Олимп има 52 върха
Няма нито едно естествено езеро
Връх Митикас е най-високият в планината Олимп и вторият по височина на Балканския полуостров след Мусала в Рила. Висок е 2917 метра, само с 3 метра по-висок от първенеца на Пирин и трети на Балканите – Вихрен.
Олимп се намира в североизточна Тесалия, на юг от Солун и в близост до Катерини. Това е най-високата планина в Гърция и е втората по височина на Балканите. Олимп е с диаметър от около 25 км и почти кръгла форма. Въпреки че е малка планина, релефът ѝ има много характерни черти, които обуславят нейната красота и величественост. Стръмните скалисти върхове, дълбоките долини, алпийските пасища и гъстите гори са това, превръщат Олимп в една рядко забележителна и красива планина. За размерите си тя има изключително много върхове - общо 52, с височина от 760 до 2918 метра.
Скалната структура на Олимп започва да се оформя преди около 200 милиона години на дъното на едно относително плитко море, от където планината изплува и постепенно придобива своята форма. Тя обаче е подложена на големи промени през ледниковата епоха, тъй като топящият се лед издълбава огромно количество скали от върховете и ги пренася към основата на планината. В нея няма нито едно естествено езеро и през летните месеци тя е напълно суха.
„Най-популярното изходно място за изкачването на Митикас е градчето Литохоро и по-точно местността Приония, която се намира на 17 километра от Литохоро. До местността Приония води асфалтов път с много завои. Приония е граница на национален парк и къмпингуването там е забранено, за което се следи”, разказа за „Труд news” планинарката Мария Стоянова.
„Маршрутът като цяло е доста тежък, защото е дълъг като разстояние и денивелацията е голяма. Почти цялото изкачване е много стръмно, има малко полегати места, а участъкът от хижата до връх Скала не е за хора без никаква планинска подготовка. Целта на първия ден беше да стигнем хижа Спилиос Агапитос. 1000 метра денивелация минахме за почти три часа”, обясни Мария.
Хижа Спилиос Агапитос е на 2100 метра надморска височина. В нея туристическите обувки се оставят в обособени шкафове на входа и се вземат от осигурените хижарски чехли. Има голяма столова и външни маси с панорамен изглед.
„Както разказват легендите, ако на Олимп има облаци, значи Зевс е сърдит, така беше и през нашия първи ден и затова отложихме изкачването за следващия”, продължава разказа си Мария.
На връх Скала при ясно време се вижда Митикас. Той е много близо, но пътеката до него е много тясна и стръмна. Върви се много бавно и внимателно.
„На връх Митикас има една метална кутия с тетрадка, в която всички изкачили се се вписват. Ние също го направихме. Трудно намерихме празно място, за около месец тетрадката се запълва. Последва слизане със същото повишено внимание по същия маршрут”, каза Мария.
Тетрадка за вписвания на върха
Легендата гласи, че дванадесет богове обитават клисурите, „гънките на Олимп“, както ги нарича Омир и там се намират и техните дворци. Пантеонът (днешен Митикас) е мястото на тяхната среща, театърът на техните бурни дискусии.
„Тронът на Зевс“ - връх Стефани, приютява водача на боговете и от там той отприщва гръмотевиците си, изпращайки своите „божествени послания“.
История
Историята за първите опити за изкачване на Олимп е твърде бедна - през 1855 г. двама професори от Оксфорд Тожер и Борт се изкачват до някои от 7-те върха, но не е посочено на кои точно от тях стъпват.
През 1904 г. д-р Цвинч от Белград се изкачва на връх Св. Илия и тогава е измерена за първи път и височината на Митикас – 2877 м. Първото официално изкачване на Митикас е осъществено на 2 август 1913 г. от швейцарските алпинисти Фредерик Боасон и Даниел Бод-Бови, съпроводени от гръцкия ловец на диви кози Христос Кокалос.
Най-обстойни изследвания на планината Олимп прави Марсел Курц от Швейцария през 1919 г., от когото е и картографската карта на района, ползвана и до днес.