Кириак Стефчов или соросоидите?

Клеветите на незначителните хора с грантове в т.нар. „нов прочит“ на историята

Преди време бях написал статия срещу така наречения “нов прочит на историята”, използван в някои медии за системно мачкане на самочувствието на българина. Като основен глашатай на това срамно за нацията ни явление обявих възкръсналия Кириак Стефчов. Сега обаче не мисля така. Героят на Иван Вазов е просто един верен поданик на султана, при това загърбен от сънародниците си, който не е в състояние да трови техните души.

Соросоидите са незначителен по брой, но със съществено влияние върху хората индивиди, защото са навсякъде – телевизии, вестници, списания и т.н. Освен това те много добре напипват пикантното в тъй нареченото от тях “събаряне на клишетата”. А кои са някои от клишетата – ще изброя само няколко.

-Капитан Списаревски не е никакъв таран (това е клише), просто се блъснал в една скала. Скали в Лозенската планина няма. За такива като него един от противниковите англо-американски летци след войната казва: “Българските летци се биеха с невероятна ярост в съотношение един срещу 20-30.

-Христо Ботев не е убит от турците (това е клише), а от Георги Апостолов заради спречкване накъде да върви четата. Черкезинът убиец не е имал тази възможност, поради ниската далекобойност на пушките. Няма значение ,че по това време турците са въоръжени с пушки Уинчестър, които прострелват точно на 1000 метра. А това какво твърди Никола Обретенов, няма никакво значение, както и факта, че “предателя” Георги Апостолов загива геройски с 12 души четници в Рашов дол над Лютиброд, отклонявайки всички призиви на турците да се предадат. Друг вариант на тази клевета е, че убиец е самият Никола Обретенов. Защото на смъртния си одър на някой си (?!) бил казал, че пази тайна за убийството на Ботев, която за честа и славата на българския народ ще отнесе на небето. Никола Обретенов е син на Баба Тонка, която заедно с Никола доживява свободата. Тази изключителна българска жена щеше да го удуши със собствените си ръце, ако това беше вярно. Нека си спомним думите й: “Четирима сина имах, двама са в гроба, двама гният в турските зандани. И още четирима да имах, пак бих ги дала за свободата на България.”

- Васил Левски е осъден на смърт, не защото е ръководител и създател на революционните 200 комитета (това е клише),а поради убийството на един младеж-ратай на чорбаджията, от който Левски е отишъл да търси пари за комитетите. Все едно турският съд е съставен от кретени, които не знаят кого съдят. Впрочем Левски посмъртно (пак според соросоидите) трябва да смени думата “робство” с владичество, независимо, че е написал собственоръчно “Аз, Васил Левски в Карлово роден, от българска майка юнак, аз роден не ще да съм турски и никакъв роб.” Христо Ботев също трябва да поправи в този смисъл терминологията в стиховете си. Същото се отнася и за всичките ни възрожденци.

Не е ли, меко казано, цинизъм, в мекото си кресло да говориш от името на предците ти, на чиито гръб е плющял турския камшик (по Захари Стоянов) и са ечали стоновете на набитите на кол хайдути и изгорените живи като Васил Петлешков, Св. Георги Софийски, Св. Никола Софийски!

И ето опряхме до още един соросоидски шедьовър – гаврата с възгласа “Да живее България” и о, “какъв срам!” - военни да носят 300-метрово национално знаме?! А с “Да живее България” 200 млади мъже целуват земята при Козлодуй, други 4500 отстояват с “камъни и дърве” Шипка, офицерите след Солунското примирие в края на първата световна война пренасят бойните знамена под куртките си през вражески линии и така няма пленено българско знаме. И пак с него войниците обличат преди атаката на Одрин бели ризи, за да посрещнат смъртта, както онзи Стоян иска да я срещне на турското бесило.

Много пъти последните години съм разтърсван като се сблъсквам с нашата история. Но три пъти съм онемявал пред завета на предците.

Когата прочетох надписа от края на XIVвек на севаст Огнян край Боженци - “Аз севаст Огнян бях кефалия при цар Шишмана и много зло патих. В това време турците воюваха. Аз поддържах вярата на Шишмана царя”. Тогава наистина Вяра и Отечество са еднозначни.

Втория път е, когато бях на поляната, където са избити ботевите четници, водени точно от “убиеца на Ботев” Георги Апостолов.

Третият - пред запустялото и буквално изкормено от македонистите гробище под Каймакчалан. Сякаш ме гледаха орбитите на извадените очи на войниците на цар Самуил. Както в местността “Вадиочник” над село Скрът. Народът и пак той пази 1000 години спомена в топонимията за тази трагедия.

Е, след всичко това какво е Кириак Стефчов в сравнение със соросоидите? Мисля,че здравия корен на българина няма да позволи да го прережат.

Недоволстват и срещу лъва пред НДК

Една от поредните соросоидни дивотии стига по-далече. Недоволството им е следното: Защо лъвът пред НДК трябва да държи щит с изобразена Санстефанска България и това не е ли териториална претенция! Няма наивник, който да мисли за нови територии в обединена Европа. Тук пак опираме до патологичното мислене на соросоидите, които леко забравят, че тези, чиито имена ще бъдат възстановени на стените, са загинали именно за тази България. Те не са могли тогава да разсъждават с нашите категории и ние сме длъжни да уважим това, за което са загинали.