Най-дългото земетресение продължило години

Сеизмичните катасрофи, белязали историята и озадачили науката

Слаби земетръси вдигат опустошителни вълни цунами

Земетресенията са една от най-опустошителните природни стихии, с които хората непрекъснато се сблъскват някъде по света. Те не само имат силата да променят земната повърхност, но и нашите общества. Връхлитат мигновено и заличават най-забележителните ни творния и труда, който сме полагали години.

Всички сме чували за Кресненското земетресение - най-силното в съвременната ни история. На 4 април 1904 г. по обяд два труса с магнитуд 7.2 и 7.8 по скалата на Рихтер разлюляват долината на Струма. Вторият продължава цели 14 минути. Жертвите са над 200. Крупник и Симитли са сринати. Свидетели разказват, че Струма спряла да тече, а водите й потънали в отворили се огромни пукнатини.

Мнозина помнят Свищовското земетресение с магнитуд 7.2, срутило жилищен блок и 8-етажно общежитие, което отне между 150 и 250 живота на 4 март 1977 г. Разрушени са над 350 жилищни сгради и пет училища. След три дни в града пристига Тодор Живков. Когато му казват колко са откритите загинали деца той се просълзява. 

Най-мощния трус, регистриран някога, става на 22 май 1960 г. в Чили е от степен 9.5 по Рихтер. Започва в 15:11 местно време и продължава приблизително 10 минути. Генерира вълни цунами, които минават през Тихия океан и достигат Япония и Филипините. Основната, висока над 10 метра, опустошава Хило, Хавай, на 10 000 километра от епицентъра. 25-метрови вълни се стоварват върху Чилийското крайбрежие. Смята се, че жертвите са между 1000 и 6000. 38 часа след основния шок от земетресението изригва вулканът "Кордон Кауйе". Според сеизмолозите двете събития са свързани.

През 2022 г. учени обявиха, че земетресение от подобен мащаб е имало на същото място преди 3800 години. Генерираното цунами стигнало до Нова Зеландия, където камъни с размерите на автомобили са отнесени почти на километър навътре в сушата. Открито е масивно тектонично разкъсване с дължина хиляда километра край брега при пустинята Атакама. Останки от морски животни, изхвърлени от придошлите води, са намерени високо и далеч навътре в сушата, както и погребани човешки селища. Според учените, бедствието е довело до огромен социален катаклизъм: хората се се преместили към вътрешността на континента и са минали 1000 години преди да се върнат отново да живеят на брега.

Най-смъртоносното земетресение, записано в историята, удря китайската провинция Шанси, в ранната сутрин на 23 януари 1556 г. Смята се , че магнитутът му е около 8-а степен. В радиус от 500 км щетите са огромни. Град Хуашан, разположен близо до епицентъра, е напълно унищожен. "Идентифицираният брой на загиналите войници и цивилни беше 830 000, а неидентифицираните бяха неизброими", пише в хрониките от онова време. И още: „Градските стени, храмове, публични сгради и къщи бяха разрушени, нито една стена не остана... Земята се нацепи и потъна. Вода бликна и образува канали. 60% от хората (няколко десетки хиляди) бяха убити или ранени". Описаните геоложки ефекти включват земни пукнатини с дълбочина до 20 метра, издигане или слягане на повърхността, пясъчни гейзери, втечняване на почвата и свлачища. В онези времена много хора живеят с изкуствени пещери в льосови скали - силно податлива на ерозия песъчливо-глинеста почва - които се срутват и погребват живи намиращите се вътре.

Две от чудесата на света са сринати от трусове

През 280-та година преди Новата ера на на гръцкия остров Родос е издигната най-високата статуя в древния свят. 33-метрова скулптура от бронз на гръцкия бог на слънцето Хелиос, позната днес като Родоският колос - едно от Седемте чудеса на света. Построена е в памет на успешната защита на града от македонска обсада, продължила една година. 54 години по-късно трус с неизвестна мощност събаря Колоса, пречупвайки коленете му. Останките му остават да лежат край пристанището до 7-и век, когато са претопени  от продадени от арабските завоеватели. Историята твърди, че купувачът - еврейски търговец от Месопотамия ги е изнесъл с 900 камили. 
По същото време, когато е построен, на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет, завършва строителството на още едно от чудесата - Александрийския фар. Светлината му, която идвала от голям огън и се отразявала чрез огледала, се виждала на 50 километра в морето. Той остава най-високата каменна сграда в продължение на 15 века и преживява над 20 сериозни земетресения, но в крайна сметка именно те определят съдбата му. Най-разрушителното (м 8.0) е през 1303 г. с епицентър край остров Крит. Трусът предизвиква масивно цунами, което поврежда сериозно сградата и се стоварва върху Александрия. Кораби от пристанището са отнесени на 3 километра навътре в сушата. Фарът е окончателно разрушен при друго земетресение през през 1375 г.

