Храбростта на зайците

Дългоушковецът се брани от орела 

Наблюдения на пастирите 

Зайците проявяват особена храброст, когато стане нужда да защитят попадналите в беда малки. В такива случаи възрастните диви зайци се нахвърлят срещу грабливите птици. Ловци са наблюдавали как тичат дългоушковците, мъжки и женски, на помощ на зайчето си, щом чуят неговия вик. На една малка железопътна гара пътниците станали свидетели на необикновена битка: над една голяма поляна летяла каня, която се опитвала да хване някое от скрилите се в тревата зайчета, а след нея бягал един от родителите им, който подскачал и удрял разбойника с предните си лапи. Заекът така и не позволил на хищника да се снижи. В момента, когато канията се спуснала до самата земя, заекът с такава сила я ударил с лапите си, че тя като камък отлетяла настрани, после бързо се вдигнала и си заминала.

Заекът се брани от орела с ноктите на силните си задни крака, като лежи по гръб. Ловци са виждали как по подобен начин са разкъсвали гърдите и корема на огромните крилати хищници и дори са чупели ребрата им. Наистина това не се случва често и невинаги дългоушковецът излиза победител.

В зависимост от условията на местността зайците се държат различно. Там, където ловците ги изтребват, те са твърде предпазливиили, както сме свикнали да казваме, страхливи. И обратно - в местата, където никой не закача тези животни, където отстрелването им е забранено, те се държат доста смело. Пастирите често са имали случаи да наблюдават как на пасището се появява заек, подскача или безгрижно спи между кравите - заекът не е вълк и те не се боят от него.

За ловните кътове

Истинска изява на ловна култура са ловните кътове. Всеки ловец би искал да запази в своя дом веществен спомен от видяното и преживяното. Един ловен трофей е не само реликва и доказателство за достоверност, но и частица от онзи свят на изящност, красота и багри, които природата е сътворила. Понякога кожа, рог, зъб или перо могат да имат много по-голяма стойност от по-скъпия предмет, направен от машината или ръката на човека.

Запазването и подреждането на това богатство е не само въпрос на възможност и желание, но и на вкус. За по-малките предмети ще се намери място във всяко съвременно жилище. Стените и ъглите на стаите, остъклените бюфети, масите и бюрата са най-подходящи за тази цел. Хората, които разполагат със задоволителна ловна площ, биха могли да си уредят в някое помещение прекрасни ловни кътове, в които да прекарват част от времето си.

Уреждането на ловния кът зависи преди всичко от големината на помещението. Желателно е то да бъде сухо и проветриво, за да не се повреждат препаратите и предметите. Обикновено ловните кътове се обзавеждат в битов стил. По стените се поставят трофеи - предимно глави, цели птици, закрепени за специални поставки, дивечови кожи и подходящи картини.

Въздействието, което оказва върху психиката прекарването на щастливи минути или часове в атмосферата на ловния кът, е огромно. Вглъбен в спомените от ловните си преживявания, човек се откъсва от ежедневието, отморява се и набира сили за нови житейски изяви.

Живот без морално усилие - това е сън. А нравствеността е силата на разума, отнесена към силата на чувствата. Не е слаб и изразът: нашата, ловната съдба зависи от нашите нрави.

Да живееш с вълци

Вълкът е главен герой на много предания и приказки. Заради набезите му върху стадата през средните векове даже са го наричали „посланик на сатаната”. И днес интересът към него не е отслабнал. Учените провеждат множество изследвания, за да изяснят как живеят вълците и доколко са опасни за човека.

Редица опити с вълци провел неотдавна шведът Ерик Циман - виден специалист в тази област. С течение на времето ”възпитаниците” на Циман даже го взели за свой „побратим” - вероятно, защото Циман се научил да...вие като вълк. Както потвърждава шведският зоолог, ужасяващият вой усилва ”семейното чувство” у животните и предупреждава другите глутници, че този ловен район вече е зает.

Не само децата играят на ловци

В онези далечни времена, когато траперите са съществували само в романите на Джеймс Купър, звероловците - обитатели на Скалистите планини, веднъж годишно си организирали събор, където разпродавали кожите, запълвали хранителните си запаси, почивали си от тежкия живот.

От 1979 г. в западната част на Монтана ловците отново почнали да се събират след полувековно прекъсване. Сега на ежегодния събор пристигат планинци от цяла Америка, а така също и от Австралия и Европа. Ловците се разполагат на палатки. Специално се следи на събора да не попаднат жители от равнините. Тук винаги витае духът на древните традиции. От съвременните вещи е разрешено ползването само на тоалетна хартия и фотоапарати.