Под Еверест нещо трака! Идва шарената ТАТА

Непалският автопарк трябва да бъде преживян, за да бъде разбран. Хубаво е да се повозите на втория етаж (т.е. на покрива) на междуградски автобус, който по разписание взема разстоянието между Катманду и 20-хилядния град Чарикот в Хималаите за 5 часа, но заради свлачище е изпълнил маршрута за двойно повече време. След като се друсате на свеж хималайски въздух в продължение на половин денонощие и послушате боливудски хитове (певиците са достойни конкурентки на Софи Маринова, която има диапазон 5 октави), бъдете сигурни - вече може да ви изстрелят с ракета в Космоса, без да се издрайфате!

Падат ли пасажери от покрива на автобуса? Падат, казва ми тийнейджърът Сурен, с когото се подпираме, за да не подскачаме много високо. И какво става, като паднат? - питам аз. Ами умират - хили се той. Честито!

Извън столицата Катманду непалският КАТ отсъства. А местните пътища, по които веднага си личи, че не е стъпвала Лиляна Павлова (е, няма и винетки!), може да бъдат пребродени само със здрави возила. Затова монопол държи индийският концерн ТАТА - автобусите и камионите, с които хората и товарите се движат между планината и равнината, са от тази проверена марка. За две седмици в Непал репортерът на „Труд“ не видя закъсало возило от този бранд въпреки разнообразната пътна мрежа, част от която никога не е виждала асфалт и валяк.

ТАТА нашумяха наскоро в новините, след като смениха името на новия си компактен модел „Зика“ заради едноименния смъртоносен вирус. Но под Хималаите никой не се чуди - изборът е само ТАТА. Вярно, доста трака, но чупене няма.

За разлика от Западна Европа, където при всяко боядисване на колата се взема нов талон от КАТ, шофьорите на индийските зверове редовно подновяват външния вид на камионите си, за да бъдат забелязани от техните колеги. Сърца, пронизани от стрели, хиндуистки богини, световни спортни марки или важни сентенции красят возилата, които пълзят под Еверест. Може пътят да не е път, но поне окото да се радва!