Съветът на доктор Емилова: Растителните храни зареждат пълноценно с необходимите белтъчини

Бобови, зърнени, ядки и зеленчуци правят менюто здравословно

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Ако някой някога се е захващал със спазването на хранителен режим на растителна основа, неизбежно се е сблъсквал почти всеки ден с въпроса "Откъде си набавяш белтъчините?". Дори по темата има кратък, но доста показателен виц - " Как е най-лесно да превърнеш събеседника срещу теб в информиран диетолог? Ами кажи му, че си веган!". 

Реално погледнато, загрижеността ни трябва да е насочена към набавянето на достатъчни количества от така наречените есенциални или още известни като незаменими аминокиселини. Те се внасят в тялото ни само чрез храната и са градивните частици на пептидните вериги, които изграждат белтъчините. 

Нашият организъм обаче не може да усвои автоматично белтъчините от храната, независимо дали е животинска или растителна. Затова храносмилателната ни система ги разгражда до аминокиселини, от които ние изграждаме свои собствени специфични белтъчини според потребностите си.  Това най-често са ензими, антитела, хормони, част от клетъчни структури и т. н.

От всичките 20 аминокиселини, които човешкият организъм използва за синтез на специфични белтъчини, използвайки генетичния код, 9 са незаменими - лизин, триптофан, левцин, изолевцин, треонин, метионин, валин, фенилаланин и хистидин. Условно заменими, т.е. незаменими при определени условия, са цистеин, глутамин, аспарагин, аргинин, глицин, пролин, тирозин. Особено внимание искам да обърна на глутамина, който се превръща в незаменима аминокиселина при хората, страдащи от синдром на пропускливите черва и други проблеми, свързани с възпалителни процеси в храносмилателния тракт. 

До неотдавна мантрата "Всички незаменими аминокиселини се откриват само в животинските продукти" беше широко разпространена.

Истината е малко по различна. Всички растителни храни на трапезата, стига да са приготвени с непреработени суровини, включват в състава си всички незаменими аминокиселини. Често обаче някои от тях са в по-големи количества в определени храни, а при други - в по-малки. Затова е добре да ги комбинираме. Комбинирането на бобови, зърнени, ядки и зеленчуци със сигурност ще ни осигури необходимото ни количество незаменими аминокиселини. 

По принцип не съветвам да се приемат добавки от изолирани белтъчини, дори и на растителна основа, освен при част от активно спортуващите, при които положителният азотен баланс е под заплаха, но това е частен случай. Много показателен е фактът, че само 200 г сварен зрял фасул осигурява над 50 % от необходимото дневно количество на всички незаменими аминокиселини за възрастен мъжки организъм. Особено добра в това отношение се явява и комбинацията от зърнени и бобови, осигуряваща ни 100 % от всички незаменими аминокиселини. 

Някои растителни храни пък са наистина шампиони по качествено белтъчно съдържание сами по себе си - елда, киноа, коноп, биологична соя и др. Колкото и да прозвучи странно, колагенът- обект на доста агресивни реклами в последно време,  и почти винаги от животински произход, е непълноценен от гледна точка на аминокиселинния му състав. Липсва му много ценна аминокиселина - триптофан. Тя е важен прекурсор за производството на серотонин /хормон на щастието/ в човешкия мозък. 

Препоръчителният дневен прием на белтъчини е около 46 г за средностатистическата жена и 56 г съответно за мъж. По-точно казано, около 0,8 г на килограм телесно тегло. А за децата е добре да осигурим поне 1 г на килограм. Това е изключително лесно постижимо при спазване на режим от консумация на разнообразни цялостни растителни храни. Разбира се, тук трябва да отбележим, че бионаличността, т. е. усвояемостта на аминокиселините от растителни храни, е по-ниска от тази при животинските поради наличието на фибри и често недобро сдъвкване на храната. Това отново не е проблем при адекватен растителен режим, но препоръките ми са да се стремим към 20 % по -висок белтъчен прием от препоръчаното, ако се храним изцяло с растителни храни. Хилядите ни пациенти и членовете на екипа на нашия медицински център, които спазват стриктен растителен хранителен режим,  са с нормални нива на серумния албумин и общия белтък при провеждани регулярни кръвни тестове.

В заключение може да се каже, че растителните белтъчини са полезен и лесен начин да осигурим необходимото количество аминокиселини на тялото, без допълнителни съпътстващи "екстри“ като холестерол, наситени мазнини и други вредни съставки. 

С грижа за опазване на здравето от заплахата COVID-19 медицинският център временно преустановява работа. За консултации и съвети може да се ползва приложението Нealee.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там.  Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова, където води и кулинарното училище.

Рецепта на Веселин Станков

Високобелтъчна бобена салата

Продукти /за 2 порции/: 200 г сварен зрял фасул /може и червена леща при непоносимост/, 300 г домати, 1 глава воден лук, 10 бр. маслини каламата, 30 г конопено семе, 2 суп. лъжици хранителна мая, 2 щипки сушен риган, 5-6 стръка магданоз.
Приготовление: Бобът се накисва за денонощие във вода и се сварява. Доматите, лукът, маслините и магданозът се наситняват като за салата тип табуле. Разбъркват се добре с бобените зърна и се наръсват с хранителната мая и конопеното семе.