Председателят на комисията по култура в НС Вежди Рашидов, пред „Труд“: По време на Председателството ще направя изложба “Завръщането”

Бюджетът за 2018 г. мина на първо четене без очакваните дълги спорове. Повод за разговора с председателя на Комисията по култура и медии в НС Вежди Рашидов са парите за изкуство и за творците. Рашидов отговаря и на въпросите ни за Желязната църква в Истанбул, чийто ремонт вече е приключил, както и за творческите си планове.

- Г-н Рашидов, достатъчни ли ще са парите за култура през 2018 г.?

- Ако трябва да говорим за бюджет, докато парите за култура не станат 1% от БВП няма как да твърдим, че са достатъчни. Това съм го казвал и докато бях министър. Има увеличение за следващата година с 18 млн. лв., което е още една крачка напред. Когато станах министър бюджетът за култура беше 96 млн. лв., а когато напусках беше близо 160 мн. лв. За четири години успяхме да вдигнем с 40 млн. лв. парите за театрите. Днес резултатът е впечатляващ. Помня упреците, че „убиваме“ театрите, „закриваме“ театри… Реформата даде резултат и в момента театрите бият по приходи американските филми, които се въртят из кината. Това показва статистиката. Радвам се, че българските артисти си смениха автопарка. Гледам, че пред театрите слизат от хубави коли. Това означава, че е защитена тезата ми, че не разбирам как талантливи хора трябва да бъдат вечно бедни. Убеден съм, че творците трябва чрез труда си да печелят и да формират един по-добър и смислен творчески живот. Това е смисълът.

- Ще направите ли предложения между първо и второ четене за промени в параметрите на парите за култура?

- В комисията обсъждахме, че не е справедливо в Българското национално радио заплатите на едни прекрасни музиканти да бъдат обидно ниски, става въпрос за Симфоничния оркестър. Получават по 460-500 лв. Между първо и второ четене едно от нещата, които аз упорито ще искам, е да се дадат още средства, за да се вдигнат заплатите на тези творци. Трябват според мен и допълнителни средства за Националния институт за недвижимо културно наследство, заплатите на работещите там са много ниски. Много спешно е необходим и ремонт на Националната библиотека. Когато имахме сигнал, че тече покривът, като министър дадох аварийни средства, за да се укрепи тавана. Идеята ми бе след като мине зимата да се дадат средства от капиталното строителство за основен ремонт. Но за нещастие, тогава правителството се смени и по времето на Рашко Младенов падна част от покрива. Стана скандал и никой не искаше да чуе, че няма как да се подменя покрив, когато има сняг. Затова тази година задължително трябва да се направи генерален ремонт, който ще струва между 5 и 6 млн. лв. Това ще бъде второто предложение за промени в бюджета. За библиотеката трябва да се отпуснат целеви средства. Непростимо ще бъде да унищожим паметта на нацията от немарливост към съкровищницата, която я пази.

- Добре ли работите с министъра на културата Боил Банов?

- С Боил разрушаваме една глупост, която често вършат министрите и партиите като дойдат на власт. В България някои смятат, че историята започва от този, който е дошъл на власт. Така процесите, които са важни за хората, биват забравяни и добрите намерения остават неосъществени. От себелюбиви министри страдат хората. Помните добре, че имаше един министър, който управлява само една година, но който написа именник на министри в т.нар. „Български Лувър” – „Квадрат 500”. Изписа имената на кой ли не, само и само да неглижира моето име. Аз не съм искал името ми да е написано някъде, тъй като не съм извадил парите от джоба си. Инвеститор е българската държава, плаща българският данъкоплатец.

Боил Банов дълго бе мой заместник и заедно сме вървели и вземали важни решения. Днес виждам, че Боил спазва приемствеността. След дни заедно ще отидем в Париж, за да подпишем новия договор за българското присъствие в Лувъра. Прави чест на министър Банов, че продължава всичко, което е в интерес на българската култура, на българската идентичност. Щастлив съм, че Боил Банов много отговорно пое поста, той е уравновесен човек. Стовариха му и НДК като горещ картоф и той се стреми НДК да бъде в готов вид за председателството. Радвам се, че министерството и парламента, в лицето на Комисията по култура работим в добър синхрон.

- Кога ще бъде следващата българска изложба в Лувъра?

- Като министър подписах втори договор, техни експерти дойдоха и проучиха – след тракийските царе, ще представим българските царе 9-13 век. Експертите бяха изумени и от това, което притежаваме като ислямска култура. Голяма част от това наследство се намира в Националната библиотека. Любопитството към България се увеличава. Г-н Банов ще подпише на 16 ноември договора с Лувъра за самата изложба, която ще е през 2018 г. Темата е Първото българско царство.

- Доколкото си спомням по време на вашия първи мандат като министър бяха върнати имотите на Българската екзархия в Истанбул, а на 7 януари предстои официално откриване на ремонтираната Желязна църква. Разкажете, как се случи, че Турция след толкова години склони да ни върне имотите.

