Магиите - древното реално фентъзи

Има ли някой, който да не вярва, че приказките всъщност са истински истории, случили се някога? С всичките им там добри и лоши царе и царкини, чудовища и юнаци, зли вещици и магьосници? Въпреки атеистичното възпитание на поколения българи (а по-точно - именно заради него) мнозина наши съвременници все по-често се сблъскват с необясними феномени, които превръщат живота им в сбъднато кошмарно фентъзи. Магията.

Въпреки че мнозина „учени” хора я квалифицират презрително с термина „бабини деветини”, тя съществува. Независимо дали вярваш, или не вярваш в нея. И затова все по-често ни застигат историите за хора, които „гаснат” без поставена диагноза, за внезапно разпаднали се щастливи семейства, за странни катастрофични инциденти... „Сигурно имам направена магия”, си казва нещастната съседка и тръгва по врачки, екстрасенси и ходжи, за да й развалят магията. Но състоянието й даже се влошава. Защо? „Омагьосването представлява заклинание с призоваване на бесове за извършване на някакво деяние във вреда на други хора например: разслабване на тялото (парализа или атрофия), продължително боледуване, приковаване за цял живот към леглото или човек да започне да живее лош живот, или животът да му опротивее и други подобни... Чародеите и вълшебниците са идолослужители” - това е написано в 14-ото правило от сборника „Номоканон”.

Но нека се върнем назад във вековете с една истинска история, за да се убедим, че магиите са древно зло. При царуването на император Деций през ІІІ век в Антиохия живеел един философ и знаменит влъхв на име Киприан, родом от Картаген. Той произхождал от нечестиви родители, които още от ранно детство го посветили в служене на езическия бог Аполон. На седемгодишна възраст бил даден на чародеите, за да изучи вълшебството и бесовската мъдрост. След десетата си година бил изпратен от родителите си на подготовка за жреческо служение на планината Олимп, която езичниците наричали жилище на боговете; там имало безбройно множество идоли, в които обитавали бесове. На тази планина Киприан изучил всички дяволски хитрости: той постигнал различни бесовски превъплъщения, научил се да изменя свойствата на въздуха, да предизвиква ветрове, гръм и дъжд, да вълнува морето, да причинява вреда на градините, лозята и нивите, да изпраща болести и язви на хората; изучил цъялата пагубна мъдрост и изпълнените със зло дяволски действия. Там видял безчислени пълчища бесове начело с княза на тъмнината, пред когото едни стоели, други служели, трети възклицавали, възхвалявайки своя княз, а четвърти били изпращани в света за прелъстяване на хората. Като навършил 15 години, започнал да слуша уроците на седемте велики жреци, от които възприел много бесовски тайни. На 20-годишна възраст Киприан дошъл в Египет и в град Мемфис се обучавал на още по-големи чародейства и вълшебства. На 30-ата си година отишъл при халдеите, изучил от тях астрологията и като завършил учението си, се върнал в Антиохия, бидейки съвършен във всяко злодеяние. Така станал вълшебник, чародей и душегубец, голям приятел и верен роб на адския княз, с когото беседвал лице в лице, както сам открито свидетелствал за това.

По това време в Антиохия живеела една девица на име Иустина. Тя произхождала от родители езичници: баща й бил идолски жрец на име Едесий, а майка й се казвала Клеодония. Веднъж, седейки на прозореца в дома си, тази девица случайно чула благовестието от устата на минаващия край него дякон на име Праилий. Той говорел за въплъщението на нашия Господ Иисус Христос и за Неговата изкупителна за човечеството кръстна жертва. Проповедта на дякона попаднала на добра почва в сърцето на Иустина и тя повярвала в Христа. В скоро време привела към вярата и своите родители... В Антиохия живеел и юноша на име Аглаид, син на богати и знатни родители. Той се раполагал в разкош, изцяло отдавайки се на суетата на този свят. Веднъж Аглаид видял Иустина, когато отивала в църквата, и бил поразен от красотата й. Дяволът внушил в сърцето му лоши намерения. Разпален от желание, Аглаид по всякакъв начин се стремял да спечели разположението и любовта на Иустина, даже й предложил да стане негова жена. Тя му отговорила: „Моят жених е Христос; на Него служа и заради Него пазя чистотата си.”

