Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.
Въпреки че погледната в нейната цялост, нашият дом - Земята, е по-скоро обагрена в синята гама, отколкото да зеленее, всички инстинктивно свързваме точно зеления цвят с наличието на живот на нея. Едва ли има някой, който да не си спомня урока по биология за най-грандиозния процес на планетата - фотосинтеза.
Пигментът, отговорен за осъществяването му, наречен хлорофил, обикновено се разглежда в посока въпросната му функция в растителната клетка. Все по-популярни стават хранителните добавки, съдържащи хлорофил, поради непрестанно нарастващото количество данни за благотворното му въздействие върху човешкия организъм и необходимостта от честия му прием при стремежа към натурална хигиена.
Заговорим ли за хлорофил, обикновено вниманието ни се насочва към зеленолистните зеленчуци - магданоз, спанак, коприва, маруля, рукола и още много други. Честата им консумация е силно препоръчителна, но те макар и най-добрият, далеч не са единствен източник на ценния пигмент. Краставиците, броколите, водораслите, цианобактериите /АФА, спирулина/ и всичко зелено от растителния свят съдържат определени количества хлорофил.
Той се открива дори и в растенията с листа, обагрени в червената гама, често избирани за градините заради красивия си вид. В тях обаче вземат превес други пигменти, а именно не по-малко ценните антоцианини, затова биват оцветени в алената гама например. На тях дължим и спиращата дъха есенна картина в гората, когато отново хлорофилът им отстъпва "сцената".
Погледнато от химична гледна точка, хлорофилът е мастно разтворим пигмент и въпреки че не е напълно изяснен точния механизъм, изследователите му са в консенсус, че притежава изразено антиоксидантно въздействие, попаднал в човешкия организъм. Той е в състояние да блокира голяма част от негативните ефекти на силно токсичните микотоксини /в частност афлатоксини/ и полицикличните ароматни въглеводороди /ПАВ/.
В днешно време с нарастващото търсене на продукти с дълъг срок на годност и тип "бърза закуска", все по-често сме изложени на опасност от прекомерна консумация на тези канцерогени. С микотоксини е възможно да бъдат замърсени доста широк спектър на пръв поглед здравословни храни - сурови ядки, пълнозърнести продукти, сушени плодове, особено ако не са съхранявани правилно. ПАВ пък са естествен продукт при изгарянето на органична материя. В градски условия отработените газове на автомобилите са рисков фактор. От хранителна гледна точка обаче най-застрашени са любителите на животински продукти, приготвени на скара.
Хлорофилът по структура и състав смайващо наподобява хемоглобина. Основната разлика идва от един атом - зеленото вещество съдържа магнезий, докато червеното - желязо. Като очаквано следствие идва и фактът, че при редовната му консумация, хлорофилът подобрява функцията на кръвотворните органи и броя на червените кръвни клетки в човешкия организъм. Газовият обмен се оптимизира и дейността на белия дроб се подобрява.
Има данни, че хлорофилът подпомага чревната функцията и има протективно действие върху мукозата. В състояние е да подобри телесната миризма при някои хора. В момента добавки, които го съдържат, се продават като "дезодоранти за вътрешна употреба".
В последно време силно нашумя откритието, че не само растенията могат да извличат енергия от слънчевата светлина и да я превръщат в химична. При наличие на хлорофил и проникнала слънчева светлина през кожата до вътрешната среда в тялото на редица животински видове, както и в човешкото тяло, мощно се стимулира синтеза на активен Коензим Q10. Така се оптимизира синтеза на АТФ, който най-образно казано е клетъчното гориво. С други думи, макар и да са незначителни количества, но и животните могат да извличат енергия от слънчевите лъчи с помощта на хлорофила.
Хлорофилът деградира доста по-лесно в процеса на готвене от оранжевия пигмент бета-каротин например, затова е препоръчително, когато не се приемат сурови, хранителните продукти да се обработват щадящо и по възможност много кратко. Така ще успеем да съхраним максимално количество от ценното зелено вещество и да се заредим пълноценно с енергия.
Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков
Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.
Рецепти на консултант сътрудник Веселин Станков
Ароматен дресинг - количество за овкусяване на 2-3 порции салата
Продукти:
200 мл фреш от сладко-кисел портокал,
1 бр. средно или 1/2 едро авокадо,
1 стрък зелен лук,
4-5 листа пресен босилек,
4-5 стръка магданоз
Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на плътен дресинг, идеален за овкусяване на салата, приготвена от маруля, рукола и краставица. Чрез консумацията й ще осигурим истинска хлорофилна "бомба" на тялото си.
Зелено смути
Продукти:
1 шепа зелени листа по избор /магданоз, спанак, рукола, кейл, глухарче и др./,
500 мг сушена спирулина,
1 узрял банан,
3-4 пресни фурми,
200 мл вода
Приготовление: Всички съставки се блендират до получаване на гладка смес с интензивен цвят.