Сергей Бондарчук аха да се гътне у нас!

Днес посетителите на световноизвестната чалга пивница Слънчев бряг си мислят, че градежът е дело на патриотични бигбосове, герои на жълтата преса. Истината е, че пътувайки със свитата си през петдесетте години, тогавашният лидер Вълко Червенков се отбива край златистите дюни и кроткия лазур на несебърския залив и дава разпореждане да се прогонят змиите и да се направи на това място рай за отдих. Но подобен воаяж още няколко десетилетия преди да се развихри "култът към личността" на бай Вълко от Златица, прави царската щерка княгиня Евдокия. Тя къса подметки от Ахтопол до Каварна, за да намери най-доброто място за строеж на детски санаториум. В него българската царска фамилия ще настанява преболедували деца от бедни семейства, за да възстановят безплатно здравето и силите си.

Приликите и разликите между стореното от Царския двор и Бюрото на ЦК на БКП са много. Дечица се лекуват край Варна, а курортистите танцуват "на двайсет километра от Бургас", е, на трийсет всъщност...

В детския възстановителен санаториум идват българчета с евтини сандалки, в туристическия комплекс шумят капиталистически рокли. Царство България отделя от хазната за своите бедни поданици, Народната република пълни касата си с валута.

Днес на многозвездната туристическа карта между Резово и Дуранкулак се мъдрят луксозните комплекси от отворен и затворен тип Слънчев бряг и Слънчев ден. Последният е “горд” наследник на реализираната идея на княгиня Евдокия, творчески развита от всемогъща Партия. Защото след завземането на властта през половината на миналия век на мястото на детския санаториум поникват модерните почивни домове на централни, окръжни и други комитети на БКП.

ОВЕХТЯЛ ФОТОАЛБУМ

И ВПЕЧАТЛЯВАЩО МЕНЮ

ме насочиха към темата. Дванадесетгодишен, баща ми е изпратен след боледуване в детския санаториум край Варна през 1927 г. Момчето от плевенската "фукария", син на каруцар и чистачка, ползва добрините на тогавашното здравеопазване, възстановява се успешно и доживя до 93 години. В края на осемдесетте години посетих приятел на отговорна длъжност в почивния дом на ЦК на БКП, стъпил върху основите на детския санаториум. Впечатлиха ме цените на предлаганите ястия, всевъзможни сокове и коктейли, десерти, мелби... Очевидно царското благоденствие намираше израз в цени, калкулирани сякаш за бедняци.

Зад бариерата и охраната върху топлия пясък лакомо поглъщаха слънчевите лъчи телата на казионни личности. Днес познатият ми човек от доверения персонал на почивния партиен дом разказва: "Почивната станция включваше шест дома с прилежащи компоненти. При нас идваха партийни кадри до ниво секретари на окръжни комитети, но понякога попадаха и хора с по-висок сан. Нерядко на висшите другари им се е налагало или да бъдат заети, или да отмарят другаде, затова пращаха при нас семействата си. Летуваше сама съпругата на Александър Лилов, виждах и боса на БТА и БНТ Стефан Тихчев.

КАРЛО ЛУКАНОВ НИ ВДИГНА

КРЪВНОТО НА ЕДНА НОВА ГОДИНА

Жена му цяла нощ танцувала с нови обувки, но имала на едно място враснал се в пръста нокът. И рано сутринта около 4 ч бащата на Андрей Луканов вдигна докторите по тревога. Много беше сприхав тоя човек, заемал важни коминтерновски и други по-специалности длъжности в Москва при Сталин. Докато "татко Карло" ни командваше, докторът мълчаливо проми раната, намаза с ихтиол и отпрати пациентката при хирург там да й режат ноктите...

СЕРГЕЙ БОНДАРЧУК СПАСИХМЕ

ОТ ТЕЖКА СЪРДЕЧНА КРИЗА

Беше някъде около осемдесетте години. За поредния филмов фестивал "Златна роза" във Варна беше поканена делегация от братския Съветски съюз. Най-представителното име бе на големия Сергей Бондарчук, нашумял и с многобройни награди, и с отличие от Сталин на младини, и с някои нападки от съсловието. Сред братята руснаци имаше и една красавица, май се казваше Савелиева, тя се изживяваше като "секретарка" на Бондарчук. Разбира се, че специален човек бдеше над московската делегация, товарищ Соколов. От него научих за подробностите около една случка, която можеше да се окаже фатална за Бондарчук на близката му българска земя. Съветската делегация за филмовия фестивал бе настанена в тогавашния Дом №6, днес това е грандхотел "Палас" от комплекса "Слънчев ден". Една вечер другарите руснаци решиха да си направят сауна и да се топнат после в басейнчето до сауната. Снабдили се с трилитрова бутилка "Смирнов", която се продаваше в ония години в "Кореком", с маркови цигари, с бучки лед - въобще ком ил фо! Един дявол знае смесена ли е била сауната, какво е било настроението, но в късната вечер дежурният лекар беше извикан спешно с миниатюрната си апаратура да възвръща към живота изпадналия в критично състояние Сергей Бондарчук. Слава Богу, успяхме, после звездата бе откарана в Университетската болница във Варна и фестивалът "Златна роза" спусна завеси без Бондарчук.

Във Варна го спасихме, но след десетина години инфарктът на миокарда го покоси в Русия."

Детският санаториум за бедни болни българчета край морето отдавна е заличен и като материал, и като идея. БКП разгръща върху територията му почивните палати за свои хора. С "пукването на зората на демокрацията" никой няма намерение да се лишава от сладката хапка въпреки щедрите обещания партийните имоти и резиденциите на велможите с червена книжка да отворят врати и да бъдат предоставени на децата. Лукановци разпродават или прехвърлят на свои довереници съграденото с парите на милиони българи.

При едно мое посещение в кабинета на палестинския аферист Ангел Златанов-Акрам в мотела "Света гора" край Велико Търново бизнесменът сподели с мен, че току-що на масата, до която седях, е обядвал Луканов. Предложил на Акрам да закупи курорта "Слънчев ден". Палестинецът хитро отклонил офертата, явно е имал намерение да духне зад граница с пари кеш, а не да развива туристически бизнес на морето.

И така на мястото на някогашния детски санаториум за бедни с л ъ н ч е в и я т д е н продължава да топли богатите...