Не знаейки какво да прави по-нататък, Аглаид с усилването на нечистата похот в него замислил следното - отишъл при великия вълшебник и чародей, идолския жрец Киприан, открил му скръбта си и го помолил за помощ, обещавайки да му даде много злато и сребро. Киприан взел книгите по своето тайно изкуство и призовал един от нечистите духове, който да разпали страст в сърцето на Иустина към този младеж. Бесът с готовност му обещал да изпълни това и горделиво казал, че това е твърде лесна задача за него. После дал на Киприан съд, пълен с някаква течност. Магьосникът изпратил Аглаид тайно да поръси дома на Иустина с течността от дяволския съд. Когато това било направено, блудният бяс влязъл там с нажежените стрели на плътската похот, за да уязви сърцето на девицата с блуд и да разпали плътта й. Иустина имала обичай всяка нощ да възнася молитви към Господа. И ето, когато тя станала в третия час на нощта и се молела на Бога, внезапно усетила в тялото си вълнение, буря от плътска похот и пламък от геенския огън. В такова вълнение и вътрешна борба тя останала много продължително време: спомнила си младежа Аглаид и у нея се породили лоши мисли. Но по своето благоразумие Иустина разбрала, че тази борба в нея е възникнала от дявола; тя начаса се въоръжила с кръстното знамение, прибягнала към Бога с гореща молитва. Като се помолила дълго и усърдно, светата дева посрамила врага. Победен от нейната молитва, той побягнал посрамен.

Тогава Киприан призовал друг още по-злобен бяс и го изпратил да съблазни Иустина. Но и той не успял да постигне нищо срещу кръстното знамение и молитвата на младата християнка. За да не се посрами, магьосникът опитал още много магии, призовавайки и един от бесовските князе. Но всичко било безполезно... След като се убедил, че нищо не може да победи силата на кръстното знамение и Христовото име, Киприан дошъл на себе си и казал на дявола: „О, губителю и прелъстителю на всички, източник на всяка нечистота и сквернота! Сега познах твоята немощ. Защото, ако ти се боиш дори и от сянката на Кръста и трепериш пред Христовото име, какво ще правиш, когато Сам Христос дойде при тебе?!“

Като чул това, дяволът се нахвърлил върху Киприан, за да го убие, започнал да го бие и души. Не намирайки никъде защита, Киприан, едва жив, си спомнил за знамението на светия кръст и възкликнал: „Боже на девицата Иустина, помогни ми!” След това вдигнал ръка и се прекръстил и дяволът начаса отскочил от него... Тогава Киприан взел всичките си магьоснически книги и отишъл при християнския епископ Антим. Като паднал в нозете на епископа, той го умолявал да прояви милост към него и да извърши над него свето кръщение. След като се кръстил, Киприан изменил целия си живот - с всеки изминат ден увеличавал подвизите си и оплаквайки предишните си зли дела, се усъвършенствал и се издигал от добродетел към добродетел. Скоро бил поставен за епископ и в този сан водел такъв свят живот, че се сравнявал с много велики светии... Накрая епископ Киприян и светата девица Юстина били наклеветени и подложени на мъченическа смърт от езическия управител на Антиохия... Днес в Българската православна църква има благочестива практика да се четат молитвени последования към св. Киприан, за да помогне на пострадали от магии. Но, както ни убеждава самото житие на бившия магьосник, предварителното условие за ефикасността на тези Киприанови молитви е чистотата на пристъпващия за помощ християнин. Ако се е очистил с изповед пред свещеник и покаяние за греховете си и е пристъпил след това към тайнството Причастие с Христовите дарове, над такъв човек всякакви магьоснически действия ще са безрезултатни...

Като в следващата история, разказана от руския благодатен старец иеросхимонах Симеон (починал на 18.ІІ.1960 г.). В едно село от Псковска област живеело много задружно семейство. Но изведнъж нещата се променили рязко - без никакви видими причини жената Анастасия толкова силно намразила мъжа си, че решила да се разведе с него. Доведен до отчаяние, той направил опит за самоубийство. Разтревожена от случващото се, Анастасия решила да отиде в град Печери Псковские при известния в онези години с прозорливостта си старец Симеон. Жената първо се изповядала, а после старецът й открил, че „лоши хора са им направили магия с житни класове, които са някъде в склада”. След като се причастила със светите Христови Тайни в манастира, Анастасия се върнала вкъщи, любяща както преди съпруга си. Отишли заедно с мъжа си в склада и намерили в една престилка преплетени и вързани на възел житни класове. Взели ги и се запътили към къщи, за да ги изгорят, както старецът наредил. В този момент дотичала съседката, хванала се за главата и завикала: „Не ги изгаряйте, не ги изгаряйте!” Но когато мъжът я заплашил, че ще хвърли и нея в печката, тя избягала...

И да затворим рамката в съвремието ни. Магьосници съществуват и днес, в това не е нужно да се убеждаваме. Ако трябва да ги класифицираме, те се делят на два вида: осъзнати и неосъзнати. Първите знаят на кого служат и кой им помага да правят своите магии. В Русия даже има университет за магьосници, нещо като Хогуортс. Вторите (тук се числят различните екстрасенси, биоенерголечители, индуисти, рейкисти и прочие) си мислят, че използват „естествените сили на организма” или някакви космически сили. Да, ама не! Просто защото безплатен обяд няма...