Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Бобовите растения са неизменна част от менюто на огромна част от човешката цивилизация още от древни времена. Общото в хранителните режими на народите от така наречените "сини зони", освен че са на растителна основа, е че включват задължително и бобови растения. Трудно можем да определим кое растение от въпросното семейство Бобови /Fabaceae/ е най-полезно. Като започнем от зрелия фасул, минем през зеления, лещата, граха, нахута, та чак до кълновете от люцерна /алфалфа/.
В последно време все по-често в магазините може да се забележи едно до скоро екзотично за нашата хранителна култура растение - боб мунг. Малките зелени бобчета имат легендарна слава и са отглеждани от хилядолетия в по-топлите части на Азия. Те са и неизменна част от аюрведическата кухня, често включвани в различни ароматни блюда. У нас консумацията на боб мунг започна да добива популярност през 90-те години с навлизането на китайските ресторанти. Да, "соевите кълнове", които често виждахме тогава в чинията си, в повечето случаи бяха покълнал боб мунг. Тогава често беше наричан и "зелена соя", въпреки че са съвсем различни видове - и двата част от споменатото семейство Бобови.
Боб мунг /Vigna radiata/ е едногодишно растение, както вече споменахме, характерно на азиатския континент, което в днешно време добива голяма популярност почти повсеместно и консумацията му продължава да нараства. Много източници го сочат като най-здравословното бобово растение. Ние бихме се въздържали от подобно категоризиране, но е важно да се каже, че малките зелени бобчета са събрали в себе си всички невероятни качества на представителите на това семейство. Често търсейки информация за тях, можем да попаднем на известни противоречия по отношение на съдържанието на хранителни вещества. Така е, защото хранителният им профил се променя в зависимост от това дали става дума за зърна или за кълнове.
И двете имат място на трапезата ни. Бобчетата могат да са прекрасна част от ястието, приготвено на основата на зърнени - ориз, просо, булгур, различни видове паста, крем супи и др. Кълновете пък могат да бъдат включени към направата на салати или зеленчуци на пара.
По отношение на хранителната стойност може да се посочи, че 100 г сварени зърна боб мунг съдържат около100 ккал, 12 г въглехидрати, 7 г протеини, 8 г фибри и почти нищожно количество мазнини. Прекрасен източник са на фолати /натуралната форма на фолиевата киселина/, което е важна информация за бременни, както и за страдащите от някои форми на желязодефицитна анемия. Добър източник са и на витамини от групата В /с изключение на В12/, витамин К, желязо, магнезий, мед, калий, фосфор, калций, цинк и селен. В покълнало състояние силно намалява калорийното съдържание на боб мунк, но драстично се увеличава това на фибрите, витамините С и К, както и на свободните аминокиселини. Именно витамин С, в съответствие с намаленото съдържание на фитинова киселина, мощно подобряват абсорбцията на цинка в състава на този боб, а това се отразява благоприятно на имунитета.
Консумацията на боб мунг влияе отлично и на състава и състоянието на чревната микробиота. Той е богат както на устойчива скорбяла, така и на разтворими и неразтворими фибри, явяващи се пребиотици за полезните микроорганизми. Те произвеждат късоверижната мастна киселина бутират, която подхранва и подобрява здравето на чревната мукоза, но преминавайки в кръвотока достига и благоприятства състоянието на кръвно-мозъчната бариера - добра новина за хората с прояви на дискомфорт, подобен на мозъчно замъгляване след хранене. Фактът е често споменаван от знаменития и често цитиран от нас гастроентеролог д-р Уил Булсевиц.
Като типично бобово растение боб мунг има научно доказано противораково и противовъзпалително действие. Много полезна храна е за страдащите от диабет и хиперинсулинизъм, защото пази от пикове на глюкозата в кръвта. Важно е да се подчертае, че ако консумацията на зрял фасул предизвиква дискомфорт и отделяне на голямо количество газове, боб мунг може да е по-добрият избор на полезна храна. Той е доста по-нежен при хората, страдащи от лесно раздразним храносмилателен тракт в сравнение с далеч по-традиционния му за нас побратим. Добър източник е на протеини с прекрасен аминокиселинен профил. И е препоръчителен като в менюто на малчугани и юноши.
Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков
Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на биотърговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от седем години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.
Също като повечето бобови растения боб мунг е изключително лесен за покълване. 2-3 супени лъжици от бобовите зрънца се накисват за 7-8 часа в хладка вода. Изплакват се добре и се поставят в буркан с решетеста капачка или марля с ластик. Изплакват се 2-3 пъти на ден, като водата се отцежда много внимателно. След 4-6 дни ще имате пълен с прекрасни кълнове буркан. За малчуганите покълването може да е много занимателно и полезно.
Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков
Продукти:
100 г кълнове от боб мунг,
100 г настъргана ряпа дайкон,
50 г праз, нарязан на ситно,
100 г настъргани моркови
Приготовление: Всички продукти се смесват и се прибавя сос от леко запечени сусамови зрънца, смлени в блендер с малко вода и ябълков оцет и морска сол /на вкус/.