Кратка история на нелекуваната душа
3 млн евро са предвидени за ново преброяване на хората с психични разстройства у нас и тяхното лечение. Това разказа в интервю за “Труд” доц. Христо Хинков, директор на Националния център по обществено здраве и анализи за психичното здраве на българина.
1 милион ще отидат за установяване на душевното състояние на българина, а два - за лечение и превенция. От 4000 общопрактикуващи лекари в страната половината ще бъдат обучени за справяне с психичните проблеми на пациентите си.
Българинът живее в голям стрес и тревожност, затова и най-дребни спънки разрушават неговото равновесие. През 2003 г. за първи път е установено разпространението на психични разстройства, 10 г. по-късно проучвания показаха, че на всеки пети дъската му хлопа. 11% от населението според изследването от 2013 г. е с тревожни психични разстройства. На дискусия, организирана от видни психиатри, са изнесени потресаващи факти за лечението на душевно болни у нас: в Карлуковската болница хората лежали в стаи с прозорци без стъкла, голи, вързани и потънали в собствената си урина. В Раднево - в най-голямата психиатрична болница на Балканите, шизофрениците тичали на подплашени стада по коридорите, пациентите лежали направо на пружини, без завивки и без топла вода.
Стихът на Ботев е класическо прозрение за настроенията в здравомислещото българско общество независимо за кой исторически период става въпрос. Нарастването на лудите у нас обаче дава сериозна надежда, че се освестваме все повече и повече и навярно това е за добро.
Да си луд, луда глава, да принадлежиш към лудите-млади или да им ядеш от баницата не е чак толкова зле и в мащабен философски план. Шопенхауер е този, който забожда сентенцията, че безразсъдство без разсъдък е невъзможно и така яко наклонява везните в полза на щураците.
В традиционния мюсюлмански свят лудият се счита за божи човек. Тълкуването е, че Бог го пуска да броди по Земята без разум, защото такъв не му трябва, за да се оправя. Ум налива в главите на малоумните, за да мислят трескаво и да се ориентират в обстановката.
И Платон е смятал, че има полезно безумие, което поражда екстаз в душата и поетично вдъхновение, а то съответно се излива в различни форми на изкуството и в умението да се предсказва бъдещето. Дионисиевите празници, когато народът подлудявал от еротична енергия, напоена с виното, се устройвали в Древна Гърция в името на едно такова мощно стимулиране на творческия потенциал.
Елините различавали и “лоша” лудост, когато някой е обсебен от бесове, най-често по заповед на боговете на Олимп. В Античността боговете си отмъщавали или пък наказвали с лудост, отнемали разума и карали жертвите да пощръклеят. Това се случва с Агамемнон, това се случва и с израилския цар Саул. Самите богове обаче също много често побеснявали и не знаели какви ги вършат, заслепени от гняв и ярост. Това е така, защото старата гръцка религия е доста демократична и изравнява богове и хора в тяхното поведение, чувства и желания.
Лудостта е много любима тема от най-дълбоки времена, като никога не е напълно категорично дали е одобрена, или генерално заклеймена като противовес на здравия разум. Понеже всеки си е малко луд.
Мотивът за обладания от бесовете преминава в библията и в християнските вярвания и практики. Най-първо само Христос е бил оторизиран и дарен със способността да прогонва бесове. Евангелието разказва легендата как Исус напъдил бесовете от една нещастна душа в стадо овце. В православната практика лудостта се лекува чрез специална молитва, най-дългата в канона въобще, която се точи 20 минути. Към нея се добавя кадене на тамян. Малко свещеници отпосле имали право да я четат, само благословените за целта от епископ. Първо се установявало обаче дали болният наистина е обсебен и това се доказвало, ако получава силно главоболие от звъна на църковните камбани, например, или ако му смъди тамянът на очите. Почне ли молитвата, обладаният се сгърчвал от непоносими болки - очевидно защото бесовете си проправят път вън от тялото му - и това вече оставяло настрана всички съмнения относно лудостта. Преди сеанса се предписвали денонощие молитви и пълен пост.
Постенето и очистването на организма са дълбоко вкоренена практика за лечение на болните души. Тя - тук вече няма шега - продължава чак към края на ХХ век, та не се знае дали човечеството не е изобщо тежко умствено обременено. Има философски теории, че разумът е даден твърде рано на човека, нищо чудно и да не е бил съвсем пресен.
Преди да минем към лечението, което е по-скоро нелечението на лудостта през тъмните средни векове, за подкрепа на свестните ще изредим няколко велики личности, имали честта да бъдат затваряни в лудница като Монасан, Шарл Гуно, Ван Гог и да споменем само, че Джордано Бруно е изгорен на клада с присъдата непоправимо луд.
В наши дни Мишел Уелбек влиза и излиза периодично от психиатрията, неспособен да понесе за дълго лудостта на съвременния свят.
Първата специализирана болница за лечение на луди е построена в Лондон още през XIV век - това е прочутата днес “Бетлеем Роял Хоспитъл” или “Бедлам”, но в нея престават да морят болните с глад и в окови чак след 1815 г., когато е приела днешния си вид.
Иначе първото здание е вдигнато върху отходен канал на града и от съседните квартали, понеже навремето къщите нямали тоалетни, ходели да се облекчават в лечебницата и околовръст.
Тази болница днес наистина предлага грижи и в нея е била въдворена майката на Чарли Чаплин - Хана.
Един от най-жестоките методи, за които е доказано, че са използвани от най-дълбока древност та до най-близкото минало, е трепанацията на черепа, при което костта се пробива и се прекъсват връзки в лобната част от мозъка. Човекът се успокоява често до пълно умиротворение. Модерното директно проникване в мозъка е научно защитено от португалския лекар невролог Егаш Мониш, който бил възнаграден с Нобелова награда. През 30-те години на ХХ век са извършени стотина операции и след протести на психиатри и психолози прилагането на този метод е прекратено и отхвърлено завинаги в Европа.
Най-великата демокрация на света - САЩ, може да се гордее с прилагането му след Втората световна война - не само срещу болни, а и срещу недоволни, спомнете си филма “Френсис”. До 1951 г. там са извършени над 20 хиляди лоботомии, пише американският автор Ричард Стоктън. По този начин са усмирявани и истерични жени. В началото на ХХ век докъм 40-те години в 35 щата са извършвали стерилизации на “некачествени хора” и едва нацистките лагери успяват да стреснат американското общество. Но са направени над 30 хиляди стерилизации, предимно на черни и бездомни бели. След един-два светли периода за отвъдокеанските психари - последният през 70-те, когато те живеят напълно свободно и поверени на социалните грижи, през 2014 г. е установено, че 24% от всички затворници на САЩ страдат от сериозни душевни болести. “Така че ние отново сме се върнали в ерата на наказанията и средновековната църква истински би се гордяла с нас”, заключава Ричард Стоктън.