Дървото на живота

Дървото на живота

Направи си сам

Стефан възстановява изгорялата си къща и мечтае за старата си работилница в село Гърмен

Има YouTube канал за дърводелство

„Нашата история е за хора, които минават през трудности и не бива да губят надежда, защото доброто съществува и мечтите се сбъдват”, казва 30-годишният Стефан Попов от село Гърмен, чието семейство само преди няколко месеца остава без дом след голям пожар. С позитивизъм и силен стремеж към ново начало, младият мъж разказва пред „Труд” за изпитанията и вярата, че хубавото тепърва предстои.

През нощта на осми декември миналата година, докато спят, съпругата му Елена чува силен шум и го събужда: „Къщата ни е на три етажа, като на първия е хранителният ни магазин, чуваше се като стрелба с пистолет и помислихме, че ни обират”.

Пожарът, който оставя Стефан и семейството му без дом.

Стефан слиза, за да провери какво става, вижда дим по стълбите, а стигайки до входната врата, разбира, че има голям пожар. В къщата са жена му, нейните родители и малката им дъщеричка. Качва се, за да ги изведе и заедно успяват да излязат през терасата на втория етаж: „Не знам как се намерихме на входа, вярвам, че някаква сила ни помогна да се спасим. На сутринта всичко беше изгоряло”.

Още на следващия ден половината село се притичва на помощ, приятели, доброволци – всеки помага, с каквото може. „Покривът беше провиснал над пътя и застрашаваше пешеходците и колите, трябваше по най-бързия начин да се отстрани”. В началото над 20 човека помагат на Стефан и семейството му, разчистват изгорели мебели, радиатори, счупени прозорци. Включва се и фирма с камиони и багери, за да премахнат останките покрай къщата.

За месец и половина успяват да почистят всичко. Почистват дори обгорелите стени с помощта на пясъкоструйна машина и по тях вече няма и следа от пожара: „Благодарение на доброволци, майстори, както и на кметството, което отпусна пари за материали, покривът е готов и къщата е покрита”. Работата върви добре, но има още много  – трябва да се направи нова електрическа инсталация, водопровод, предстои измазване на стените. По думите на Стефан до месец и половина магазинът трябва да бъде възстановен и да заработи отново, тъй като от там са основните им доходи.

На всеки етаж по няколко човека, които работят усилено.

Благодарение на голямата подкрепа, която получават Стефан и семейството му, той вярва, че скоро ще се върнат у дома. Вярва също, че ще успее да възстанови и работилницата в двора на къщата, където в продължение на години майстори неща от дърво и различни проекти от типа „направи си сам“. Направена с помощта на баща му, работилницата се превръща в място, където Стефан прекарва свободното си време в изработване на красиви творби от дърво – поставка за ножове, дървена кутийка, нощно шкафче, холна масичка, рафт за обувки, елегантна масичка за кафе, настолна лампа и др.

Още от малък е любител на проекти от типа „направи си сам“. „Винаги съм си майсторил нещо вкъщи, още помня деня, когато реших да подредя работилницата на дядо ми и да направя рафт за инструменти. До днес това рафтче стои и се радвам, че съм създал и оставил нещо след себе си като малък”, споделя младият мъж. 

В  началото работилничката е просто стая, в която подрежда инструментите, покрай работата от сутрин до вечер в магазина няма много време за нея. Напрежението и стресът оказват влияние и започва да получава паник атаки. Трудният период продължава повече от половин година: „Ходих на прегледи, докторите казваха, че ми няма нищо, но известно време бях в депресия и нямах желание за нищо”. Един ден решава, че трябва да обнови помещението в двора, да го разшири и обзаведе. С помощта на баща си го превръщат в мечтаната работилница  – голяма, хубава и подредена. Започва да майстори разни неща, обича да прекарва времето си там и благодарение на работата в нея успява да преодолее паник атаките. „Усетих, че докато съм там, слушам музика и си изработвам нещо от дърво, не мисля за лоши неща, зареждам се с позитивна енергия. Физическото напрежение освобождава психическото”.

Започва с изработването на неща за вкъщи - масички, столчета за барбекюто и двора, а след известно време негов приятел му дава идея да направи свой YouTube канал, където да споделя проектите и да открива хора с общи интереси. Така Стефан създава канала „PopwoodArt”, а идеята за името е дело на жена му - „Pop е от фамилията ми Попов, wood – като дърво, Art - изкуство”. Логото изработва Мария Тернянова, която и до днес помага в начинанието. Нещата потръгват добре и бързо успява да натрупа абонати, а една от причините е, че PopwoodArt е единственият у нас канал за проекти от типа „направи си сам“. Публикува интересни видеа, проекти и съвети: почистване и освежаване на стълби от дърво, реставриране на стара пейка, поставяне на омаслен паркет в каравана, поставяне на соларна система върху каравана и други. Видеата заснема съпругата му, която дълги години се занимава с пейзажна фотография, успява да запали и него. Каналът в YouTube е следван както от начинаещи, така и от хора, които се занимават професионално с подобни проекти, обменят идеи, научават нови неща, споделят.

Чрез канала си успява да запали и деца: „Радва ме да виждам, че има повече тийнейджъри, които правят нещо интересно с живота си, занимават се с това, което ги влече”. Сред първите му фенове е момче на име Димитър: „Не пропускаше видео, което да не хареса и коментира: „Майка му се свърза с мен, помоли ме да се запознаем и да споделя своя опит”. Така Стефан решава да изненада Митко, като отиде в родния му Пловдив. Момчето показва своята работилничка. „Качих епизод от срещата ни в YouTube, беше много хубаво и се радвам, че му дадох голяма мотивация”, споделя младият мъж. Вярва, че когато възстановят къщата, ще се радва отново на любимото занимание и ще споделя проектите си в YouTube. Има много планове за работилницата.

Най-трудният проект

Елегантна масичка за кафе

Най-трудна за изработване до момента се оказва малка масичка за кафе. „Проектите с по-нестандартни форми обикновено се правят с CNC фреза, с която е доста по-лесно, изпълнението е прецизно и точно, аз обаче успях да го направя на ръка”. Подобен проект отнема на Стефан максимум 4 дни, но със заснемането за YouTube канала, обработването на видеото, сценария и всичко останало, времето за направата се удължава на две седмици.