Клюкарец и дървар или Кълвачи без граници

Българският език разполага с поне дузина думи, за да означи изобщо птицата кълвач

... в селцето наричат кълвача клюводръвец, вероятно от това, че кълве дърво; те даже и така казват - клюве дърво, та оттам са му дали името: клюво-дръвец, после са премахнали чертичката между двете думи и е останало слятото: клюводръвец.

Йордан Радичков

В днешна България живеят не по-малко от 8 и не повече от 10 вида кълвачи. Разграничават ги главно според окраската. Някои от тях сноват дори в градовете, като безстрашния голям пъстър кълвач. Други, зеленият например, са далеч по-потайни.

А българският език разполага с поне дузина думи, за да означи изобщо птицата кълвач, който и да е нейният вид, какъвто и цвят да е гърбът й.

Изследването

Първи научен опит да бъдат представени част от имената на кълвача е направен преди 128 години. Тяхно списъче е включено в текста “Към терминологията на българската фауна”, в книжка 39 (год. VIII, 1892-а) на списанието на Българското книжовно дружество (БКД, предшественик на БАН).

Публикацията не претендира за изчерпателност, но все пак обхваща 80-ина вида животни, птици, риби, насекоми... Повечето са с по пет имена и нагоре; така се получава обширен и интересен документ за богатството на българския език.

Всички птици кълват, но само кълвачът изпъква със своя специален “занаят”. По него човек го разпознава и отдалеч, и без да го е видял. Нищо друго в гората не се отличава с такова “Тррррр” или с ехтящото неясно откъде “чук - чук - чук”.

Не е изненада, че почти всички наименования на кълвача се коренят в особения му начин да си изкарва прехраната.

И тъй, ето записани към 1890 г. български имена на тази интригуваща и симпатична птица (срещу всяко име, по правилата на фолклорното събирателство, е отбелязано в кой регион е чуто и записано).

Клукай-дърво - Прилеп

Кълвач - историческо българско, Битоля, Охрид

Клукодървец - Папрадища, Велес

Клюкодървец - Неготин

Детле (има сходство с руското дятель) - Бобища, Воден

Дървар - Гевгели

Клюкавец - Ресен

Клюкарец - Щип

Кълванджик - Сопот

Тахта-куш - във Висока (днес в Гърция). Явно турско наименование; означава нещо като “дървесно птиче”.

Ковач - Загоричане

Клюви-дърво - Враца

Покрай очевидния произход на тези имена може да припомним остарялата, но забавна дума “клювка”. Тя е синоним на клюн, човка, редом с “гага”, “клювница” и “кълвун”.

Авторът

“Към терминологията...” е дело на българския учен, деец на БКД, академик, дипломат и политик Андрей Тошев (1867 - 1944). През 1935 г. той за 7 месеца е министър-председател, в едно от безпартийните правителства, последвали преврата на 19 май 1934 г.

Тошев е запален ботаник, а не зоолог. Цитираните тук записки прави пътьом, докато изследва флората в обширни райони. Те се отнасят предимно до Македония не поради пристрастията му на български патриот (майката на родения в Стара Загора учен е от Македония).

През 1888 - 1890 г. той е учител в Солунската българска мъжка гимназия. Именно тогава обикаля, събира растения и записва народните им имена. На тази основа подготвя “Материали по флората на Солунско” (1894) един от неговите над 20 научни труда.

Пътува и в други български краища, и в работата му виждаме и друга черта на времето: събирането на езиков и фолклорен материал е патриотичен рефлекс на грамотния българин, без значение дали той е учител, свещеник, или геолог.

Не е известно наблюденията на Андрей Тошев да са били оспорвани, а и към края на XIX век просто няма кой да ги атакува сериозно.

Годината е 1892-а и български език масово се говори на територии, далеч по-обширни от Княжество България след Съединението. Това, че държавни граници са чертани през живата плът на народа ни, не променя този факт.

Онези граници не са разделили българското самосъзнание, напротив укрепили са го. Националната общност живее с жаждата за освобождение и обединение на всички братя българи.

Същевременно тя просто живее в деня си. Каквито и да са формалните граници, тя си остава общност и в нея кипи обмен на писма, пътувания, новини, песни, обичаи, детски гатанки, готварски рецепти.

В този смисъл няма и граници за кълвачите.

Все по онова време никому и през ум не би минало да седне да съчинява национален език; това е занимание по-модерно, някъде от средата на XX век.

Иначе, днес, доколкото Гугъл разбира от езици, на македонски “кълвач” е клукадрвец. Личи веднага: не са вложили старание, само са направили по-мъчна за четене традиционната българска дума от Прилепско.

В света на по-специалните животни

Не е изключение животни или птици да си “разменят имената” според региона, като при известния “триъгълник” биба - фитка - мисирка. Ала е загадъчно как с една и съща българска дума са се оказали означени съвършено различни създания, каквито са кълвачът и костенурката.

Думата е Желва (вариант Жълва), те все още са употребявани през XX век, а смисълът им зависи от региона. (Бел. авт. - Преди 50-ина години съм чувал в Търновско желва - със значение костенурка, но с ударение върху последната сричка и затъмнено “а”, малко като “желвъ”). Под това име кълвачът не е влязъл в списъка на А. Тошев. Но щом то го доближава до компанията на много-много специални същества, нека погледнем как те са описани в “Към терминологията на българската фауна”.

КОСТЕНУРКАТА е:

Желька - Воден, Бобища, Ресен, Струга, Битоля, Папрадища

Желва - ист. б. Висока, Неврокоп

Желка - Велес, Прилеп, Дойран, Кукуш, Кавадарци

Костена жаба

Костеница - Враца

Жейлка - Горно-Джумайско

Жаба с кора - Сопот

Освен желката, на привилегията да си е винаги у дома се радва и охлювът. С тази особеност той е и доста близо до човешкото всекидневие и може би това обяснява защо е абсолютен шампион по записани имена; цели 34 (без да се броят други 15 думи за плужека). Сред тях са битолският “полджаф”, охридският “полжай” и леринският “повец”, и “бухер” в Копривщица, и “руйкул” в Горно-Броди и т. н.

След като стана дума за жаба с кора, логично би изглеждало да се спрем и на МИШКА С КРИЛА

Прилеп - е историческото и най-разпространено българско название, обаче в едноименния град на прилепа не казват “прилеп”.

Лиляк - Велес, Прилеп, Охрид, Бобища, Гевгели, Кукуш, Загоричане, Дойран

Сумрак - Горна Джумая

Карален - Дабила (Струмишко)

Нойкно пиле, мн. ч. - нойкни пилишча - Воден, Гумендже

Сърча - Енидже-Вардар

Гидже-кушу (тур.) - с. Сухо, днес в Гърция

Вечерно пиле - Висока

Лиликана - Сяр

Киор съчан - Неврокоп

Кйор лелек - Призрен