Уикипедия на 15 години: 15 малко известни факта за свободната енциклопедия

Знаете ли, че 28% от хората, живеещи днес на планетата Земя, никога не са познавали свят без „Уикипедия”? Т.нар. свободна енциклопедия съществува само от 15 години и тези 28% от жителите на Земята нямат представа какво е да не можеш да научиш даден факт, без да се поровиш в дебела книга. Тийнейджърска му работа!

Днес дори тригодишни хлапета знаят, че „Уикипедия” знае всичко. Тя съществува във виртуалното пространство на стотици езици чрез милиони статии, които всеки месец се четат около 15 милиарда пъти. За 15-ия рожден ден на „Уикипедия” (15 януари) Би Би Си припомни 15 от най-интересните факти в историята на най-голямата и влиятелна онлайн енциклопедия. И в интерес на истината не всички са взети от… „Уикипедия”.

1. Нейни създатели са един философ и един финансист - американците Лари Сангър и Джими Уейлс, които според собствените им признания правят проект по утопичната си идея за свободен достъп на всеки до всяко знание на човечеството. Двамата отдавна са скарани заради авторството на онлайн енциклопедията, но начинанието им преуспява: в момента на сайта на „Уикипедия” има повече от 38 млн. статии, повече от 4 млн. потребители са добавяли информация, която е редактирана поне 2 млрд. пъти. А с тези поправки между другото се занимават около 4000 души, наричани администратори.

2. Десетте езика, на които са написани най-много текстове в „Уикипедия”, са: английски (повече от 5 млн.), шведски (повече от 2,5 млн.), немски (1,9 млн.), нидерландски (1,85 млн.), себуано (1,85 млн.), френски (1,7 млн.), руски (1,28 млн.), варай (1,25 млн.), италиански (1,25 млн.) и испански (1,23 млн.). Любопитно е, че добавките, направени на споменатите филипински езици - себуано и варай - са далече по-малко, отколкото при другите лидери в списъка, което косвено подсказва недостатъчната изчерпателност на много от написаните статии.

3. Нито една статия - освен главната страница на Уикипедия”, няма в графата „На други езици” преводи на хереро, който се използва на територията на Южна Африка, и на канури, разпространен в Нигер и Нигерия.

4. При езиците, използващи повече от една азбука - напр. сръбски (кирилица и латиница) или уйгурски (кирилица, латиница и арабица) - има възможност статиите да се дублират на съответната писмена система. На практика обаче далече не всички текстове имат аналози на всяка практикувана азбука.

5. Поне три езика имат по две версии в „Уикипедия”. Става дума за английски (стандартна и „опростена” версия), норвежки (на официалния източноскандинавски език букмол и на западноскандинавския нюношк) и беларуски (на официална „училищна” граматика и на т.нар. тарашкевица). При това се случва описанията на едни и същи хора и обекти да са коренно различни.

6. На изкуствено създадените езици в „Уикипедия” ще намерите статии най-вече на есперанто (повече от 200 000), но и на волапюк, идо и интерлингва. За съжаление елфският синдарин, използван от героите на Дж. Р. Р. Толкин, още не е влязъл в свободната енциклопедия.

7. През 2006 е създадена „Уикипедия” на измисления „сибирски език”. Заради изобилието на нецензурна лексика и изопачени факти обаче тази „енциклопедия” е закрита през ноември 2007-а.

8. Свободата на достъп и нарастващият с годините авторитет на „Уикипедия” й изиграва глупава шега през май 2009 г. Ирландски студент Шейн Фицджералд влиза в английската версия и прави корекция в статия за починалия два месеца преди това френски композитор и носител на „Оскар” Морис Жар („Д-р Живаго”, „Лорънс Арабски”). Младежът с богата фантазия искал да докаже влиянието на глобализацията върху света, затова измислил сетни слова на починалия и ги добавил към статията. Това провокира лавина от препечатване на цитата, включително в авторитетни издания като Guardian. Когато лъжата е разкрита, всички участници в скандала, волю-неволю, опровергават публикуваното от тях. Слава Богу, Шейн не сквернослови срещу паметта на Жар, но фактът е факт - никоя медия не е защитена от информационни уловки.

