Джеймс Джойс преподавал на българчета

Фотоизложбата „България през стъклото на времето“ на фондация „Ценности“ разказва за родолюбеца Марко Близнаков

Познаваме британеца Джеймс Джойс като един от най-влиятелните писатели на ХХ век и създател на модерния роман, но малцина предполагат, че в живота му има  български отрязък. Това е факт, който се нуждае от предистория.

Тя започва в края на 19-и век, когато българинът Марко Близнаков, който вече се е отличил при изграждането на бургаския порт, е изпратен от цар Фердинанд в Италия да специализира пристанищно дело. Там нашенецът се влюбва в Петронела Венециани – девойка от благородническо потекло - и двамата се задомяват. Семейството живее в приказно красивата вила „Венециани“ в Триест, построена от състоятелния баща на младоженката. Сестрата на Петронела, Ливия, пък се омъжва за един от най-известните италиански писатели и драматурзи – Итало Свево. Марко и Итало работят здраво във фабриката на тъста си, който има солиден договор с британските морски сили.

При едно от честите си пътувания до Англия двамата се запознават с писателя Джеймс Джойс. Канят го да гостува в огромната им вила със семейството си и вечно безпаричният творец с радост приема. За да се отблагодари, започва да преподава английски на дъщерите на Марко Близнаков. Мълви се, че в образа на главния герой в прочутия му роман „Одисей“ могат да се разпознаят черти както от Итало Свево, така и на Марко Близнаков.

А как тази история стига до България в наши дни? Благодарение на низ от случайности. Бизнес дамата Ирина Дилкова  дълги години работи със Силвио Де Микели Витури – син на Надежда, внучката на Марко Близнаков. Достолепната дама, която неотдавна навърши 95, иска съвет от нея как да постъпи с една семейна реликва – 36 стъклени плаки със сюжети от България от началото на ХХ век,  с които дядо й е изнасял сказки за красотите на родината си. С указ на цар Борис Трети Марко Близнаков е обявен за почетен консул на България в Италия и активно работи за сближаването на двете страни, които тази година честват 140 г. от създаването на дипломатически отношения помежду си.

Надежда Близнакова се пита как стъклените плаки, които могат да бъдат наречени „дядото на диапозитива“, да се върнат в дядовото й отечество. Ирина Дилкова предлага те да бъдат подарени на тогавашната първа дама Антонина Стоянова, която като ерудит и дипломат от кариерата ще оцени по достойнство уникалността им. Двете се срещат през 1999 г. и семейните реликви на рода Близнаков стават притежание на фондация „Ценности“.

20 години по-късно те ще бъдат представени подобаващо в Националната художествена галерия – Квадрат 500 и всеки може да ги види от 8 февруари до 7 април в зала 19. Куратор на изложбата е д-р Райна Дамяни. Там ще се прожектира и кратко интервю с Надежда Близнаков, която поради напредналата си възраст няма възможност да дойде в България за откриването. Интересното е, че завладяващите въображението стъклени плаки имат скрита тайна – всяка от тях е увита от Марко Близнаков (за по-добро съхранение) в подръчни хартии, които са... дипломатически грами, съобщения на агенциите Ройтерс и БТА със сведения за България от 30-те години на 20-и век. Част от тях също ще са на разположение на любознателните посетители – разпечатани на текстилна материя.

Етнографът Анелия Милушева, след задълбочено проучване, е написала обяснителни текстове към всяка снимка, та дори и тийнейджърите, които не са чували за чекрък или белене на платно, да научат нещо ново за бита на предците си.

Когато известният фотограф Иво Хаджимишев вижда стъклените плаки, предлага да ги дигитализира съвършено безплатно, очарован от възможността да се докосне до автентични свидетелства за българския бит. Той предоставя за изложбата „Стъклени спомени от България“ от личната си колекция и автентичен апарат, с който са снимани диапозитивите навремето.

Бизнес дамата Нели Беширова пък с щедро сърце финансира цялостно изложбата, оценила по достойнство нейната образователна и родолюбива стойност.

Ирина Дилкова и Милена Кънева, известен режисьор-документалист, на няколко пъти летят до Рим, Триест и Генуа, където търпеливо и възторжено разплитат фамилната история на рода Близнаков, дал на Италия цяла плеяда дипломати. Въпреки че семейство Венециани има богато украсено място за вечен покой на цели поколения, патриотът Марко Близнаков настоява за своя гробница, на която на чист български е написано името му и мястото му на раждане – Стара Загора.