Голдън бридж - мостът, който прегърна света

Ръцете, поддържащи конструкцията, са най-сниманият обект в Инстаграм 

Част е от програмата за привличане на туристи в страната, глътнала 2 млрд. долара

Курортът Дананг е всичко това, което нашето крайбрежие вече не е

Въжената кабинкова линия до Ба На хилс държи три рекорда на Гинес

Може да не сте чували за виетнамския курорт Дананг, дори да не знаете, че съществува Южнокитайско море, но със сигурност сте лайквали в социалните мрежи моста, придържан от човешки ръце, който не води никъде. Е, това няма как да го предположите, ако не сте посетили лично Ба На хилс и планината над споменатия вече Дананг.

Голдън бридж, както е официалното наименование на съоръжението, е дълъг едва 150 метра, макар на снимките да изглежда по-импозантен. Наистина е боядисан в златисто жълто, а огромните ръце, които го придържат вместо колони, имат антично патиниран вид. Нищо, че конструкцията е открита преди няколко години като брънка от програмата за привличане на туристи във Виетнам, глътнала 2 млрд. долара. Голдън бридж вече си е изкарал всеки цент - като се има предвид, че това е най-сниманата и публикувана в Инстаграм забележителност.

Освен че шества из социалните мрежи, мостът е любимо място за сватбени фотосесии на двойки от цял свят. Естествено, и аз се щракнах! Под звуците на Шарл Азнавур. Защото е част от... френско селце. Правилно прочетохте - 

замъците на Лоара насред виетнамски баир

До тях се стига за 17 минути с открита през 2013 година въжена кабинкова линия, която държи няколко рекорда на Гинес: за най-дълго непрекъснато трасе (близо 5 км), за най-тежка макара с кабел и най-голяма разлика в денивелацията.
Гледката е радост за обектива на туриста - надолу към тюркоазеното око на морето, с ресници от златен пясък, встрани - към полудялата тропическа зеленина, а нагоре... към спирка “Марсилия”.

Стилистичен тюрлюгювеч са постройките на Ба На хилс.

Малко трудничко е да се обясни какво всъщност е “Сън уърлд” на Ба На хилс - тематичен парк, вариант на Дисниленд с европейски напеви или еклектика за емоционални далтонисти.

Жарден д’Амур - градина в стил Версай, антична винарска изба, замъци като по поречието на Лоара, типично френски площад с готическа катедрала, 27-метрова статуя на Буда, азиатски храмове и увеселителен лунапарк. С две думи - стилистичен тюрлюгювеч. Ако се питате какво прави френски палат във виетнамски парк, отговорът е прост - заради азиатските гости е. Повечето нямат пари да отидат до Европа и затова водят Европа при тях. По същата причина в Патая в Тайланд са претворили пейзажи, лозови масиви и вили от Тоскана.

Колкото и абсурдно да звучи, френската нишка тук е на правилното място. Колонизаторите на Индокитай открили природните прелести на Ба На хилс в края на 19 век и построили в прохладата на дърветата класически вили с басейни, оформили градини, издигнали винарна. Повечето сгради били разрушени през Втората световна война. Оцеляла единствено избата, съградена от френски архитект през 1923 година.

Във френското селце се провежда най-големият във Виетнам фестивал на цветята. Но най-ухажваната от туристите забележителност на Ба На хилс е мостът. Нищо че си имат и статуя на Буда.

Плажовете са едни от най-красивите в света

Ако се питате какво представлява виетнамският курортен град Дананг, ще ви отговоря с едно изречение - всичко онова, което нашето крайбрежие, уви, вече не е: 32 км почти пусти плажове с широка до 20 метра пясъчна ивица, без никакво строителство, заобиколени от планини с бухнала тропическа растителност. Ресторантите се гушат под палмите, там, където свършва плажът, а “хотел на първа линия” означава постройка оттатък шосето.

Авторката Магдалена Гигова между гигантските ръце, държащи конструкцията.

През 2005 година списание Forbes определя плажовете на Дананг като едни от най-красивите в света. И наистина те са главната причина тук да се стичат туристи. Засега предимно корейци и японци, но все повече европейци осъзнават защо по време на войната с Виетнам тук са изпращали в отпуск американските бойци от близката военна база - да се потопят в лековитите минерални извори, да усетят за кратко вкуса на рая, преди да ги върнат в пламтящия ад.

Всички плажни ивици тук са от ситен и ласкав пясък и макар да имат различни имена, сякаш преливат една в друга - My Khe, Bac My An и Non Nuoc предлагат шезлонги и чадъри, водни спортове и закътани кафенета, но особено в работни дни човек може да се почувства като Робинзон на пустинен остров. Местните смятат бялата кожа за изключително достойнство и затова предпочитат да тичат сутринта преди изгрев по пясъка или да поседнат на крайбрежната алея с приятели след залез слънце.

Огнен дракон води към забавленията

Курортната част е отделена от типично градската чрез река Хан, която е широка няколкостотин метра. На Запад са кадаифът от улици с рева на мотопедите, магазините и местното население. На изток от реката е кротката туристическа зона със зелени оазиси, луксозни хотели и не особено интензивно движение. В някои часове от деня картината там е почти призрачна - нови шосета, спретнати тротоари, високи сгради, широки кръстовища и... пустота. Сякаш някой е изтрил с гума хората от пасторалната картина. Само на плажовете цари някакъв живот. Точно място за пълна почивка.

Е, за любителите на забележителностите и разнообразието наоколо има достатъчно места, където да “излеят нервите си от лежането по плажа”. Само на младите почитатели на нощния живот ще се наложи да пресекат Dragon bridge. Той също е забележителност, достойна за снимки. Дълъг е 666 метра и изобразява дракон, който нощно време изхвърля огън през устата си.

С „Антология на миражите“ обикаляте Земята от дивана си

Закачливата снимка върху корицата на книгата е на Мария Пепелджийска.

50 пътеписа от български журналисти показват новите туристически чудеса

Околосветско пътешествие през Екватора и през Гринуич - както си седите и прелиствате обемистия и богато илюстриран сборник “Антология на миражите”, издание на “Книгомания” и ABUJET (Българска асоциация на журналисти и писатели по туризма). Тази книга спестява куфарите, писиар тестовете, престоите по гари и пристанища, отложените полети. Затова пък ви дава оригинален поглед към 50 от новите чудеса на света. Техните истории са поднесени от професионални журналисти, обединени от любовта към пътешествията. Сред тях са и пет дами, работили или продължаващи да пишат за в. “Труд”.

Чрез приключенията в тази книга прекосявате Луксор до страшните Нубийски пирамиди в Судан, гмуркате се в тюркоазените води на островите на Индонезия, спускате се по ледените фиорди в Норвегия, преспивате под звездите в марокански хотел без покрив, зареждате се с енергия от храмовете в Камбоджа, преживявате авантюра с дъжд в Сахара, отдавате се на ленив следобед в Хавана, изтягате се на девствените плажове във Виетнам, изкачвате стъпалата на Висящия манастир в Шанси, Китай, занемявате пред водопада Игуасу в Бразилия.

“Колумб е имал шанса да открие нови земи, а на най-храбрите от нас им е писано не само да ги обиколят, ами и да са предавали репортажи оттам. Приключенията променят съдбите ни. Неслучайно над три дузини от най-пламтящите пера, обходили целия глобус, се съгласиха да опишат най-прочутите забележителности и чудеса на света”, споделя в предговора на “Антология на миражите” съставителят и съавтор Милена Димитрова.