9. Според твърдение на известната журналистка Рейчъл Марсдън през 2008 г. основателят на „Уикипедия” Джими Уейлс лично е редактирал нейната биографична страница, за да напише, че двамата са се разделили, а тя самата изобщо не знаела за неговото решение, преди да прочете статията. Уейлс отрича да е нанасял поправки в статията, но други редактори откриват името му в списъка на хората, правили корекции в текста. За отмъщение Марсдън продава на търг пуловер и тениска, които по думите й са носени от Уейлс.

10. Когато международна група социолози анализира 10 версии на онлайн енциклопедията на различни езици, става ясно, че най-спорните, тоест претърпели най-много поправки статии, са описания на политици (Джордж Буш-младши - на английски, и Сеголен Роаял - на френски), на религиозни фигури (Иисус и Мохамед - на много езици). Френскоезичните редактори са спорили най-вече с текстове на тема екология, а чешките - за различните проявления на човешката сексуалност.

11. Споменатата статия за Джордж Буш-младши на английски език е абсолютен лидер по брой редакции - текстът е променян 45 862 пъти. В руската версия, освен ежегодните списъци на починали, лидери по поправки са статиите за Йосиф Сталин, анимационният сериал „Смешарики”, за Русия и Украйна. Във всяка от тях са направени поне по 7000 корекции.

12. В много страни са били блокирани една или друга страница на свободната енциклопедия. Особено тежка е съдбата на „Уикипедия” в КНР - достъпът до китайската версия на сайта е забранен на територията на страната през юни 2004 г. и през октомври-ноември 2006 г. През декември 2015-а „устата” на китайската „Уикипедия” отново бе затворена. Пекин неведнъж частично блокира и енциклопедията на английски език. Китайската версия на „Уикипедия” е четвърта по големина и съдържа повече от 860 000 статии.

13. През август 2015-а „Роскомнадзор” (федерална служба, която упражнява контрол над масовите комуникации и информационните технологии в Русия - б.р.) предявява претенции към руската версия на „Уикипедия” заради статия за канабиса. Скоро обаче преразглежда намерението си да блокира енциклопедията, тъй като „проблемната” статия е била редактирана.

14. Енциклопедията се старае да е самокритична в своите статии: в раздела на английски език съществуват статии като „Полови предразсъдъци в „Уикипедия” и „Списък на скандалите, свързани с „Уикипедия”. Впрочем жените редовно се оплакват от доминирането на мъжете в редакторските колективи и произтичащия от това дисбаланс при осветляването на редица теми. Джими Уейлс признава, че предишни опити да бъдат балансирани редакторските колективи по полов признак били провалени, и изразява желание това да бъде променено в бъдеще.

15. За 15-ия си рожден ден енциклопедията пусна проекта Wikipedia 15, който призовава потребителите да разкажат какво означава „Уикипедия за тях. Освен многословните излияния за ползата от онлайн енциклопедията за цялото човечество сред отговорите има и благодарности за… успешно взети изпити.

Робот дебне за лоши корекции

Ново приложение ще може автоматично да открива редакторски намеси с лошо качество в статиите на „Уикипедия”, съобщиха световните информационни агенции в края на 2015-а. Програмата се нарича Сервиз за обективна оценка на поправките (The Objective Revision Evaluation Service) и е разработена със съдействието на редактори на свободната енциклопедия.

Ежедневно в статиите на „Уикипедия” се нанасят около половин милион корекции. Сега редакторите и обикновените потребители ще могат да разберат доколко тези поправки за „вредни” за общия смисъл на текстовете, коментират от фондация „Уикимедия”, която поддържа „Уикипедия”, „Уикицитат”, „Уикиречник” и т.н. Според организацията новата услуга дава „рентгенови очила” на редакторите, с които те да откриват проблемните текстове. От „Уикимедия” допълват, че инструментът вече функционира в някои от услугите и надхвърля очакванията на хората от „Уикипедия”.

В Полша й вдигнаха паметник

„Уикипедия” си има и паметник. Монументът бе издигнат на 22 октомври 2014 г. в полското градче Слубице в знак на благодарност към всички доброволци, раздаващи се за свободната енциклопедия. Идеята е на Кшищоф Войчеховски, административен директор на Collegium Polonicum, а проектът е на възпитаника на учебното заведение, арменския художник Михран Хакобян.

1,7-метровият паметник от ламинат с цвят на старо злато изобразява логото на „Уикипедия” - недовършена сфера пъзел, вдигната над главите на двама мъже и две жени, стъпили върху куп книги. Издигането му струва 62 000 злоти (малко над 13 900 евро) и е подкрепено лично от местния кмет Томаш Чишевич.