Римски барелефи, изобразяващи последиците от земетресение

Земетръс предизвикал враждата между Атина и Спарта

В някои случаи земетресенията са причинявали не само материални щети, но и политически. През 464 г. пр.н.е. Спарта е почти унищожена от магнитуд 7.2 по Рихтер. Жертвите са хиляди. Илотите, подтиснатата робска класа в спартанското общество, се възползват от момента и вдигат въстание. Владетелят иска помощ от други гръцки градове-държави, за да потуши бунта, която те са задължени да предоставят според съществуващ съюзнически договор. Атина изпраща 4000 хоплити, но контингентът им е върнат, докато на другите войски е позволено да останат. Според историците, спартанците смятали атиняните за хора с "предприемчив и революционен характер" и се боели, че те може да минат на страната на бунтовниците. Атина обаче се разсърдила и анулирала съюза си със Спарта. След като въстанието е потушено, някои от оцелелите бунтовници избягали в Атина, където били приети. Разрушенията съюз никога не е възстановен, а разногласията между двата града продължават да се засилват до избухването на Първата пелопонеска война четири години по-късно.

Вълна с височината на небостъргач

На 9 юли 1958 г. земетресение (магнитуд 7.8) край бреговете на Аляска предизвиква срутване на 30 милиона кубически метра (и тегло около 90 милиона тона) скална маса във тесния вход на залива Литуя. Ударът бил чут от свидетели на 80 километра, а внезапното изместване на водата е довело до колосално цунами, което помита дървета на надморска височина от 524 метра. Това е най-голямото мегацунами в съвременната история. То е убило двама души на рибарска лодка  в залива, която никога не е открита, но четирима други оцеляват и описват събитието. Още трима загиват на близък остров, който просто изчезва в океана завинаги.

Заливът Литуя в Аляска е сцена на най-голямото мегацунами в историята

„След земетресението имаше лека пауза. Мислех, че всичко е свършило, но някакво движение встрани привлече вниманието ми и погледнах директно натам. Това, което видях, беше като атомна експлозия във водата“, разказва очевидецът Хауърд Улрих пред BBC: „От нея дойде огромна вълна. Изглеждаше просто като голяма водна стена".

Цунами-трусове

Мощни земетресения под морското дъно, като това край остров Суматра през 2004 година (м 9.2), изтласкват огромни количества вода. Тогава цунами в Индийския океан заля бреговете на 14 държави, отнемайки живота на 227 898 човека и стана най-смъртоносното в историята.

Учените обаче нямат обяснение защо сравнително слаба сеизмична активност също може да предизвика опустошителни вълни. Тези явления са относително редки и се наричат "цунами земетресения". Последното се случи през 2010 г. с магнитуд 7.8 край островите Ментауай в Индонезия и предизвика цунами с височина над 15 метра – много по-голямо, отколкото учените биха предвидили въз основа на сеизмичната мощност. 509 души бяха убити, а още 15 000 останаха без дом.
„Цунами-земетресенията“ са особени с това, че стават в меката, слаба част по повърхността на разлома, а не в по-дълбоката твърда скала.  Те се случват по-бавно и създават много повече движение на морското дъно, в сравнение с нормално земетресение със същата сила, и в крайна сметка генерират много по-голяма вълна от очакваното. По този начин могат да заблудят системите за ранно предупреждение, че опасност няма, тъй като трусът е слаб.

Бавни земетресения

Когато през февруари 1861 г. земетресение с магнитуд 8,5 по Рихтер удря индонезийския остров Суматра, то задвижва водна стена с височина 7 метра, която се разбива по протежение на 500 км от близките брегове и убива хиляди хора. Учените днес смятат, че трагичното събитие не е изолиран инцидент: то всъщност бележи края на най-дългото земетресение, регистрирано някога. Известни като "събития с бавно приплъзване", тези сеизмични явления се развиват в продължение на дни, месеци и дори години. Но това е продължило цели 32 години. 

Подобно на класическите, земетресенията с бавно движение освобождават енергия, натрупана от разместването на тектоничните плочи. Но вместо да я отприщят в един разтърсващ изблик, го правят постепенно и затова не представляват опасност. Все пак, тектоничните промени, които предизвикват, могат да натоварят съседните зони по протежение на разлома и да предизвикат по-голям трус наблизо.

Открити са в края на 90-е години, благодарение на развитието на GPS технологиите за глобално позициониране. Оттогава учените откриват асеизмични приплъзвания навсякъде. Сякаш земята се движи под краката ни. Непрекъснато.