На среща с лешояди

Две трети от видовете в Европа

В Маджарово има най-голямо разнообразие на хищни птици

Прелитат хиляди километри

В района на втория най-малък град в България – Маджарово, живее единствената в България естествена колония белоглави лешояди. Усилията на Природозащитния център и Българско дружество за защита на птиците доведоха до спасяването и увеличаването на популацията й. Освен това след десетилетия трайно отсъствие от страната, в естественото си местообитание се завърна  черният  лешояд (картал), разказа за „Труд“ Цветомира Йоцова, доброволец към природозащитния център.

Близката среща с лешоядите e запомняща се. Три маркирани пътеки водят към специализирана площадка за наблюдение на птици, намираща се точно преди границата на защитената местност “Патронка”, само на 15 минути от Центъра. Край нея е изградено специално фотоукритие. Съществуват още две подобни укрития за наблюдение на лешояди, изградени в района на язовир “Студен кладенец” край крумовградското село Поточница, обяснява Цветомира.

Арда край Маджарово

Тя попада в Природозащитния център (ПЦЗ) през април 2007 година. „Нито бях чувала, че има лешояди в България, нито знаех къде е Маджарово. Но това място и хората там оформиха личния и професионалния ми път, който следвам вече петнадесет години оттогава и дори взех, че заживях там. ПЗЦ е притегателна точка за доброволци, експерти, приключенци, туристи. В първия ден от пристигането си се присъединих към полеви дейности с екипа по опазване на египетския лешояд, без да знам, че това ще правя в следващите повече от пет години. След този първи ден станах член на Българско дружество за защита на птиците (БДЗП), научих и че мога да постъпя като доброволец и се заканих лятото да се върна за месец. Влюбих се в египетските лешояди, най-малкият вид лешояди в Европа, най-застрашеният, уви (тогава имаше над 35 двойки, а сега са с десетина по-малко) и най-интелигентният (в Африка използва камъчета, за да счупи дебелата черупка на яйцата на щраусите)“, продължава разказа си Цветомира.

Маджарово е мястото в България с най-голямо разнообразие от видове хищни птици, две трети от видовете в Европа се срещат тук. Това привлича голямо количество специализирани туристи (бърдуочъри), които кръстосват района. 
Лешоядите са невероятни създания, известни като „санитарите на природата”, които чрез начина си на живот предотвратяват разпространението на болести сред домашни и диви животни.

Белоглавият лешояд е с впечатляващ размах на крилата от около 2,7 метра. С времето броят му силно намалява и дори се смята за изчезнал до момента, в който през 1986 г. край Маджарово е открита колония белоглави лешояди, състояща се от около 20 птици и 3 гнездящи двойки.

Тогава започват и първите преки дейности по опазването на последните лешояди в България. През 1996 г. в община Маджарово БДЗП създава първия в България природозащитен, посетителски и информационен център – Природозащитен център „Източни Родопи“.

Скално-култовият комплекс Глухите камъни в Източните Родопи

В резултат на дългогодишните усилия на експерти и доброволци от организации за опазване на животинското биоразнообразие, видът постепенно възстановява популацията си и днес долината на река Арда приютява една от най-големите естествени колонии на белоглави лешояди на Балканите.

„Общо 116 двойки от застрашения в страната белоглав лешояд бяха преброени при редовния мониторинг на популацията на вида по долината на река Арда от експертите на БДЗП. Популацията на белоглавите лешояди в Източни Родопи продължава да бележи ръст и през 2022 година“, коментира Цветомира.

Една от най-интересните й истории като доброволец в Природонаучния център е за поставения сателитен предавател на младия египетски лешояд Спартак през 2010 година.

„Почти ежедневно чрез интернет получавахме географски координати с местонахождението на птицата, вземани от предавателя на всеки два часа. Достигайки централните части на Чад, Спартак започна да намалява средното прелитано на ден разстояние от около 300 на 70-80 километра. Спартак окончателно прекратява типичното си миграционно придвижване на юг и се установява в малък район, населен от скотовъди в близост до езерото Фитри, на около 120 километра източно от по-добре познатото ни пресъхващо езеро Чад и столицата Нджамена.

По време на изтощителната миграция Спартак прави две по-продължителни почивки за натрупване на телесни запаси. Първото такова място за най-голямо наше учудване беше администрираното от Саудитска Арабия островче Сенафир, разположено в Тиранския пролив в Червено море, близо до най-южната точка на Синайския полуостров. Там Спартак прекара 8 дни, след което продължи към Африка. Той предпочете да не рискува живота си с пресичане над Червено море и се върна обратно повече от 300 км на север към Суецкия канал, откъдето заобиколи големият воден басейн. Второто важно място за почивка, където той остана за 17 дни, беше край едва забележимо селце в Източен Чад в покрайнините на красивото плато Енеди. Там Спартак се възстанови от изтощителното и опасно пресичане на Сахара, над която измина 1700 км за само 6 дни“, разказва Цветомира.

Покана

Детски работилници и наблюдение на 3 септември

Посетителският център в Маджарово

С детски работилници и наблюдение на властелините на родопското небе ще отбележат от Природозащитния център „Източни Родопи“ тази година Международния ден на лешоядите на 3 септември в центъра на БДЗП край Маджарово. 
Традиционно този ден се чества всяка първа събота от септември и има за цел да повиши информираността и ангажираността за нуждата и ползите от опазването на лешоядите.