Съветът на доктор Емилова: Правилно съхранените зеленчуци и плодове носят здраве

Ограничете солта и захарта, за да се насладите на естествен вкус

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Имаме щастието да обитаваме географска ширина, в която се редуват  четири сезона, но и грижата да се подготвим за студените месеци по-отрано. Съхраняването на слънчево узрели зеленчуци и плодове е залегнало в нашите традиции още от древни времена. Не знам колко хора осъзнават, но изразът "Да затворим зимнината" всъщност е доста модерен. Преди този "бурканконсерв" да заеме централно място, традиционните методи за запазване на неособено трайните плодове, зеленчуци и зеленолистни са били ферментациите и сушенето. Сравнително отскоро навлезе и практиката на дълбокото замразяване.

За стерилизирането в различни контейнери тип "буркан" може да бъде казано много в положителна, но и в отрицателна посока. Доста хора се успокояват, че когато сами си произвеждат консервите, знаят какво са вложили в тях и избягват излишната химическа инвазия и евтини пълнежи, които са съжаление често са факт при индустриалното производство. Това в много случаи е така, но сме виждали рецепти със съдържание на огромни количества сол и захар,  унищожаващи всичките позитиви. Отделно и концентрацията на витамини и антиоксиданти силно намалява след процеса на стерилизация и дълъг престой преди евентуална консумация на въпросната храна.

Замразяването е прекрасен начин за съхранение на качествената сезонна продукция, но имайте предвид, че в повечето случай тя трябва да бъде предварително бланширана. Това е и причината да не могат да се намерят сурово замразен спанак, броколи, карфиол, царевица, моркови и т.н. на пазара. Зеленчуците предварително биват бланширани от производителите на тези продукти, за да се прекрати активността на съдържащите се в тях активни ензими, които биха самосмелили /разградили/ голяма част от ценните им вещества. 

Изключение правят някои плодове като дребните безкостилкови - къпини, малини, боровинки и др. Тях може директно да замразите след бране. Хубавото на процеса на замразяване е, че ни осигурява сравнително свежи сезонни продукти, от които можем да се възползваме целогодишно. Затова и препоръката ми е дори  при покупка от магазин по възможност да избирате замразените пред консервирани плодове и зеленчуци. В много случаи замразената продукция превъзхожда и свежата такава. Особено когато "свежата" е извън сезон и произведена по не дотам традиционен начин.

Сушенето е древен метод за съхранение на ценни хранителни продукти. Това е причината сушените чушки, ябълки, круши, сливи, шипки, билки и т. н. да са част от традиционните трапези по време на големите зимни празници. При този процес голяма част от витамините и ензимите остават активни. Проблемът тук е лесното мухлясване при непълно изсушаване или неправилно съхранение на продуктите. 

Съветът ми е, когато е за дълъг период, съхранението да бъде в плътно затворени хартиени пликове в сухи и хладни помещения. Голям помощник в процеса на изсушаване са дехидрататорите. Тези в повечето случай компактни машини могат да са верен помощник и да направят възможен  процеса дори и в градски апартамент с ограничено пространство. Наскоро мои дългогодишни пациенти от Генерал Тошево разказаха, че с подходяща непретенциозна техника са изсушили за зимата дори... динени резенчета. 

Ферментациите са може би най-полезният и предпочитан начин за запазване на продукцията през зимните месеци. Често при този процес полезните качества на суровините не само се запазват, но и се увеличават. Това става с помощта на често споменаваните като пробиотици полезни микроорганизми, подобряващи качествата на продуктите и попаднали в храносмилателната система, модулират микробиома ни в благоприятна посока. Но проблем при консумацията на туршиите е многото сол, с която се приготвят. Бъдете внимателни с количествата в такъв случай. При съмнение може да изкиснете зеленчуците от туршията във вода, преди да ги сложите на трапезата.

Качествените пробиотици в изсушен вид под формата на прахове и хапчета, съдържащи милиарди селектирани микроорганизми, също са изключително полезни  за подобряване на здравето и за повишаване на имунната ни защита.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Рецепти на консултант сътрудник Веселин Станков

Сурова лютеница, лесна за приготвяне

3 бр. сушени червени чушки, 50 г сушени домати, 300 мл вода и на вкус риган, босилек и чесън се блендират до получаване на фина лютеница.

Смути със сушени сливи

1 бр. узрял банан, 3-4 бр. сушени сливи, 200 мл вода, по 1 щипка канела и индийско орехче се блендират до получаване на гладка ароматна смес.