Съветът на д-р Емилова: Зелената свежест на копривата събужда пролетта

Важно място във великденския пост

Растението съдържа ценни за здравето вещества

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Обикновената коприва /Urtica dioica/ е многогодишно двудомно тревисто растение от семейство Копривови /Urticaceae/. Традиционно често срещано на трапезата  през пролетните, а също и през летните дни, тя представлява истинска съкровищница по отношение на благоприятното въздействие върху човешкия организъм. Всички части на растението са ядливи и намират употреба не само като храна и билкови отвари, но и като основа за направата на различни продукти с доказани козметични качества.

В опита да се изброи голямото количество полезни вещества в състава на парливото растение, е важно да се напомни, че трябва да внимаваме при консумацията. Хората с различни видове раздразнения, свързани с  храносмилателния тракт, не е зле да се въздържат от приема на коприва, особено в суров вид и големи количества. За всички важи препоръката листната маса да не се ползва при изкласяване на растението.
Копривата съдържа витамини А /като провитамин/, В2, пантотенова киселина, витамини С, Е и К.

Антиоксидантното й съдържание се допълва от зеаксантин, лутеин, ксантофил и разбира се видимия за всички хлорофил. Минералният състав, както и видовете микроелементи, също са в изобилие, разбира се ако и почвите, на които е израсло растението ги съдържат – калций, калий, магнезий, фосфор, желязо, силиций, манган, мед и др.

Уникалната комбинация от витамин С, желязо и хлорофил може да превърне приема на коприва в своеобразно кръвопреливане. Витамин С повишава неимоверно бионаличността на желязото от растителен произход, наличието на хлорофил допълнително подпомага функцията на кръвотворните органи. Това е  причината многобройни източници да посочват растението като средство за справяне с различни форми на анемия. 
При термично обработване на листната масa съдържанието на витамин С значително се намалява, така че при приготвянето на различни готвени ястия, добавянето на лимонов сок е силно препоръчително за постигане на максимален ефект след процеса на готвене.

В националната традиция копривата е сред символите на пролетното обновление. Свежият й вкус отпраща ледените дни и напомня за идващото лято. По естествен начин помага за прочистване на организма и обогатяването му с ценни вещества, за които поколения наред са добили знания по пътя на опита.

Лечителите от миналото са ползвали листата, стъблата и корените на растението. С различни отвари са помагали при чернодробни страдания, женски болести и безплодие, ревматизъм, възпаления в устната кухина, и дори срещу глисти.

Сред предимствата на непретенциозното растение е възможността да бъде на трапезата и през студените месеци. За целта го изсушаваме, без да мием листата. Разбира се, внимаваме откъде берем копривата.

Традиционно тя е била сушена на сенчесто открито място, но сега наш помощник е дехидраторът, като градусите не бива да надхвърлят 40, за да не я изгорим, преди да се насладим на вкуса й. Съхранява се в хартиени пликове или платнени торбички на тъмно място. Предпочитан подход е и замразяването, като преди това копривата се бланшира.

Копривата има има важно място на трапезата по време на великденския пост. Комбинира се добре със сурови ядки, зелени подправки, пресен лук и чесън. Дава енергия за делника и носи празнично пролетно обновление.

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ „Кл. Охридски“, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там.  Работил в Асоциацията на био търговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Песто от коприва

Продукти:
Две шепи свежи листа от коприва (може и леко попарени),
2 стръка пресен чесън,
25 г белено конопено семе,
50 г белен изкиснат във вода слънчоглед,
100-150 мл вода,
сок от 1 лимон,
щипка морска сол
Приготовление:
Всички съставки се пасират до получаване на консистенция, наподобяваща добре познатото песто.

Рецепта на главен готвач Илия Илиев

Зелена супа /1 порция/

Продукти:
7-8 стръка коприва /само листенцата/,
5-6 листа лапад или спанак,
по 1 суп. лъжица целина /глава/ и морков- ситно нарязани,
див чесън- 2-3 листа,
100 мл соево мляко,
1 суп. лъжица кокосово масло,
1 суп. лъжица овесени ядки,
по 1 щипка морска или хималайска сол, чубрица, джоджен и червен пипер
Приготовление: Моркова, целината, лапада /спанака/ и дивия чесън, нарязани на ситно покриваме с вода или зеленчуков бульон и сваряваме до омекване. Добавяме нарязаната коприва и варим още няколко минути. Дръпваме от огъня, прибавяме овесените ядки, соевото мляко и кокосовото масло и подправките и разбъркваме добре. По желание при консумация слагаме сок от лимон и зехтин екстра върджин.