В ложата на Лорда: Вимето на народа или в името на народа?

За, Бога, братя, не купувайте!

Лакомия или балкански навик да ни е пълен хладилникът

Не съм и сънувал, че ще бъда номиниран за народен представител, нито сънувам да бъда такъв. Но зоркото ми обществено око хваща конюнктивит при гледките на политически безобразия, които се ширят накъдето и да се обърнеш. Задкулисните интриги са една част от това, но истинските примери за безбожие са по етикетите на стоките от първа необходимост.

Наложи ми се да си купя домат за някаква диета, който излезе, представете си - 4.80 лева. В ресторанта до нас пък има салати от над 17 лева за брой, има основни ястия за 45 и дори за 70 лева. Не е луд който поставя цените, а който ги плаща, но на подобно безобразие трябва да се отвръща с отказ.

Намирам за напълно неморално да се яде салата за 20 лева, в която наличността е колкото да се нахрани гълъб. Независимо от степента на богатство, моралът трябва да бъде основен ориентир за това как да харчим парите си. На мен би ми приседнало да се храня срещу подобни суми, когато в кофата отсреща бъркат бездомни и просяци. Не търся евроатлантическите думи за подобни състояния, защото те могат да звучат политически коректно, но това не променя обстоятелството за безпризорните.

Пълна липса на морал намирам и в обозначаването на апаратите за кредитни карти на проценти, „които бихте желали да дадете за бакшиш“. Тоест - мърдане няма. Предложенията са от 10 до 25% за бакшиш и трябва да си много ловък, за да го избегнеш. Задължителните плащания с карта занапред почти те притискат в стената, в портфейла, за да отговориш на това условие. Иначе те гледат с евроатлантически очи, които съскат, че не уважаваш труда им.

По щандовете на магазините е същото. Увеличението някъде е със стотинки, другаде с лев, но сумарно погледнато изкривява предвидения вече бюджет. Аз самият отказвам да купувам стоки със завишени цени, просто ги отминавам. Мога без всичко. Без някакво сирене за мазане, което беше 4 лева, а сега е 6, без някакъв колбас, без някаква разядка, чиито цени цъкат като портокал с часовников механизъм. Блюдо в един ресторант за вкъщи вече е с два лева отгоре. На какво отгоре? Струва ми се дори, че и грамажите не отговарят на стандарта. Уж всичко се прави в името на народа, но май вимето на народа се изцежда като за последно. За Бога, братя, не купувайте, бе казал Димитър Попов и съм много съгласен с това. Ако спрем да се презапасяваме и координираме правилно покупките си, някои вериги ще се замислят. Вимето на народа е така овехтяло и отпуснато, че други варианти за пълненето му не виждам.

Някои казват - без месо не мога, без яйца не мога, без плодове не мога. Можете мили мои. Така хем ще освободите тялото си от излишни отрови, хем бюджетът може да бъде подобрен. Все пак виждам на опашките пълни колички, с неща за които не бих се сетил, че съществуват. Колички, като лагерни палатки , пълни догоре. Лакомия или балкански навик да ни е пълен хладилникът... Липса на потребителска култура или на култура въобще... В името на народа трябва да бъдат приети спешни мерки, а предизборният зов почти не свири тръба за тези неща. Вимето на народа ще става все по-сухо и увиснало, а името на народа не заслужава това.

Fashion idol

Мими Иванова

Благородни и духовни, двете представителки на българската естрада, блестят днес в есенни багри. Мими Иванова е обсипана с дъхави теменужки на неутрален фон. Платът създава усещане за сериозност, но и приемлива сценичност. Очилата на Мими, са направо „майчице свята“, в което влагам жаргонен, но истински комплимент. Силвия Кацарова изглежда е извадила звездния си пулс на всеобща сгледа. Там се разминават с двайсет километра в час цветови разписания, пристигнали навреме. Усмивките и прически на двете легенди са очарователни и на място. Благодаря за старанието ви, момичета, мили момичета.

Музика сред природата

Върбанов рожденик с „Танцувай циганко“

Навръх рождения си ден, известният изпълнител Тодор Върбанов се разплака. Едната част от дуета Сладко и Горчиво, дал на българската естрада десетки хитове, вече си живее на село и преживява от семейната градина и бакалията в селото. Със съпругата си често се смеят и сядат на софра с местните жители, а рожденият му ден не беше нещо по-различно. Десетките обаждания на приятели и колеги обаче развълнуваха Върбанов и той се разплака точно при поднасянето на тортата. Рожденикът имаше телевизионно предаване за този дял от музиката, което за времето си беше повече от успешно. На китарата Тодор Върбанов изпълни хитовете на Аспарух Лешников- „За нашата раздяла“, „Танцувай циганко“ и „Белокаменна чешма“. Певецът бе удостоен със званието почетен гражданин на родния си град, което беше още една възможност да се опита винената и ракиена наличност в избата.

Дългогодишно приятелство

Лиана празнува с Румяна Коцева

Певицата Румяна Коцева е една от малкото допуснати в личното пространство на звездата от началото на българската естрада Лиана Антонова. Те са приятелки повече от двайсет години и Коцева не пропуска да честити рождения й ден лично или чрез обаждане. Румяна е  нейна почитателка още от филма "Старинната монета", после придобива и чете всичките й 10 книги, на духовна и езотерична тематика. Лиана Антонова обожава нейния коледен албум и и пише насърчително писмо с много комплименти. Започват първите си срещи на турско кафе, след което си гостуват по домовете  за Коледа, Нова година и Великден. Лиана Антонова е част от трите големи Л на българската естрада преди Лили Иванова - Леа Иванова, Лени Вълкова и Лиана Антонова.  Тя разказва на Коцева весели случки от нейния живот част от който преминал в Лас Вегас и  Швеция.