Животни оръжия по време на война

Живеейки в ерата на технологиите, всеки ден чуваме за пускането на пазара на най-новия смарт телефон, който съвсем заменя комуникацията лице в лице, последния ултрамодерен 3D телевизор, който превръща ходенето на кино в отживелица, или поредния кухненски робот, който превръща дамите в професионални готвачки.

С напредването на цялата тази техника обаче не само ножовете стават по-остри. Тежките оръжия също се променят. По време на война всяка страна използва различен начин да разгроми противника си, включвайки в мисиите някои наистина притеснителни техники. Както се казва обаче: "В любовта и на война всичко е позволено!" От незапомнени времена животните участват пряко в живота на хората. Да вземем например конете. Номадите първи са ги опитомили и ги използвали за по-бързо придвижване и пренос на товар. Същото се отнася и за мулетата, които са дори по-издръжливи от красивите си полуродители. Гълъбите са носили важна информация, а ролята на най-добрия приятел на човека - кучето, е несравнима. По време на война обаче нечии мозъци са измисляли безумни начини, чрез които да спечелят голямата битка.

Слонове

и маймуни

В Древна Индия слоновете са играели ролята на днешните танкове. С огромните си размери те всявали страх у врага, а тези, които все пак са устоявали на гледката, били помитани. Противниците обаче бързо намерили начин да се справят с огромните животни. Тъй като те са страхливи по природа, пускали срещу тях подпалени прасета. Хаотичното препускане на всеядните и силното им квичене карали слоновете да бягат от бойното поле. В Древен Китай за целта използвали маймуни, облечени в сламени дрехи, които изпращали във вражеския лагер, за да изпепелят всичко.

Пчели

Пчелите също вземали участие в древните битки между цивилизациите. Цели кошери били изстрелвани от катапулти срещу врага, причинявайки непоправими щети. Медът, от друга страна, също влизал в употреба. Събран от определени растения и в определен период от годината, той може да бъде токсичен. За да предотвратят нахлуване в градовете си, защитниците оставяли солидно количество по пътя на враговете си.

Изнемощели и гладни, те накацвали точно като мухи на меда. Подуването, повръщането и диарията били само малка част от симптомите, причинени от иначе лечебното вещество. С напредването на техниката тези методи излизат от употреба. Това обаче не пречи на хората да продължават да използват различни животни като оръжия.

Плъхове

През Втората световна война британските специални части решават да използват мъртви плъхове, натъпкани с експлозиви, като след това да ги разпръсват из индустриалните пещи в Германия. Те смятали, че немците ще ги събират на купчини, което ще допринесе за нанасянето на още по-големи щети. В крайна сметка британците се отказали от идеята след първия си опит, който бил осуетен от нацистките сили.

Прилепи

Като бомби с детонатори се използвали и прилепите. Този път хрумването идва от САЩ, и по-специално от зъбен хирург, който след атаката срещу Пърл Харбър предлага към летящите мишки да бъдат прикрепени миниатюрни експлозиви. Идеята е те да се детонират, когато прилепите се приберат да спят под подкривите на хилядите японски домове. Проектът е одобрен от президента Рузвелт, макар че се проваля или защото животинките не изпълняват мисията си, или защото умират преди крайната цел.

Гълъби

Вече споменахме за хилядолетната връзка между човека и гълъба. През Първата световна война красивите птици вземат активно участие, прелитайки стотици километри, за да пренасят важна информация. Само съюзниците използват над 200 хиляди от тях. Историята разказва за гълъба герой Шер Ами, който, макар и прострелян, прелита 40 километра за 25 минути, донасяйки вестта за цял батальон, загубил връзка с останалите. Войниците са спасени, а през целия си живот малката птичка успява да предаде 12 съобщения. Шер Ами е удостоен с отличие, а след смъртта си е препариран и предаден на института “Смитсониън” във Вашингтон, САЩ.

През 1939 г. Бурхус Фредерик Скинър, прочут бихейвиорист - измисля “Проект гълъб”. Планът бил една или повече птици да бъдат заключени в ракета, която да направляват до крайната й цел с помощта на малките екрани, по които гълъбите да кълват, за да я насочват. Въпреки че Скинър получил финансиране от Националния изследователски комитет на отбраната, програмата се анулира през 1944 г.

Кучета

Девет години по-рано Съветският съюз започва да обучава кучета, които да пренасят бомби до резервоарите на нацистките танкове. Първоначалният план бил кучетата да откачат тежкия си товар и да се връщат при дресьорите си. Това обаче се оказало непосилна задача, превръщайки животните в камикадзе. По време на тренировките кучетата се представяли чудесно, но когато се стигало до действителната битка, често не правили разлика между машините противника и тези на защитника. Изпадали в паника от изстрелите и взривяващите се мини и рядко достигали до целта си. От друга страна, четирикраките били дресирани да носят тежък товар и да оказват първа помощ, спасявайки животите на стотици войници.

Мулета

Заради своята издръжливост и всепризнат инат мулетата също се озовавали на бойното поле. Самият Наполеон е яздил муле, а не кон по време на прехода му през Алпите. В битките по време на двете световни войни животното е използвано за пренасяне на товар и оказване на първа помощ. Само американците участват с над 500 хиляди мулета през Първата световна война. Животните били пускани пред войниците на бойното поле, защото не стъпвали върху мините. Те също пренасяли експлозиви, като тази практика се среща и днес в страните от Близкия изток, където има военни действия.

Морски бозайници

Въпреки повечето неуспешни опити животни да бъдат превърнати в оръжия на армията, Военноморският флот на САЩ успява да разработи успешна програма за обучение на морски бозайници. От 1960 г. насам делфини, морски лъвове и дори китове се дресират, за да намират подводни мини и да спасяват удавници и ранени. Когато не участват във военни действия, делфините и морските лъвове се превръщат в подводен патрул, който следи за натрапници по вода.