса всъщност се учудвам, че България още я има. Продали са ни. Изцяло.
Нямам съмнение, че призивите за "преосноваване на българската държава" не са празни думи и политически лозунг.
Явно неслучайно в светите писания пише, че знанието носи тъга.