Съветът на доктор Емилова: Сушените плодове носят енергия

Желан гост са на здравословната зимна трапеза

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Сушените плодове, да, тези прекрасни, пъстроцветни и вкусни хранителни продукти стават особено популярни през мразовитите месеци на годината. И не бързайте с изрази от рода "Ами то в днешно време по магазините вече всичко има по всяко време!". 

Сушенето на плодовете е един от най-древните методи за съхраняването им през зимния сезон. Зрелите плодове традиционно омайват със сладостта си, но когато са изсушени, често достигат вкусовите качества на меда, кленовия сироп и др. Но е важно да се отбележи и убедително установеното високо съдържание на фибри, което ги прави сравнително по-засищащи и полезни за здравето в сравнение с останалите традиционни подсладители. 

За сушените плодове е изписано много и в позитивен, но и в негативен план. Стига да ги употребяваме с мярка и по правилен начин, ще може да се насладим на една наистина здравословна храна, без да се налага да се притесняваме от евентуални негативни ефекти. 

Един от най-важните съвети при употребата на сушени плодове - влагайте ги в различни видове рецепти и избягвайте, до колкото е възможно, директната им консумация. Ако пресните плодове са принципно добре засищаща храна, поради високото водно съдържание в комбинация с фибрите,  при изсушените съдържанието на влага е сериозно редуцирано - то винаги е под 25-30 %, а често и под 10 %. Това лесно може да доведе до свръхконсумация. 

Простичък пример са сините сливи. Половин килограм за повечето хора е пределът, който биха изяли от този приятен плод, но две-три шепи в сушения им вариант бързо се услаждат и лесно се поглъщат, без да се предизвика усещане за ситост. Ако се обърнем обаче към традиционни рецепти като ошаф или ги използваме вместо или за редуциране на подсладителите в рецептите на различни видове сладкиши, ситуацията доста се променя. Прекрасен начин за употребата им е приготвянето на нектари, което става много бързо и лесно чрез блендирането им с вода за кратко. Особено опасна за денталното здраве може да бъде ежедневната им директна консумация, защото като типична дехидратирана храна, те лесно полепват по зъбите, а високото захарно съдържание провокира бактериите в нашата уста да ги преработят до киселинни продукти, които да увредят зъбния емайл. 

Много важен момент е, че масово продаваните сушени плодове са обработени по не особено щадящ начин. Често производителите добавят големи количества захари, с което целят да подобрят вкуса и да удължат трайността им. Типичен пример е този с боровинките и особено с червените. Затова препоръчвам на пациентите  да избират замразени боровинки вместо изсушени. 

Не е рядкост и добавянето на мазнини отново с цел удължаване на срока на годност, но най вече бъдете внимателни, когато са обработвани със серен двуокис. По закон би трябвало това да е упоменато на опаковката, но често при покупката им в насипен вариант това няма как да бъде разбрано. Използването на сулфити запазва по-голяма част от антиоксидантите на плода в сравнение с натуралния начин на сушене, но тези вещества могат да бъдат токсични, особено при хората с астма, хронична мигрена и различни видове уртикарии. Затова и законово е урегулирано упоменаването върху етикетите на съдържащите ги продукти. 
Лесен начин да ги избегнете е, като купувате винаги биосертифицирани продукти или такива, на чиито етикети изрично е отбелязано, че при производството  не се използва серен двуокис, без значение, че често външният им вид не е така привлекателен. Добър пример са кайсиите- ярко оранжеви са тези с промишлен произход, а щадящо изсушените отстъпват по външни качества.

Много добър подход при снабдяването със сушени плодове е да си ги приготвим сами. Вече настъпиха студените месеци и времето за традиционното сушене на слънце за жалост е отминало, но чрез помощта на все по-актуалните напоследък сушилни за плодове или дехидрататори това вече е много лесно. Така със сигурност ще избегнете всички негативи на индустриалното производство. 

За целта трябва да подберете здрави, добре узрели плодове. Ако имат костилки, трябва да ги отстраните, да ги нарежете и добре изсушите в тавичките на машината. Важно е да отстраните повечето от съдържащата се в тях влага, но тъй като пълното й премахване е невъзможно, съхранявайте ги за предпочитане в добре затворени хартиени пликове на сухо място. Така опасността да се развалят или мухлясат силно намалява.
На здравословната трапеза изсушените плодове имат запазено място. На сладостта им може да се насладите и като приготвите празнични десерти от ядки, мед, семена и подправки. 

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Нектар от сушени плодове

Продукти:
5 бр. натурални обезкостени пресни фурми (те са сушени по природа),
3-4 сушени сливи,
20 г тъмни или светли стафиди,
канела, сушен джинджифил и карамфил /на вкус/
400 мл вода

Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на фин ароматен нектар, с ясно изразено противовирусно и антибактериално действие.

Рецепта на сътрудник Пламен Иванов

Фреш със сушени кайсии

Продукти:
150 мл сок от ябълка,
100 мл сок от круша,
100 мл сок от ананас,
½ банан,
3 бр. сушени кайсии

Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес.
/Добре е сушените кайсии да се накиснат за 4 часа във вода предварително./

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков.

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова, където води и кулинарното училище.