- Радвам се, че ми задавате този въпрос, защото никой не се заинтересува как се случи това. Сто години България си иска имотите на екзархията. Положени са и много усилия, но без окончателен резултат. Резултатът дойде по време на един неформален разговор по време на обяд на премиера Бойко Борисов с турския президент Ердоган, министър-председателя на Турция, техния министър на културата. На този обяд стана приказка за екзархийските имоти. Като министър на културата бях заинтересован да повдигна темата, още повече, че година преди това – през 2011 г. бе прието изменение в турския закон за фондациите, което даваше основание за връщане на имотите. В продължение на десетилетия именно в Истанбул е било седалището на Българската екзархия. В метоха са се печатали 17 български вестника и списания, имало е библиотека, училище. Било е средище на българщината. От приказка на приказка стигнахме до това, че Турция е голяма държава, с 85 млн. население. Малко на шега подхвърлих на Ердоган: „Вие управлявате тази огромна държава, не е ли срамота една малка България от десетилетия да си иска имотите от вас и да не ги получава. Какво ще ви струва да ни предоставите имотите на българската църква?” И сякаш стана чудо – не мина много време и нотариалните актове бяха в ръцете на Борисов. Заедно с премиера след това открихме музей в Метоха, в който изпратихме стари печатарски машини. Музеят е срещу църквата „Свети Стефан”, на пъпа на Истанбул.

- Питах ви и за църквата „Свети Стефан”.

- Историята и с Желязната църква е много интересна. Реставрацията на Желязната църква, която е единствена в света, започна преди шест години и се извършва от Турция със съдействието на българската държава. Църквата е дело на архитекта Ховсеп Азнавур, който предложил конструкцията да бъде от сглобяеми железни плоскости. Те били изработени във фирмата на Рудолф фон Вагнер във Виена. Окончателното сглобяване на Желязната църква приключило на 14 юли 1896 година. Очакваме тя да бъде включена в наследството на Юнеско по съвместно предложение на Турция и България. Най-интересното е, че договорихме турската държава да поеме ремонта на Желязната църква. Стойността на ремонта е около 2,5 млн. евро. Църквата вече е реставрирана и на 7 януари 2018 година ще се открие. Щастлив съм, че участвах във връщането на екзархийските имоти и че ще се радваме на реставрираната уникална българска църква. На откриването ще присъства Вселенският патриарх Вартоломей.

- Кога ще видим изложба на скулптура Вежди Рашидов?

- Вежди Рашидов бавно се връща в кожата си. Правя всичко възможно да се върна в амплоато на художник. Не че съм го напускал, но известно време, като министър ограничих творческите си изяви, за да не бъда обвиняван в конфликт на интереси. После дойде болестта… Две години не можех да работя скулптура. Слава Богу, от няколко месеца работя с маски, направил съм няколко неща и през февруари, по време на председателството ще направя изложба, която ще нарека „Завръщането”. Ще подредя скулптура и рисунки в една прекрасна галерия на „Сан Стефано”. През април имам изложба с Николай Янакиев в Люксембург, в късната есен имам в Монте Карло, подготвям и голяма изложба в Третяковската галерия в Москва. Ще отида и до Париж, имам покана от моя галерист, който е продал на руснаци галерията, от която тръгна творческия ми път. Ще отида да го видя. Този човек ми помогна да стана име. А за рождения си ден (на 14 декември) ще покажа моята голяма страст – колекционерството на стари картини – само Западноевропейско изкуство от 17-19 век. Скоро дарих на Националната галерия трийсетина картини. В гроба нищо не се носи… И както Начо Културата събираше в Пловдив, дошлите по Дунава мебели в стил „барококо“, ако мога да събера в едно стиловете барок и рококо, и всичко остави на Пловдив и аз един ден ще оставя цялата си колекция на държавата. Няма колекционер, който да отнесе колекцията си в гроба.

- Защо не се показвал колекцията си?

- Нямах такива амбиции. В България има доста колекционери, чиято единствена професия е да показват колекции. Моята страст беше да събирам и реставрирам и да се порадвам на събраното. Сега е хубаво да ги покажа, за да видят хората, че в България има немалка колекция ценни картини от тези векове.

-Когато става въпрос за колекции и колекционери винаги се чуват и мнения, че всичко е на ръба на закона. Как ще отговорите на критиците на колекционерството?

- И като министър съм казвал, че пътят на колекцията е много сложен и различен. Колекции не се събират с касов бон от супермаркет. Важно е да има колекции, които един ден ще бъдат богатство на българската държава. Разбира се, че криминалният начин на придобиване не бива да бъде толериран. Но когато имаш възможност да обикаляш и да купуваш от битаци, от антиквари не виждам защо трябва да се пречи на подобни инвестиции. Навсякъде по света се толерира колекционерството и либерализацията на пазара. Затова работят прекрасно аукционните къщи „Кристис”, „Сотбис”, „Отел де Друо”. Естественият път на изкуството е да се движи по света.

Нашият гост

Министър а културата в първите две правителства на Бойко Борисов, в момента е председател на Комисията по култура и медии в НС.