Deep Purple с добър нов албум

Новият албум на Дийп Пърпъл излезе вчера. Той е двадесети поред за легендарната рок банда и се нарича Infinite (Безкраен)

Ако очаквате да чуете нов Machine Head, а след това да пишете по форумите „Слаба работа, „Пърпъл“ не са това, което бяха“, значи сте пълен идиот и по добре не се занимавайте с музика и конкретно с този албум.

Средната възраст на Deep Purple днес е 68 години, но отвъд дивия ентусиазъм и настръхващата енергия, които струяха от музиката им отпреди (страх ме е да го кажа!) 45 г., са останали небивал професионализъм и голямо уважение към верните фенове. Надявам се те да оценят това (С ръка на сърцето – на 17 г. предпочитах Uriah Heep и Queen, но хранех дълбоко уважение към Пърпъл - Pictures of Home, Fireball и Burn просто ме влудяваха).

Иън Гилън преди време призна – „Ако сега вдигна високите тонове на Sweet Child in Time“, ще умра на сцената. В Infinite обаче той се раздава изцяло и се справя отлично.

Същото може да се каже и за Иън Пейс, който въпреки изкарания неотдавна инфаркт блъска яко барабаните Pearl (Сменил е любимите си навремето Ludwig).

Дон Ейри (екс Rainbow) е перфектен, а соло китаристът Стийв Морз сякаш нарочно е скрит на заден план в този албум.

Тавата е изключително свястна, цялостно замислена и завършена, по своему изящна и може би едно (малко) ниво над предишния Now What?!, който пожъна голям успех в Европа и Скандинавия. Като него и новият Infinite е записан в студио в Нешвил, Тенеси, а удивително попадение на бандата е да изберат и този път за продуцент Боб Езрин. Човекът, който стои зад успеха на Лу Рийд, Алис Купър и Pink Floyd сигурно знае как стават тези неща. Подредбата на парчетата е перфектна, а отварящото Time for Bedlam дава опорните точки на албума – основното е, че се набляга на прогресив или както някои го наричат симфоничен рок. Ако затворите очи по време на дългата оркестрация в средата на Bedlam, може за момент да ви се стори, че слушате Kansas с Кен Хенсли на кийборда.

За разнообразието допринася завладяващото парче “The Surprising” в ритъма на боса нова, игривото Hip Boots, но моят персонален фаворит е Get Me Outta Here, в чието монументално звучене се усеща миналото величие на Deep Purple.

ДЖУРАСИК РОКПАРК

Иън Пейс, ударни – 68 г.

Иън Гилън, вокал – 71 г.

Роджър Глоувър, бас – 71 г.

Стийв Морз, соло – 63 г.

ПЕСНИТЕ

"Time for Bedlam" - „Време за лудницата“

"Hip Boots" - „Ботуши над коленете“

"All I Got Is You" - „Имам само теб“

"One Night in Vegas" - „Една нощ във Вегас“

"Get Me Outta Here" - „Измъкнете ме оттук“

"The Surprising" - „Изненадата“

"Johnny's Band" - „Оркестърът на Джони“

"On Top of the World" - „На върха“

"Birds of Prey" - „Хищни птици“

"Roadhouse Blues" – кавър на Doors „Крайпътен блус мотел“