България е страна, богата със своите традиции, обичаи и празници. Благодарение на тях тя съхранява своята богата култура и история и ги предава на новите поколения. Както за всяка друга държава, така и за България е много важно да се грижи за своите празници, тъй като те са начин за увековечаване на историята и миналото й. Ето и някои от най-основните и обичани български празници.
Баба Марта
Баба Марта е традиционен български празник, отбелязван на 1-ви март. Празникът е кръстен на митичен персонаж в българския фолклор, а именно – Баба Марта. Празникът почита Марта като символ на обновяващото начало. На 1-ви март българите почистват къщите си, за да се подготвят за настъпването на новия пролетен цикъл. Най-спазваната традиция е носенето на мартеници – най-често плетеници от бял и червен конец, които се слагат на ръката и се носят за здраве и щастие. Украшенията се носят, докато човек не види първите символи на пролетта – щъркел или цъфнало дръвче.
Лазаровден
Лазаровден е празник както на нивите и горите, така и на младите момичета, които ходят да лазаруват. Ставайки лазарки, младите момичета заявяват, че вече са моми за женене. Този празник се свързва с прехода към моминството и задомяването. Младите лазарки се пременят и се окичват с цветя, а след това тръгват по къщите да пеят песни. На трапезата се слагат леки постни ястия с коприва и праз.
Цветница
Цветница се чества в неделята преди Великден. Традицията е да се ходи с цветя и върбови клонки на църква. Там се извършва празничка служба, а след това всеки си взима осветено цвете или клонка и си го носи у дома. На Цветница също така лазарките ходят на реката и всяка пуска китката, която е донесла, във водата. Лазарката, чиято китка излезе най-напред от другите, е „кумицата“.
Никулден
Никулден е посветен на свети Никола – покровителят на моретата, моряците и рибарите. Този празник се чества на 6-ти декември. Никулден се отбелязва във всяко българско семейство като се готви шаран и се поставя на трапезата. След този ден риболовът вече е забранен.
Сирница, прошка
Началото на Великденския пост се отбелязва с искането и даването на прошка. На Сирни заговезни младите обикалят и искат прошка от по-старите, която задължително трябва да се даде. В някои части на България има и Кукери. Кукерите са мъже, пременени с маски, овчи кожи, звънци и дървени саби. Тяхната задача е да обикалят по къщите и да гонят злите духове, а за награда хората ги гощават с пастърма, вино, орехи и др.