Лютиер извая лирата на Орфей

Всичко започва от песента на колелетата. Без да е Сали Яшар, дядото на Андриян Андреев бил един от най-известните майстори на „пеещи” каруци в Казанлъшкия край. По звука на преминаващите край работилницата му каручки бай Андрей познавал в кой край на долината са произведени. Заедно с гените майсторът предава на внука си и любовта към дървото, встрастяващото усилие и удоволствие да преодолееш съпротивата на материала, да го подчиниш на волята си и да изваеш от него изящните форми на виолата например.

Да, Андриян е лютиер, един от най-известните казанлъшки майстори на класически струнни музикални инструменти. А Казанлък има славата на балканската Кремона. Наричат го така с право, защото тук преди 100 години братя Георгиеви запалват първата искра, създавайки своето ателие за музикални инструменти. А днес в града работи фабрика „Българска Кремона”, дейни са и над 20 частни лютиерски ателиета.

Във всяка вдъхновяваща житейска история, който има сетива, може да съзре благия промисъл на твореца. Как привидните ни неблагополучия се оказват предпоставка за най-съществените ни успехи в бъдещето.

Така вдъхновяваща е и историята на Андриян. Завършил е Художественото училище в Трявна, където се „сприятелява” с дървото и усвоява дърворезбата. После кандидатства няколко пъти в Художествената академия в София - скулптура, силикатни форми... Не го приемат и той се връща в родния Казанлък. Междувременно получава предложение и започва работа във фабрика „Българска Кремона”. Така усвоява основите на лютиерството. Но разбира, че истински майстор можеш да станеш в града на майсторите лютиери Кремона и през 1991 г. заминава за Италия. Там в продължение на пет години учи в специалната школа и работи при известни майстори лютиери - хем да се издържа, но и за да „открадне” тайната на съвършените инструменти, която нито един от тях не изрича докрай. Учениците с цената на години труд и упорство трябва да я открият сами.

„Не знам дали цигулките имат душа, но със сигурност имат характер, който ги прави уникални и разпознаваеми”, казва Андриян. Досега е измайсторил над 200 инструмента, като всеки е бил по поръчка на определен музикант. Работи както за майстори виртуози, които свирят в едни от най-престижните световни симфонични оркестри, така и за ученици, които правят първите си стъпки в изпълнителското изкуство.

„Всеки нов инструмент е ново предизвикателство за мен”, признава майсторът. Тръгват заедно от идеята на музиканта за звука, която Андриян впоследствие доразвива и обогатява. Така се раждат майсторските инструменти на „Кремоненфис арт студио”.

В момента майсторът работи над барокова виола, вдъхновена от инструмента на известния италиански лютиер Гаспаро Бертолоти да Сало, произведен през 1580 г. А лирата на Орфей определено е най-странният инструмент, който някога е правил. Идеята се ражда в главата на Костадин Димов, запален изследовател на тракийската култура от Казанлък. После през 2008 г. дошла и поръчката от музей „Старинен Пловдив” за възстановяване на легендарния античен музикален инструмент. Адриян чел и се ровил дълго из библиотеките, докато извае (първо във въображението си) древния инструмент. Преданията описват първата лира на митичния тракийски певец от Родопите така: два рога от козел обтягат седемте струни, а коруба от костенурка усилва звука им. Друга легенда разказва, че Аполон подарил на изкусния музикант златна лира... Андриян се хванал за първия вариант. В който заменил козите рога с яворово дърво, като запазил идеята за резонатор от черупка на костенурка, покрита от едната страна с обтегната ярешка кожа. Незабравим за него остава концертът в Античния театър в Пловдив, където е дебютът на лирата на Орфей...

Адриян отново връща разговора ни към своя дядо, на когото е кръстен. Удивяваме се как неговият живот повтаря като под индиго живота на стария майстор на пеещи каруци. Дядото Андрей също учил занаята в град Трявна, а освен като голям майстор близките му го помнят и като вярващ и дълбоко морален човек. „Обучението ми в Художественото училище в Трявна бе свързано с изучаване постиженията на прославената Тревненска резбарска и иконописна школа. Така се срещнах с това изкуство и попих в душата си атмосферата на храма...”, спомня си Андриян. Разбира се, пътят му към Бога е дълъг и криволичещ. Кръстил се късно - заедно с по-голямата си дъщеря. Сега Андриян Адреев е част от една жива и млада православна енория. Често се отправят с приятели на поклоннически пътешествия до Атон... и се връщат, заредени с благодатта на Света гора...

Неотдавна направил един цигулков квартет - две цигулки, виола и виолончело - по поръчка на симфоничния камерен оркестър „Константинус” от град Ниш. Групата носи името на император Константин, чиято майка е от Сердика, а самият той е роден в Ниш. По повод годишнината от издаването на Миланския едикт през IV век, с който християнството е провъзгласено за официална религия в Източната римска империя, „Константинус” записват един диск с музика на Йохан Себастиян Бах. Изпълнена на квартета на Андриян. Сега той често слуша тази музика, докато работи; ходи с радост и удоволствие и на симфонични концерти, за да стане съпричастен с живота на своите инструменти...

А „Балада за Георг Хених” е една от любимите му книги. Андриян обича да цитира думите на майстор Хених: „Занаят по-голем от най-големи майстор!”

Питам го дали и той като Георг Хених мечтае да извае своята цигулка за Господ? „Не, защото всичко, което правим, трябва да го правим за Господ”, лаконичен е Андриян.