Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Захарният диабет и близките до него състояния са глобален проблем на днешната цивилизация. Заложените в тялото ни механизми за оцеляване при недоимък на храна изглежда работят много по-добре от тези, свързани с преодоляване на излишъка от нея. Поради това и в последните десетилетия метаболитните заболявания от този вид стремглаво се увеличават.
Световноизвестният д-р Майкъл Грегър определя диабета тип 2 като черната чума на XXI век. В бетселъра “Как да не умрем” /преведен на български под заглавие “Можем да сме здрави”/ той прави аналогия с най-страшната пандемия, вихрила се от ХIV до ХIХ век на няколко вълни. Милиони хора загинали от бубонната чума, пренасяна от бълхи и плъхове. Телата на жертвите се покривали с черни петна, почернени били и съдбите на цели поколения. Според д-р Грегър диабетът тип 2 е черната смърт на века и разпространението му се разраства заради голямата консумация на храни с високо съдържание на мазнини и калории, поощрявано от реклами, тласкащи към вреден начин на живот.
Захарният диабет обединява две различни състояния - диабет тип 1 и диабет тип 2. Те се различат по своята генеза и механизми на развитие, но в крайна сметка водят до повишаване глюкозата в кръвта /кръвна захар/. При диабет тип 1 е налице дефицит на хормона инсулин и той се инжектира отвън. При тези болни природосъобразното хранене е ключ към по-гладкото протичане на заболяването, намаляване нуждите от инсулин и избягването на усложнения.
Диабетът тип 2 обикновено се развива бавно, преминавайки през ред междинни състояния на частична компенсация, при които обикновено кръвната захар все още е в норма или има гранични стойности. Повишаването ѝ става най-често в средната възраст и популярно се нарича “диабет на възрастните”. Опитът ми показва, че в последните години той се отключва все по-рано, понякога още преди пубертета и причините трябва да се търсят в нездравословното хранене с много животински и други храни боклуци, причиняващи силно увеличение на телесното тегло.
Важно е да се уловят най-ранните признаци за приближаването на захарния диабет тип 2, а именно отделянето на по-големи количества инсулин от панкреаса /хиперинсулинизъм/. Това води до нестабилност в кръвната захар с чести спадове - хипогликемии, усещани като прималяване, разтреперване, студена пот и внезапно пригладняване. Със зачестяването им чувството за апетит се засилва и човек започва да се буди и нощем, за да яде. Храната, особено богатата на прости захари, временно потиска тези неприятни усещания, но води до отделяне на още инсулин, така че съвсем скоро състоянието се повтаря и е още по-мъчително.
Така пациентът с хиперинсулинизъм попада в затворен порочен кръг - чувство за глад - повече храна - наддаване на тегло - още по-силно чувство за глад. Този период е нестабилен и за кратко време преминава в т. нар. преддиабет или нарушен глюкозен толеранс, при който кръвната захар е леко завишена над нормалното.
Важно е преходните патологични фази да бъдат активно търсени и изяснени, защото ако се вземат навременни мерки, процесите са напълно обратими и се повлияват от лечение. За тях можем да мислим, ако са налице споменатите оплаквания, но доказването им става със специален кръвен тест с натоварване, при който кръвната захар и инсулинът се изследват трикратно - веднъж на гладно и 2 пъти след изпиване на чаша с глюкоза. Отчитайки нивата на тези показатели, лекарят преценява доколко пациентът е застрашен от захарен диабет тип 2.
Основните рискови фактори за хиперинсулинизма и захарния диабет тип 2 са наднорменото тегло, особено характеризиращо се с натрупване на мазнини около вътрешните органи и в областта на корема. Това води до потискане ефекта на инсулина и задействане на описаните компенсаторни промени в организма. От важно значение е и храненето. Приемът на голямо количество продукти, съдържащи рафинирана захар и бяло брашно, както и тези богати на животински мазнини, многократно повишават риска от този вид диабет. Липсата на физическа активност и прекаляването с алкохола също увеличават риска.
Медицинският ни център има богат опит в диагностиката и лечението на захарния диабет и предшестващите го състояния. Всеки постъпил пациент със затлъстяване, целенасочено се разпитва и изследва лабораторно, с цел да се установи степента на нарушението. Често се случва да постъпват и болни с отдавна отключен диабет тип 2, контролиран с множество лекарства. И едните, и другите постигат голямо подобрение с провеждането на адаптирана за тяхното състояние разтоварваща плодово-чаена програма под лекарско наблюдение и спазването на специално изготвен природосъобразен хранителен режим след това.
Подобряват се или напълно нормализират нивата на глюкозата и инсулина в кръвта. Намаляват или изчезват хипогликемичните оплаквания. Понижава се наднорменото тегло и спада натрапчивото усещане за глад. Чувствително намалява или отпада нуждата от лекарства, като кръвната захар се стабилизира единствено благодарение на правилното хранене, движението и подобрения стил на живот. Това състояние може да се запази за дълго, в най-добрия случай за цял живот, спирайки развитието на съпътстващите захарния диабет опасни усложнения - увреждане на бъбреците, нервната система, кръвоносните съдове и сетивните органи, които нерядко скъсяват и затрудняват силно живота на болните.
Рецепта на главен готвач Илия Илиев
Пюре от целина (1 порция)
Продукти:
200 г. целина /глава, обелена/, 1 суп. лъж. кокосово масло, 50-60 мл соево или бадемово мляко, по 1 щипка морска или хималайска сол, куркума, индийско орехче, хранителна мая, 5-6 капки сок от лимон
Приготовление: Сваряваме целината на пара. Поставяме я в блендер, добавяме всички останали съставки и блендираме до гладка смес. Пюрето е подходящо за консумация заедно със зеленчуци на пара или на скара, както и с различни видове вегански кюфтета
Съавтор на статията на д-р Емилова е д-р Красимир Милев
Той е първият лекар, започнал работа с нея преди 22 години. Като главен лекар на медицинския център, прилага натуралните форми на лечение на десетки хиляди свои пациенти, помагайки им да достигнат естественото равновесие на организма, наречено здраве. През 2014 г. д-р Милев получава докторска степен от Борда по алтернативна медицина в Калкута и става член на Международната организация на холистичните терапевти.