Рушвет отваря път за бягство от комунистическа България

Рушвет отваря път за бягство от комунистическа България

Висши функционери вземали подкупи, за да пуснат „врагове на народа“ на Запад

Семейството на д-р Георгиев, дарил $ 1 млн. на гимназията в Лом, платило стотици хиляди, за да замине на Запад

Денонощното наблюдение над семейството обаче обричало на провал всеки опит за тайно минаване на границите

В най-страшните времена на комунизма у нас – в средата на миналия век, когато само заради дума срещу властта или дори намек за бягство от България, мнозина отивали в затвора или изчезвали безследно, хора, обявени за „врагове на народа”, успявали с подкупи на високопоставени функционери на режима да се измъкнат на Запад. Въпреки сигналите за корупцията, която рушала принципите на новото общество и пробивала здраво пазените граници на социализма, няма сведения за наказани висши служители, помагали за бягствата на „вражески елементи” към капиталистическите държави, разкри вестник „Труд” в архивите на бившата Държавна сигурност (ДС). Чрез пари, дадени на ръка на отговорни комунистически дейци, от опасаната с телени мрежи България след 1944 г. е успял да се измъкне и младият лекар Андрей Георгиев. Той се установил в САЩ, изградил солидна медицинска практика, а в края на живота си завеща 1 млн. долара от богатството си за стипендии на ученици в Лом.

През 1946 г. Андрей Георгиев бил 25 годишен мъж, вече завършил медицина и участвал като поручик във Втората световна война. Дипломата и отличните му атестации като медик, както и военната служба за родината обаче не му гарантирали добро бъдеще. Над него като тежък камък висяло досието на „син на кулашко семейство и враг на народа”. Комунистическата власт не можела да прости на младия доктор, че баща му Асен Георгиев бил кмет на северозападната община Медковец по царско време, а семейството имало над 800 дка земя и пари, спечелени от търговия.

След 9 септември 1944 г. бащата бил осъден и пратен в затвора, а имотите му - конфискувани. Но това изглежда не било достатъчно наказание за заможната фамилия и местните власти в Ломско постоянно напомняли на партийните ръководители, че Георгиеви са „бивши легионери и фашисти, които не обичат комунизма, говорят лошо за Съветския съюз и са способни на всякакви вражески действия срещу народната власт”. Сигурен, че в България не само не го чака бляскава кариера, но и свободата и животът му са под заплаха, лекарят и родителите му започнали да кроят планове за бягството му от страната. Денонощното наблюдение над семейството обаче обричало на провал всеки опит за тайно минаване на границите.

Тогава бащата на доктора – бившият кмет и капитан от царската армия Асен Георгиев, потърсил обходни пътища. Явно добре опознал част от новите управници, които на думи били за свобода и равенство, но на дело обичали парите повече от идеите на партията си, Георгиев-баща решил да плати за свободното бъдеще на сина си. Срещу солидна сума, дадена на комунистически функционер, през 1946 г. д-р Георгиев, макар и „враг на народа” получил разрешение да специализира медицина в Чехословакия и напуснал България напълно законно.

Две години по-късно, след завършването на курса, вместо да се завърне в родината си той заминал във Франция, а по-късно се преместил в САЩ. Службите в България веднага го обявили за „невъзвращенец”. „Андрей Георгиев е хитър и подъл враг, успял да заблуди властта и да избяга от родината!”, написали в докладите си офицерите от Държавна сигурност. Те заподозрели медика, че е станал американски шпионин, обявили го за издирване и започнали разследване кой и как е помогнал на отявления „фашист” да напусне България. Но не открили или пък не искали да открият човека, отворил проход за „врага” в телените мрежи на социализма. А в събираните педантично досиета на баща и син Георгиеви имало ясни следи за старателно уреденото бягство.

На 26 януари 1953 г. информатор с кодовото име „Стихан” донесъл в Държавна сигурност, „ в поток на ярост против комунистите Асен Георгиев каза – за мен парите нямаха никакво значение… Затова през 1946 г. с удоволствие дадох на ръка 400 000 лева, за да замине големият ми син Дечо (Андрей) за странство. По право майка му ги даде по мое нареждане, защото не го пускаха за Чехия, че е фашист. Парите е дала на човек от Лом, който ги предал на голям човек от Враца, който свърши работата”. По онова време според националната статистика 400 000 лева са около 4 средни годишни заплати в България.

Започнал нов живот в Америка, д-р Андрей Георгиев не забравил близките си, рискувалите свободата и живота си заради него. И на свой ред започнал да крои планове как да изведе от България и по-малкия си брат Славян, който след бягството му бил подложен на унижения и гонения. Избрал лекарската професия като Андрей, Славян три пъти бил изключван от Медицинския университет и пратен за наказание в Трудови войски. Когато след много мъки все пак успял да завърши медицина пък го интернирали в село Дългоделци, за да работи в кооперативното стопанство. Убедил се от собствен опит, че парите отварят и най-здраво заключените врати дори и при комунизма, докторът емигрант също като баща си преди решил да плати, за да замине брат му на Запад. Трябвало само да открие подходящия човек. В кодирано писмо до роднини той поискал да издирят българин, близък до комунистическите управници, който живее в Австрия или Чехия, за да му помогне „ с издръжката” в чужбина, а неговите родители пък да помогнат на семейството и по-конкретно на брат му в България.

Точно в този си вид планът изглежда не успял, но през октомври 1968 г. д-р Славян Георгиев – вече лекар в София, най-неочаквано получил разрешение да замине на автомобилна екскурзия със собствената си кола до Югославия при това заедно със съпругата и дъщеря си. Благосклонност, каквато по времето на комунизма рядко била оказвана на верни на режима семейства, а заклеймените като „врагове” дори не можели да сънуват. Естествено, преминали веднъж границата на България, тримата повече не се върнали и скоро се озовавали при д-р Андрей Георгиев в САЩ. „Андрей плати 150 000 долара на един от най-висшите комунистически функционери за свободата на брат си!

След 1989 г., когато отидох при него, сам ми го разказа”, свидетелства близък роднина на медика-емигрант. Историята понякога си прави горчиви шеги, особено във времената на тежки обществени сблъсъци, когато обикновените хора стават жертви на грандиозни до неосъществимост идеи. В онези революционни години не един и двама от строителите на новия комунистически „безкласов” строй, провъзгласили богатството за проклятие, се оказали по подвластни на парите от политическите си противници, заклеймени като”буржоазни остатъци” и „слуги на капитала”.

Натрупал солидно богатство в САЩ с труда и таланта си на лекар, преследваният в комунистическа България и преживял много несгоди д-р Андрей Георгиев използвал финансовите си възможности не за разкош и забавления, а за да помага на хора, изпаднали в нужда. В продължение на над 50 години той създал голяма клиника, подкрепял млади хора да получат образование и да израстнат като личности и специалисти. А в края на живота си отделил 1 милион долара за стипендии на талантливи деца в България. „Андрей искаше не само да помогне за обучението на даровити младежи, а да им покаже, че парите и успехът имат смисъл, само когато се използват за добри дела!”, споделят неговите близки и приятели.