Младите и дилемата капитализъм - социализъм

Как стои въпросът от Америка до България

Тези дни проф. Робърт Райх, бивш министър на труда при Бил Клинтън, написа във Фейсбук: „Американците работят повече от когато и да е било досега за по-малки заплати и социални осигуровки... Две трети живеят от заплата до заплата. Работните места, които преди това те правеха представител на средната класа, днес едва стигат да покриеш основните си разходи“. Проф. Лорънс Самърс пък, бивш министър на финансите, написа във „Файненшъл таймс“ статия, озаглавена „Америка се нуждае от своите профсъюзи повече от когато и да е било“. Обяснява, че това е необходимо, за да има кой да се бори за справедливи възнаграждения на работниците, мачкани от властта на корпорациите.

Ако двама бивши министри и знаменити икономисти в Америка говорят така, нещо става. Какво става можем да разберем, ако погледнем в. „Гардиън“, който по същото време излезе със статия, в чието заглавие стоеше фразата „Как младите американци се влюбиха в социализма“. В подзаглавието се говори, че младите американци обвиняват капитализма за кризите при осигуряване на жилища, здравеопазване, за западащите доходи. След като той е демонизиран, думата „социализъм“ се завръща. Това се видя всъщност още през 2015 г., когато се оказа, че най-търсената дума в най-популярния онлайн речник в САЩ, този на сайта на „Мериам-Убстер“ е била „социализъм“.

Проучване на Харвардския университет в САЩ през 2016 г. сред младите хора между 18 и 29 години показва, че 51% от тях не подкрепят капитализма, т.е. предпочитат някаква алтернативна система, и само 42 % се изказват в негова подкрепа. От тези, които не подкрепят капитализма, 33% казват, че подкрепят социализма, а другите мислят за някаква друга алтернативна негова форма. От декември 2016 г. насам най-одобряваният политик в САЩ е самоопределящият се за демократичен социалист 75-годишен Бърни Сандърс.

Според проучване на друга агенция – YouGov, 55 % от американците гледат на капитализма като на несправедливо общество, 40% искат цялостна промяна на икономическата система. 45% от младежите между 16 и 20 години биха гласували за „социалист“, 23% - за „комунист“. Една трета от поколението, родено след 1980 г., смята, че Джордж Буш е убил повече хора от Сталин. 64% смятат, че разпределението на благата трябва да бъде „От всекиму според способностите, всекиму според потребностите“. Да, но според Маркс това би следвало да бъде принципа на разпределение на комунизма, т.е. 64 % от американците са съгласни с принципа на разпределението при комунизма.

Появата на Бърни Сандърс в САЩ и на Джеръми Корбин във Великобритания, двама харизматични социалистически политици, бе свързано с тенденция на нови надежди за социализма през 21 век. Във Великобритания Корбин се оказа така привлекателен за младите хора, че близо 70 % от младежите между 18 и 24 години, и над половината във възрастовата група от 25 до 34 години подкрепиха лейбъристите на изборите през юни. При това в програмата на лейбъристите имаше моменти, които ако ги предложи ляв политик у нас, веднага ще бъде пратен да ходи в Северна Корея.

В България дилемата капитализъм – социализъм не присъства в публичното пространство и езика на политиците. В края на 80-те и началото на 90-те години тълпите крещяха „демокрация“, не „капитализъм“. Новата идеологическа линия бе зададена от Джордж Сорос, който обяви, че вървим не към капитализъм, а към „отворено общество“ и новите пропагандни апарати сочеха него като светлото бъдеще. Нови либерални идеолози обясняваха, че на Запад това вече не е капитализъм, а нещо друго – постмодерно, постиндустриално и не знам какво си още.

„Затова и в програмата си ГЕРБ например се определя като „най-голямата центристко-дясна партия“, но думите „капитализъм“ и „социализъм“ ги няма. В програмата на БСП ги има, но в политическата риторика на нейните активисти алтернативата капитализъм-социализъм не се вижда. Заменена е с ляво срещу дясно, което е нещо различно, защото има и леви либерали, и леви консерватори.

Затова и за разлика от САЩ, у нас младите хора гласуват за десните, които са основни защитници на капитализма. Според данни на „Галъп“ на парламентарните избори през март 15.3 % от гласувалите за дясната и програмно свързана с капитализма ГЕРБ, са младежи между 18 и 30 години, а за още по-десните „Да, България“ и „Нова република“, съответно 32.1 и 13.9. При свързана по своето наименование със социализма БСП само 7.6 %, т.е. 2 пъти по-малко отколкото за ГЕРБ и над 4 пъти по-малко от „Да, България“, са били младите привлечени от партия, в чието название съществува името „социализъм“. Основната част от младото поколение не успява да види своето бъдеще в идеи за социализма и гласува за капитализма. В Америка и Великобритания повечето от младите хора искат социализъм, у нас гласуват за капитализма. Така по нагласите на младите хора не Америка, а България изглежда бъдещето на капитализма.

Парадоксът е, че това става в държавата с най-голяма норма на експлоатация в ЕС. След 28 години управление на системни партии в нея всяка от тях си отиваше от властта допълнително увеличила неравенството, т.е. действайки по логиката на капитализма. Но не упрекват капитализма за това, а „демокрацията“. Тогава стои въпросът защо тази „демокрация“ ни направи много по-бедни и неравни отколкото в страни, които твърдят, че градят социализъм. Да вземем опустошената от 20-годишна война със САЩ Социалистическа република Виетнам, където по различни оценки американците избиха между 1.3 и 3.9 млн. души. Тя обяви, че ще си прави свой си социализъм, не либерална демокрация. Според Световната банка там делът на бедните през 1990 г. е 60 % от населението, а през 2015 г. е паднал на 4.5 %. За четвърт век виетнамците са намалили дела на бедните повече от 13 пъти. У нас с песни „времето е наше“ и „демокрация“ стана точно обратното. Делът на бедните в България през 1988 г. е 2 %. След повече от четвърт век преход от държавен социализъм към капитализъм и либерална демокрация през 2015 г. е 22.9 % - 11.5 пъти повече отколкото при социализма. Виетнам е намалил бедните си повече от 13 пъти, а България ги е увеличила 11.5 пъти.

Кой е вървял по верния път на историята и кой - не? Във всеки случай на сайта на Белия дом петицията за обявяване на Джорд Сорос за терорист събра 100 000 гласа и Белият дом ще започне нейното разглеждане. Леле, мале, но нали неговото „отворено общество“ беше нашето ново светло бъдеще? У нас обаче голяма част от поколенията израсли през последните три десетилетия виждат бъдещето на света чрез „отвореното общество“ на Сорос, не чрез дилемата капитализъм-социализъм, за разлика от САЩ. А в медиите тя няма как да се появи, у нас идеологическата цензура е много по-голяма отколкото в САЩ. България в класациите на свобода на словото през 2017 г. е на 113-о място в света, и даже в Киргистан и Габон медиите са по-свободни. САЩ са на 43-то място и там може много по-свободно да се приказва за капитализъм и социализъм. У нас от сутрин до вечер ни се обяснява как ако има неравенство, бедност, корупция, причината е не капитализмът, а „нереформираната съдебна система“, „паралелната държава“, „комунистите“, „Путин“. Дилемата капитализъм-социализъм не съществува.