Съветът на доктор Емилова: Резенето отрупва трапезата със здраве

В ход са научни изследвания за противораковите му качества 

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Резенето /Foeniculum vulgare/ или все по-често срещано под името фенел или фенхел, е наименование, което може да се отнася както за дивия, така и за култивирания вариант на многогодишното тревисто растение от семейство Сенникоцветни /Apiaceae/. Радва се на широка популярност и е част от традиционните кухни в различни географски ширини. Исторически е трайно свързано най-вече с тази на Средиземноморския регион. Обяснението е логично, тъй като естественият ареал на  разпространение на резенето са южните части на Европа и Югозападна Азия.

Днес растението се отглежда и култивира в много различни части на планетата и употребата му с право може да бъде определена като космополитна. Исторически погледнато, резенето винаги се е радвало на завидна популярност. Според гръцката митология Прометей е дал знанието /огъня/ от  божествените висоти на Олимп на хората, носейки точно стрък резене. На гръцки резенето е познато под името "маратон" и това допълнително затвърждава популярността и митичното му значение.

В кулинарията интерес представляват големият му луковицоподобен корен и едрите стъбла, но приложение намират и силно врязаните подобни на копър листа, също и семената. Както своите събратя, с които дели едно семейство, каквито са копър, магданоз, целина, морков, пащърнак и т. н., резенето има ясно изразен силен аромат, почти идентичен с този на друг негов събрат - анасона.

Причината се крие в уникалното вещество, основна част от етеричното масло и на двата вида растения, наречено анетол. Не случайно семената и на двата вида растения попадат в сместа за направа на популярната спиртна напитка у нас - мастиката. Въпросното летливо вещество е и причината за кристализацията на въпросната спиртна напитка при отрицателни температури, както и за помътняването й при смесване с вода.

Анетолът традиционно се посочва като мощно противовъзпалително средство с болкоуспокояващ ефект и успешно се прилага при различни проблеми с храносмилателната и дихателната системи. В последно време все по-често се споменава и антираковото му действие, като точният механизъм е обект на множество научни изследвания.

Резенето също така е много добър източник на витамини С, В1, В3 и В6 и на минералните соли и микроелементи желязо, калций, магнезий, цинк, калий, фосфор, манган, мед, молибден и др., затвърждаващи допълнително антиоксидантните му свойства. Полезните му свойства се определят и от наличието на рутин, кверцетин и кемпферол. Това невероятно растение с уникален състав е изключително добро средство за справяне с излишните килограми, поради високото си съдържание на фибри, ниския гликемичен индекс и пренебрежимо малкото калории - само около 30 ккал за 100 г продукт.

Препоръчвам честото му присъствие на трапезата при хора, които са били жертва на неправилни диети, излагащи организма им продължително време на вредностите от огромни количества животински продукти, рафинирани мазнини и сол, тъй като при преминаване към режим, базиран на цялостни и непреработени растителни храни, е възможно с процеса на адаптация да се появи неразположение в храносмилателния тракт. Съпровожда се и с отделянето на много газове, а то може да се смекчи от мекото и успокояващо действие на резенето.

В сурово състояние силно ароматните корен и сочни стъбла имат толкова интензивен аромат и вкус, че биха допаднали на малцина, но когато премине нежна термична обработка чрез готвене на пара или сваряване, резенето добива далеч по-фин и приятен вариант за консумация. Неговата структура и текстура силно наподобяват тези на събрата му - селъри, но както споменахме, ароматът е анасонов.

За да си осигурим максимално качествен продукт, при закупуване на фенел, трябва да подберем растения със свеж и плътен вид, бял до бледозелен цвят в основата, свеж зелен цвят на стъблата и листата и много важно - да няма признаци за оформяне на плодове /семена/. Това е ясен знак, че растението е брано след периода, който е най-подходящ за неговата консумация.

Семената са били ползвани традиционно в народната медицина. С тях приготвяли отвари при бъбречни заболявания, настинка и упорита кашлица, стомашни смущения, срещу упорит запек и гадене. Добър ефект имало и при безсъние, откриваме в стари лечителски рецепти.

С многобройните си ползи резенето заслужава да му отредим място на пълноценната трапеза и гарнирано ще я напълни със свежест и здраве.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Рецепта на сътрудник Пламен Иванов

Зелено смути

Продукти: 1 нарязана на едро обелена ябълка, 1 банан, 5-6 стръка рукола, 2 обезкостени фурми, 150 мл вода.
Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Крем супа от резене

Продукти: 100 г резене, 50 г целина /глава/, по 1 малък картоф и морков, по 1 стрък зелен лук и чесън, 150 мл кокосово мляко, по 1 щипка морска или хималайска сол, риган, куркума и индийско орехче.

Приготовление: Зеленчуците се почистват, нарязват се на по-едри парчета и в подходящ съд се заливат с вода да ги покрие /или с предварително приготвен зеленчуков бульон/. Сваряват се до омекване и като се дръпнат от огъня си прибавят кокосовото мляко и подправките. Пасират се до равномерна смес и по желание се слагат зехтин екстра върджин, сок от лимон и крутони от пълнозърнест хляб.